Каменик (дем Въртокоп)
Тази статия е за селото във Воденско, Гърция. За селото в България вижте Каменик.
Каменик (на гръцки: Πετρία, Петрия, на катаревуса: Πετραία, Петреа, до 1926 година Κάμενικ, Каменик[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп (Скидра).
| Каменик Πετρία | |
| — село — | |
  Каменик  Каменик  Каменик | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Въртокоп |
| Географска област | Сланица |
| Надм. височина | 60 m |
| Население | 715 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено на 60 m надморска височина, на около 5 km южно от демовия център Въртокоп (Скидра) в областта Сланица и на около 20 km югоизточно от град Воден (Едеса), в североизточното подножие на планината Каракамен (рида Габер).[2]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Каменек като българско село.[3] Гробищната църква „Света Параскева“ е от 1800 година.[4]
Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Каменик (Καμενίκη) има 15 семейства християни.[5]
В началото на XX век Каменик е малко българско селце във Воденска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Каменикъ има 220 жители българи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Каменик (Kamenik) има 120 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи българско училище.[7]
В 1910 година в селото (Κάμενικ) има 134 жители екзархисти и 11 мюсюлмани.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Каменик е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция
редактиранеПо време на войната в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Каменик има 71 мъже и 55 жени.[10] В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Каменик като село населено със „славяногласни елини“.[11]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Каменик има 8 къщи на християни славяни и 11 къщи на християни цигани.[12] В 1926 година името на селото е преведено на Петреа. В 1928 година селото е смесено (местно-бежанско[10]) с 89 бежански семейства и 396 жители бежанци.[13] От 722 души в 1940 година 290 са местни, а останалите бежанци.[2]
Селото е богато. Населението произвежда овошки - праскови и ябълки, и в по-малки количества жито. Частично е развито и краварството.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Голем дол[14] | Γκόλεμ Ντολ | Мегало Рема | Μεγάλο Ρέμα[15] | местност на З от Каменик[14] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 126[2] | 128[2] | 516[2] | 722[2] | 626[2] | 813[2] | 786[2] | 845[2] | 871[2] | 921 | 918 | 715 |
Личности
редактиране- Родени в Каменик
Таше Христов (Таши, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, четата на Дякон Евстатий[16]
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 49. (на македонска литературна норма)
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Νομός Πέλλας. Προσκυνηματικές περιηγήσεις. σ. 18. Посетен на 13 септември 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 780 и 850.
- ↑ а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911), архив на оригинала от 16 декември 2012, https://archive.is/20121216082457/www.freewebs.com/onoma/vodena.htm, посетен на 16 декември 2012
- ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 780.