Камило Дзуколи (на италиански: Camillo Zuccoli) е висш рицар на Суверенния Малтийски орден и негов посланик в Република България.

Камило Дзуколи
Camillo Zuccoli
посланик на Малтийския орден в България
Роден
Починал
Рим, Италия

Националност Флаг на Италия Италия
Религия католицизъм
Политика
Партия Европейска народна партия
Посолство на Суверенния военен орден на св. Йоан от Ерусалим, Родос и Малта в България
извънреден и пълномощен посланик (2007 – 2019)

БиографияРедактиране

Роден е през 1957 г. в Изео, северна Италия. През 1979 г. е бил между основателите на италианския комитет „Рейгън президент“. Бил е избиран за зам. генерален секретар и член на Политическото бюро на Европейската народна партия (ЕНП). От 1986 до 1993 г. бил е асистент на председателя на Европейския християндемократически съюз. От март 2005 до 2007 г. е бил министър-съветник в посолството на Суверенния военен орден на св. Йоан от Ерусалим, Родос и Малта в България, а от 2007 г. до смъртта си е бил негов извънреден и пълномощен посланик[1][2][3].

През 1993 г. Камило Дзуколи е арестуван с обвинение за корупция и подкупи (хванат е с куфарче с 300 милиона лири) в рамките на най-големия корупционен скандал в италианската история „Чисти ръце“ (на италиански: Mani Pulite). След като прекарва известно време в затвора на Милано, Дзуколи не издържа и се разпява, предавайки началника си, тогавашния министър на Държавните поръчки Джовани Прандини, на когото е секретар. През следващите месеци италинската преса отразява обширно цялата корупционна схема на министъра свързана с подкупи в инфраструктурния сектор, където Дзуколи и Креспо, другия секретар на Прадини, играят решаваща роля при събирането на подкупите.[4][5].

Най-авторитетните италиански всекидневници като „Република“ и „Avanti!“ публикуват детайли от разпита на Дзуколи, под заглавие „Асистента си признава и накисва Прандини“[6],[7]. През 1996 г. Сенатът дава разрешение за подвеждане под съдебна отговорност на Прандини, Дзуколи и още четири лица,[8] както се чете в официалния документ, публикуван в „Държавен вестник“. След присъдата на първа инстанция, настъпва промяна в закона относно използването на документи и доказателства пред съда и делото губи давност поради изтичане на сроковете през 2001 г.

През 2012 г. името на Дзуколи се появява в друг скандал, този път с фондацията „Valore Italia“[9].

През 2019 г. неговият асистент в България, Богдан Паташев, успява заслужено да стане посланик на България във Ватикана.

ИзточнициРедактиране

  1. Камило Дзуколи: Симеон знаеше, че ще му е трудно като премиер, интервю на Мариела Балева, Pressadaily.bg, 5 август 2012 г.
  2. Un nuovo progetto dell’Ordine di Malta in Bulgaria, Orderofmalta.int, 23/04/2012.
  3. Festa dell’Ordine di Malta a Sofia, Bulgariaoggi.com, 27 Giugno 2015.
  4. E ALLA FINE PRANDINI FINISCE NELLA RETE, Repubblica, 7 marzo 1993.
  5. Prandini-a-giudizio, Robertobuzio.fr, 2011.
  6. IL PORTABORSE CONFESSA E INCASTRA PRANDINI, Repubblica, 10 aprile 1993.
  7. avanti.senato.it
  8. Convocazione, Gazzetta Uffiziale.
  9. Malinconico prima fuori e ora dentro: misteri dell’esecutivo Monti, Il Parlamentare, 14 maggio 2012.