Отваря главното меню

Царевна Миладинова

българска просветна деятелка

Царевна[1] Димитрова Миладинова-Алексиева, е българска просветна деятелка от Македония, радетелка за развиването на българското девическо образование, една от основателките на Солунската българска девическа гимназия.

Царевна Миладинова
българска просветна деятелка
Царевна Миладинова през 1931 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Царевна Миладинова през 1931 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Родена
Починала
18 декември 1934 г. (78 г.)
Царевна Миладинова в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

 
Царевна Миладинова (в центъра) с учителки и ученички от Солунската българска девическа гимназия, 1882 - 1883 г.
 
Писмо от Георги Кандиларов, като директор на Солунската мъжка гимназия, до Царева Алексиева, директорка на Солунската девическа гимназия, 17 септември 1884 г.

Родена е в 1856 година в западномакедонския град Струга, тогава в Османската империя, в семейството на възрожденеца Димитър Миладинов. Учи при Георги Икономов, самият той ученик на баща ѝ. През лятото на 1864 година руският консул в Битоля Михаил Хитрово, дошъл в Струга, за да проучи оплакванията на българите срещу владиката Мелетий, отсяда у Миладиновци и решава да вземе Царевна със себе си в Русия.[2] На 20 септември 1866 година Миладинова заминава от Битоля през Цариград за Русия със семейството на Стефан Икономов, брат на Георги Икономов.[3]

Учи в киевската Фундуклеева класическа гимназия, която завършва в 1874 година и през юни същата година пристига в Цариград.[4]

В 1874 година завършва в Киев, Русия. Завръща се в българските земи и от 1874 до 1880 година преподава в девическото училище в Шумен. В Шумен става председателка на Женското дружество „Родолюбие“.[5] В 1881 година преподава в девическото училище в Етрополе, а в 1882 година - в това в Свищов.

Миладинова участва в основаването на Солунската девическа гимназия „Свето Благовещение“. В 1883 – 1884 година е директор на училището,[6] а от 1884 до 1888 година е помощник-директорка и учителка по литература.

В 1889 година откликва на молбата на Прилепската българска община и организира българско девическо училище в града, на което е директор от 1889 до 1891 година. След това отново в Солун основава българско училище в Пиргите. През 1913 година се преселва в София, където по-късно умира.[7]

Царевна Миладинова е съпруга на Никола Алексиев и майка на професор Владислав Алексиев.[8][9]

Родословно дървоРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Миладинов
(1783 — 1830)
 
Султана Миладиновa
(ок. 1785 — 1860)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Митра Миладинова
 
Димитър Миладинов
(1810 — 1862)
 
Константин Миладинов
(1830 — 1862)
 
Никола Миладинов
 
Наум Миладинов
(1817 — 1897)
 
Кръста Миладинова
 
Поп Янче
 
Георги Миладинов
 
Христо Миладинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кузман Шапкарев (1834 — 1909)
 
Елисавета Шапкарева (1846 — 1870)
 
Царевна Миладинова (1856 — 1934)
 
Никола Алексиев
(1851 — 1941)
 
Милица Икономова
(1846/47 — ?)
 
Георги Икономов
(1836/37 — ?)
 
Еленка Миладинова
 
Ангел войвода
 
Дионисий Попянчев
(1870 — 1940)
 
Атанас Миладинов
 
Георги Миладинов
 
Боянка Миладинова
(1873 — 1974)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Алексиев (1884 — 1962)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана Миладинова (? — 1928)
 
Зафир Миладинов
 
Христо Миладинов
(1899 — 1944)
 

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Личното име на Миладинова се среща и като Царева, а в писмо от 16 март 1866 година написано в Струга от вдовицата на Миладинов, личното ѝ име е в гръцката форма Василикия.
  2. Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова, Издателство на Отечествения фронт, София, 1985, стр. 11.
  3. Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова, Издателство на Отечествения фронт, София, 1985, стр. 300.
  4. Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова, Издателство на Отечествения фронт, София, 1985, стр. 305.
  5. Николова, В. Женско дружество „Родолюбие“. // Енциклопедия Дарителство. Посетен на 4 февруари 2017.
  6. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 152.
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия). София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 412 - 413.
  8. Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 225.
  9. Кирил, патриарх български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878, том 1 1878 – 1885, книга 2, Синодално издателство, София, 1970, стр. 24, 30, 111, 112.