Камилла-Паулина (Камелия) Антонова Валковска(я) по мъж Сплитек (на полски: Kamilla-Paulina Walkowska; на руски: Камелия Антоновна Вальковская) е българска учителка от полско-руски произход, една от първите деятелки на девическото образование в България.

Камелия Сплитек
просветна деятелка
Родена
Починала
1921 г. (60 г.)

Биография

редактиране

Камелия Волковская е родена на 4 юни в 1860 година в Лепелския уезд, Витебска губерния на Руската империя, в руско-полско католическо аристократично семейство. По време на Руско-турската война служи като медицинска сестра в Руската армия, в която служат двамата ѝ братя Александър и Владислав.[1] След завършването на образованието си в Института за благородни девици в Одеса на 16 януари 1882 година се установява в България,[2] където двамата ѝ братя са останали на служба като офицери.[1] Започва да преподава в девическото училище в Свищов като учителка по чужди езици. Там в 1883 година се жени за чеха Франтишек Сплитек въпреки съпротивта на семейството си.[1]

Царевна Миладинова пише за Сплитек в спомените си:

Девическите класове ръководех с Камилла Валковска, полякиня, отсетне – г-жа Сплитек.

Валковска бе способна учителка. Тя скоро научи езика ни и затова и за мен стана по-лесно в преподаванията. Взех, както винаги, история, география, български език, а естествознание, аритметика останаха за Валковска. За пръв път тука въведохме преподаването на повече чужди езици, и то – от българи; аз преподавах руски и френски в свободни и незадължителни, но добре посещавани часове. Колежката Валковска имаше другите модерни езици.[3]

От 1884 до 1888 година Камелия Сплитек работи като учителка в Солунската българска девическа гимназия.[4][5] След 1890 година преподава в Пловдив.[2]

В 1917 година Камелия Сплитек получава масиран инфаркт и остава почти напълно парализирана. Умира след дълго боледуване в 1921 година в Пловдив, където е погребана в католическото гробище.[1]

С Франтишек Сплитек имат три деца – Люба (1884 – 1946), известна поетеса, Олга (1892 – 1962) и Владимир (1885 – 1907), починал млад като студент.[6]

  1. а б в г Bečvářová, Martina. České kořeny bulharské matematiky. Praha, Matfyzpress, 2009. с. 87 – 88.
  2. а б Николова, Юлия. Достойно Ѥстъ. Иврай, 2006. с. 387.
  3. Миладинова, Царевна, съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова. Епоха, земя и хора. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 74.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 153.
  5. „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 74.
  6. Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 196.