Камелия Сплитек
Камилла-Паулина (Камелия) Антонова Валковска(я) по мъж Сплитек (на полски: Kamilla-Paulina Walkowska; на руски: Камелия Антоновна Вальковская) е българска учителка от полско-руски произход, една от първите деятелки на девическото образование в България.
Камелия Сплитек | |
просветна деятелка | |
Родена | |
---|---|
Починала | 1921 г.
|
Биография
редактиранеКамелия Волковская е родена на 4 юни в 1860 година в Лепелския уезд, Витебска губерния на Руската империя, в руско-полско католическо аристократично семейство. По време на Руско-турската война служи като медицинска сестра в Руската армия, в която служат двамата ѝ братя Александър и Владислав.[1] След завършването на образованието си в Института за благородни девици в Одеса на 16 януари 1882 година се установява в България,[2] където двамата ѝ братя са останали на служба като офицери.[1] Започва да преподава в девическото училище в Свищов като учителка по чужди езици. Там в 1883 година се жени за чеха Франтишек Сплитек въпреки съпротивта на семейството си.[1]
Царевна Миладинова пише за Сплитек в спомените си:
„ | Девическите класове ръководех с Камилла Валковска, полякиня, отсетне – г-жа Сплитек.
Валковска бе способна учителка. Тя скоро научи езика ни и затова и за мен стана по-лесно в преподаванията. Взех, както винаги, история, география, български език, а естествознание, аритметика останаха за Валковска. За пръв път тука въведохме преподаването на повече чужди езици, и то – от българи; аз преподавах руски и френски в свободни и незадължителни, но добре посещавани часове. Колежката Валковска имаше другите модерни езици.[3] |
“ |
От 1884 до 1888 година Камелия Сплитек работи като учителка в Солунската българска девическа гимназия.[4][5] След 1890 година преподава в Пловдив.[2]
В 1917 година Камелия Сплитек получава масиран инфаркт и остава почти напълно парализирана. Умира след дълго боледуване в 1921 година в Пловдив, където е погребана в католическото гробище.[1]
С Франтишек Сплитек имат три деца – Люба (1884 – 1946), известна поетеса, Олга (1892 – 1962) и Владимир (1885 – 1907), починал млад като студент.[6]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Bečvářová, Martina. České kořeny bulharské matematiky. Praha, Matfyzpress, 2009. с. 87 – 88.
- ↑ а б Николова, Юлия. Достойно Ѥстъ. Иврай, 2006. с. 387.
- ↑ Миладинова, Царевна, съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова. Епоха, земя и хора. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 74.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 153.
- ↑ „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 74.
- ↑ Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 196.