Евстатий Шкорнов
Евстатий Шкорнов, известен като Дякон Евстатий или Черния войвода,[1] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Ресенско.
Евстатий Шкорнов | |
български революционер | |
Роден |
12 февруари 1873 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Солунска българска католическа гимназия |
Евстатий Шкорнов в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е в 1873 година със светското име Георги Димитров Шкорнов (Шкорлев[2]) в голямото костурско село Нестрам, тогава в Османската империя, днес Несторио, Гърция. Син е на Мария и Димитър Шкорнови, като баща му е търговец на вълна и 15 години е кмет на Нестрам.[3] На 15 години става послушник в Зографския манастир, където приема името Евстатий. В 1896 година завършва българската католическа семинария в Солун. Служи като дякон в българската църква в румънската столица Букурещ, но в 1903 година е привлечен към македонското освободително движение от Даме Груев и се включва в четата на Борис Сарафов.[4]
На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО дякон Евстатий е избран за член на Горското началство в Гяватколския революционен район. Взема участие в Илинденско-Преображенското въстание, като след потушаването му остава в Македония и заедно с Даме Груев обикаля Битолския и Солунския революционен окръг.[3] През 1906 - 1907 година е околийски войвода в Ресенско. През 1908 година е делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО.
Чета на Дякон Евстатий, 1905 година | ||||
---|---|---|---|---|
Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
1. | Дякон Евстатий | Нестрам | Костурска | |
2. | Коста Симеонов | Неврокопска | ||
3. | Жечо Павлов | Шумен | ||
4. | Димитър Върбанов | Шумен | ||
5. | Велчо Ив. Загоров | Елена | ||
6. | Петър Т. Станев | Ески Джумая | ||
7. | Михаил Ставрев | Цапари | Битолска | |
8. | Трайче Блажев | Цапари | Битолска | |
9. | Стоян Георгиев | Света | Крушовска | |
10. | Дуко Наумов | Вранища | Охридска | |
11. | Александър Миленков | Новоселяни | Прилепска | |
12. | К. Яворов Крачолов | Чирпан | ||
13. | Стефан Н. Аврамов | Чирпан | [5] |
През Балканската война дякон Евстатий е войвода на партизанска чета (взвод) №29 на Македоно-одринско опълчение, съставена от 14 души. Навлиза в Македония с четата на Григор Джинджифилов и водят сражение на връх Чавките. Поред освобождават Сборско (14.X), Кронцелево (18.X), Почеп (24.X) и други, а до 28.X прочистват от турски части Мъглен.[6] Успява да се спаси от новоустановената гръцка власт[7] и през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО.[8]
Чета № 29 на МОО с командир Георги Шкорнов | |||||
---|---|---|---|---|---|
Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележка |
Григор Костов | 22 | Костурско | Нестрам[9] | ||
Димитър Г. Тоцев | 28 | Воденско | Воден[10] | ||
Йордан Лазаров | 29 | Софийско | Ихтиман[11] | ||
Константин Столев (Сталев, Станев) | 22 | Воденско | Воден [12] | ||
Лазар Топков | 24 | Воденско | Воден[13] | ||
Радомир Атанасов | 43 | Воденско | Воден[14] | ||
Таше Китков | 23 | Воденско | Воден[15] | ||
Ташо Динев (Тасе Димов, Динов) | 18-20 | Воденско | Вълкоянево[16] | ||
Таше Христов | 22 | Воденско | Каменик[17] | ||
Тома Николов | 20 | Воденско | Воден[18] | ||
Чичо Атанасов | 42 | Воденско | Кронцелово[19] |
По време на Първата световна война служи в щаба на 11 македонска дивизия.
Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[20]
Умира през 1935 година в София.[21]
-
Дякон Евстатий
-
Четата на Шкорнов (в средата с черния калпак). Долу вдясно Константин Крачолов, над него Жечо Павлов (р. 1883 г. в Шумен) и Петър Станев (р.1884 г. в Търговище) вляво[22]
-
Четата на Шкорнов с четите на Георги Мончев, Гоце Междуречки, Григор Джинджифилов, Стамен Темелков и Христо Цветков.
-
Прави: Трайко Желевски, Пандо Сидов, Андон Юруков, Тома Желински и Георги Шкорнов, като македоно-одрински опълченци. Ксанти, април 1913 година.
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 40, 103.
- ↑ Парцел 30 // София помни. Архивиран от оригинала на 2016-01-27. Посетен на 16 януари 2016.
- ↑ а б Шалдевъ, Христо. Изъ споменитѣ на дяконъ Евстатий // Илюстрация Илиндень 4-5 (64-65). Илинденска организация, Февруарий-Мартъ 1935. с. 21 - 24.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 157-158.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 110.
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 24.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 254, 893.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 371.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 721.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 402.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 663.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 720. Може би идентичен с Лазар Тонков.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 69.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 350.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 240.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 780.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 515.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 73.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 55.
- ↑ Прѣспанската чета на дяконъ Евстатий // Илюстрация Илиндень I (6). София, декемврий 1927. с. 8.