Отваря главното меню

Римски обсадни машини

Обсадните машини на Древен Рим включват стенобойни машини и метателни съоръжения (на латински: tormenta), заимствани от Древна Гърция.

Репродукция на таран от Шато де Бо, Франция
rmn-military-header.png

Тази статия е част от серията за:

Войската на древен Рим (Портал)
800 пр.н.е.–AD 476

Структурна история
Римска армия (военни части и чинове,
легиони, помощни войски, военачалници)
Древноримски флот (флоти, адмирали)
История на кампаниите
Списъци на войни и битки
Украшения и наказания
Технологична история
Военно инженерство (castra,
обсадни машини, арки, пътища)
Лично снаряжение
Политическа история
Стратегия и тактики
Пехотни тактики
Граници и укрепления (Лимес,
Адрианов вал)

Делят се на съоръжения, стрелящи по права линия и стрелящи по парабола. Последните се подразделят на изстрелващи стрели (еутитони) или камъни (палинтони).

Метателни съоръженияРедактиране

 
Балиста
 
Хиробалиста

Всеки легион разполага със собствена артилерия, обслужвана от специализиран персонал (т. нар. ballistarii). На всяка кохорта се пада по 1 балиста (ballistae), а на всяка центурия – по 1 скорпион (scorpio).

БалистаРедактиране

Балистата представлява двураменна торсионна машина. Гарантира изключителна точност, може да се ползва не само при обсада. Способна е да изстрелва 40 kg камъни и стрели на голямо разстояние (до 250 m). Римляните я заимстват от гърците и я доразвиват.

СкорпионРедактиране

Скорпионът е неголям двураменен стреломет, заимстван също от гърците не по-късно от 3 в. пр.н.е.

В края на 1 век е изобретена хиробалистата (cheiroballista), за направата на която освен дърво са използвани и бронзови части.

 
Онагра

ОнаграРедактиране

Онаграта представлявала еднорамененна торсионна камъкохвъргачка, изобретена от римляните към 3 в. пр.н.е. Тя е с по-опростена конструкция от балистата (която е съставена от много части и изисква сложна поддръжка). Недостатък е нейната ефективност само при стрелба по неподвижни цели (използвана е само при обсада, за разлика от балистите и скорпионите). Може да изхвърля по-голяма тежест – от порядъка на 100 kg. Всеки легион разполага с около 10 леки онагри. Поради по-лесната си направа те са най-често използваните към края на Римската империя.

 
„Костенурка“
 
Френска рисунка от 19 век на средновековна обсадна кула

Стенобойни машиниРедактиране

ТаранРедактиране

Таранът (aries) включва стенобойна част, най-често с формата на глава на овен, но се срещат и островръхи тарани (terebra). Състои се от масивна дървена греда с прикрепена към нея желязна част. Тя е закачена на рама вътре в костенурката. Работата при пробиването на стена по такъв начин е тежка и трудоемка. Витрувий споменава за такъв таран, дълъг 30 метра и обслужван от 30 човека.

Обсадна кулаРедактиране

Обсадните кули (turres mobiles) са използвани за атака на стените.

Те са на няколко етажа. На долния етаж се разполага таран, на следващите – балисти, а на най-горния – стрелци. Подвижен мост се спуска върху стената. Основите на такава кула заемат площ до 14,8 m2. Изграждана извън обсега на неприятелския огън, кулата после е докарвана до стените. Оттам с помощта на установените върху нея балисти се води обстрел по вражеските позиции. По нея легионерите могли да се прехвърлят върху крепостните стени. За защита от запалени стрели навесите и кулите са покривани със сурови кожи или мокри чували.

Ход на обсадатаРедактиране

Римляните развиват до съвършенство превземането на противникови крепости. Първоначално римляните се опитват да превземат укрепения град с внезапен щурм. Засипвайки рововете, войниците правят т.нар. костенурка (testudo). Слагайки щитовете си един над друг, те се опитвали да разбият портите или с помощта на стълби (scalae) да се покачат на крепостните стени. Ако първоначалният щурм е неуспешен, започва планомерната обсада.

Първо римляните намират най-слабо защитения участък от крепостната стена. На това място под прикритието на щитове, беседки и др. започват изравняване на неравностите на почвата, за да стане мястото проходимо за обсадните машини. В същото време започва и строежът на насипа (agger).

На него се установяват кулите, като височината им трябва да е по-висока от тази на стените. От кулите се води непрекъснат обстрел по врага. Тогава започва изграждането на покрити коридори (porticus) – може да се изграждат при свързването на беседките (vinea) в дълга редица, по които войниците стигат безпрепятствено до основата на крепостните стени. Там в действие са пускани тарани, разрушаващи основите. Понякога римляни копаят тунели под основите на крепостта. При достигане на необходимата височина на насипа се установяват обсадни съоръжения.

Обсадените често предприемат атаки с цел да разрушат съоръженията на римляните. Затова при продължителни обсади (например Юлий Цезар при Алезия, Тит при Йерусалим) градът е обграждан с контравалационна линия (земен вал с кули и ровове). Това позволява войската да се съсредоточи на най-важните за обсада места. Ако към обсадения град се насочват подкрепления, се изгражда външна линия – циркумвалационна, която препятства опитите за разбиване на обсадата, предприемани от неприятеля.

При работата по обсадните съоръжения за прикритие от вражеските стрели и камъни се изграждат прикрития и навеси. Най-известното се нарича беседка (vinea), изграждана от дъски. С помощта му войниците могат да се приближат до стената за подкопаване или за разчистване на пътя за тараните. Съществуват и обсадни щитове (pluteus) за прикритие на работещите по строежите.

Външни препраткиРедактиране

Тази статия се основава на материал, публикуван във форум S.P.Q.R, използван с разрешение на автора.