Царевна Миладинова
Царевна[1] Димитрова Миладинова-Алексиева е българска просветна деятелка от Македония, радетелка за развиването на българското девическо образование, една от основателките на Солунската българска девическа гимназия.[2]
| Царевна Миладинова | |
|---|---|
| българска просветна деятелка | |
 Царевна Миладинова през 1931 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“ | |
| Родена | |
| Починала | 18 декември 1934 г.
|
| Царевна Миладинова в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Родена е в 1856 година в западномакедонския град Струга, тогава в Османската империя, в семейството на възрожденеца Димитър Миладинов. В 1863 - 1866 година учи при Георги Икономов, самият той ученик на баща ѝ. През лятото на 1864 година руският консул в Битоля Михаил Хитрово, дошъл в Струга, за да проучи оплакванията на българите срещу владиката Мелетий, отсяда у Миладиновци и решава да вземе Царевна със себе си в Русия.[3] На 20 септември 1866 година Миладинова заминава от Битоля през Цариград за Русия със семейството на Стефан Икономов, брат на Георги Икономов.[4]
Учи в киевската Фундуклеева класическа гимназия, която завършва в 1874 година и през юни същата година пристига в Цариград.[5][2]
Завръща се в българските земи и от 1874 до 1880 година преподава в девическото училище в Шумен. В Шумен става председателка на Женското дружество „Родолюбие“.[6] В 1880/1881 година преподава в девическото училище в Етрополе,[2] а в 1881/1882 година – в това в Свищов.[2]
Миладинова участва в основаването на Солунската девическа гимназия „Свето Благовещение“, където преподава от 1882 година.[2] В 1883 – 1884 година е директор на училището,[7] а от 1884 до 1888 година е помощник-директорка и учителка по литература.[8]
В 1889 година откликва на молбата на Прилепската българска община и организира българско девическо училище в града, на което е директор от 1889 до 1891 година.[9] В 1894 година участва и в основаването на Началното българско училище в Пиргите, където живее, и предоставя къщата си за провеждане на занятията, водени от българската учителка Мария Думбалакова. Алексиева и Думбалакова са тормозени от сръбската пропаганда в града заради училищната дейност.[10]
След Междусъюзническата война в 1913 година, се преселва в София, където умира в 1934 година.[9][2]
Царевна Миладинова е съпруга на Никола Алексиев и майка на професор Владислав Алексиев.[11][12]
Родословно дървоРедактиране
| Христо от Кавая | Стойка | Христо Миладинов (1783 – 1830) | Султана Миладинова (ок. 1785 – 1860) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Каваеви | Митра Наумова Матова (около 1824 – 1894) | Димитър Миладинов (1810 – 1862) | Константин Миладинов (1830 – 1862) | Никола Миладинов | Наум Миладинов (1817 – 1897) | Кръста Миладинова | Поп Янче | Георги Миладинов | Христо Миладинов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кузман Шапкарев (1834 – 1909) | Елисавета Шапкарева (1846 – 1870) | Царевна Миладинова (1856 – 1934) | Никола Алексиев (1851 – 1941) | Милица Икономова (1846/47 – 1894) | Георги Икономов (1836/37 – ?) | Еленка Миладинова | Ангел войвода | Дионисий Попянчев (1870 – 1940) | Анастас Миладинов (? – 1891) | Георги Миладинов | Боянка Миладинова (1873 – 1974) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владислав Алексиев (1884 – 1962) | Ана Миладинова (? – 1928) | Зафир Миладинов (1864 – 1918) | Иван Миладинов (1867 – 1942) | Христо Миладинов (1899 – 1944) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Елисавета Миладинова (1932 – 2019) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Личното име на Миладинова се среща и като Царева, а в писмо от 16 март 1866 година написано в Струга от вдовицата на Миладинов, личното ѝ име е в гръцката форма Василикия.
- ↑ а б в г д е Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 173.
- ↑ Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова, Издателство на Отечествения фронт, София, 1985, стр. 11.
- ↑ Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова, Издателство на Отечествения фронт, София, 1985, стр. 300.
- ↑ Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова, Издателство на Отечествения фронт, София, 1985, стр. 305.
- ↑ Николова, В. Женско дружество „Родолюбие“. // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 4 февруари 2017.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 152.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 153.
- ↑ а б Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 412 - 413.
- ↑ Думбалакова, Мария Атанасова. Приноси за проучване на учебното дѣло: Първото българско училище в Пиргитѣ - гр. Солунъ. // Училищно дѣло (6). 1943. с. 783 - 784.
- ↑ Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 225.
- ↑ Кирил, патриарх български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878, том 1 1878 – 1885, книга 2, Синодално издателство, София, 1970, стр. 24, 30, 111, 112.
| първа | → | директор на Солунската българска девическа гимназия (1883 – 1884) |
→ | Георги Кандиларов |