Григор Джинджифилов
Григор Джинджифилов или Джинджифилев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация[1], воденски войвода, войвода на чета през Балканската война.
| Григор Джинджифилов | |
|---|---|
| български революционер | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Григор Джинджифилов в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Джинджифилов е роден през 1877 година в град Воден, тогава в Османската империя, днес Едеса, Гърция.[2] Завършва ІІІ клас в родния си град. Влиза във ВМОРО и става четник при Димитър Занешев, а по-късно и двамата са подвойводи на Лука Иванов[3].
При избухването на Балканската война в 1912 година Джинджифилов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е войвода на чета №28 от 12 души, по-късно на Воденската чета. Навлиза в Македония с четата на Евстатий Шкорнов и водят сражение на връх Чавките. Поред освобождават Сборско (14.X), Кронцелево (18.X), Почет (24.X) и други, а до 28.X прочистват от турски части Мъгленско.[4]
| Чета № 28 на МОО с командир Григор Джинджифилов | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележка |
| Александър (Алекси) Саракинов | 25 (26) | Лъгадинско | Сухо[5] | ||
| Георги Илиев | – | Берско | Вещица[6] | ||
| Григор Николов | 34 | Воденско | Острово[7] | ||
| Дельо Петров | 35 | Воденско | Тушим[8] | ||
| Димитър Г. Тоцев | 28 | Воденско | Воден[9] | ||
| Димитър Колев | 25 (30) | Воденско | Долно Родиво[10] | ||
| Иван Георгиев | 42 | Берско | Вещица | убит през 1913 година[11] | |
| Иван Пецов | 20 | Воденско | Съботско[12] | ||
| Йордан Лазаров | 29 | Софийско | Ихтиман[13] | ||
| Кольо Станов | 24 | Воденско | Треболец[14] | ||
| Лазар Тонков | 24 | Воденско | Воден[15] | ||
| Михаил Ив. Занешев | 28 (23) | Воденско | Воден [16] | ||
| Никола Стоев | 24 | Воденско | Треболец[17] | ||
| Самуил Зърнев | 21 | Воденско | Воден | носител на орден „За храброст“ IV степен[18] | |
| Таше Китков | 23 | Воденско | Воден[19] | ||
| Таше Христов | 22 | Воденско | Каменик[20] | ||
| Тома Николов | 20 | Воденско | Воден[21] | ||
| Яне Димов | 22 (23) | Воденско | Тресино[22] | ||
Подгонен е от новата гръцка власт, но успешно бяга[23]. По-късно служи в 14 воденска дружина.[24] След Първата световна война се преселва в България. След възстановяването на ВМРО е войвода на чета в Гевгелийско. През 1924 година участва като делегат на Солунския окръжен конгрес на ВМРО и е избран за запасен член на окръжното ръководство[25] Живее в Несебър заедно с братовчед си Димитър Занешев (революционер), но се разболява от туберкулоза и умира.
БележкиРедактиране
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 46.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 130.
- ↑ Пърличев, Кирил, „36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев“, ИК „Веда-МЖ“, 1999 г., стр.?
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.110
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 603.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.309.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 501.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 558.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 721.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 354.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 154.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 569.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 402.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 640.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.720. Може би идентичен с Лазар Топков.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.263.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 650.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.271.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.350.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 780.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.515.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 238.
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.24
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 207, 893, 894.
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 27, 87 – 91.