Каменно гюле е ранен тип артилерийски боеприпаси (гюлета), използван за стрелба от камнеметните метателни машини[1], а по-късно и от бомбарди и други ранни типове барутни артилерийски оръдия[2]. Каменните гюлета са широко използвани в барутната артилерия до края на 15 век, когато с разпространението на производството на чугун те постепенно се изместват от металните[3].

Каменни гюлета за метателни машини и дървени оръдия (15 век16 век), експозицията на замъка Хоенверфен
Руски каменни гюлета (1516 век), експозицията на Переславския музей-резерват

Каменните гюлета представляват плътни сферични снаряди[2][3], които са издялкани от твърди породи камъни и понякога се обковават кръстообразно с два железни обръча. Калибърът на бомбардите, а впоследствие и на гаубиците дълго време се определя от каменното тегло; най-дълго тази традиция се задържа в Германия, където такова обозначение се използва до средата на 19 век[3].

В Османската империя неголямо количество остарели оръдия, стрелящи с каменни гюлета, има на въоръжение в дарданелските брегови батареи през 1868 г.[3]. С тези батареи е свързан последния документиран случай на бойно използване на каменно гюле, през 1915 г., по време на Дарданелската операция, когато от съхранено до момента и окончателно загубило бойната си ценност старинно турско оръдие е произведен един изстрел по британския линкор HMS Agamemnon (1906); каменното гюле се търкулва по бронята, без да причини на кораба никаква вреда.

Интересни фактиРедактиране

Цар Пушка (всъщност класическа бомбарда), е предназначен за стрелба с каменни гюлета с тегло около 800 kg[4]. От Цар топ е стреляно[4] минимум поне един път.

ИзточнициРедактиране

  1. Акопян А. М.. Проблемы античной культуры. М, Наука, 388 с.. с. 232 – 237.
  2. а б Каменное ядро // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона, в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
  3. а б в г Под ред. Г. А. Леера. Каменные ядра. // Энциклопедия военных и морских наук. Т. 4 (Кабаль – Ляхово). СПб, Тип. В. Безобразова и Комп., 1889. с. 108, 659.
  4. а б Александр Широкорад. Царь-пушка – вовсе не пушка: что же стоит в Кремле. // Популярная механика, 2005 – 03. Архивиран от оригинала на 27 октомври 2012. Посетен на 17 януари 2012. (на руски)

ЛитератураРедактиране

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Каменное ядро“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​