Отваря главното меню

Европейската народна партия (ЕНП) е европейска политическа партия, основана през 1976 г. от християндемократически партии, макар че по-късно партията увеличава членовете си, включвайки консервативни и други дясноцентристки политически партии.

Европейска народна партия
EPP EP group logo 2015.svg
Ръководител Жозеф Дол
Основана 8 юли 1976 г.
Щаб Брюксел, Белгия
Идеология Дясно-центристка
Цветове синьо, оранжево
Европейски парламент
182 / 751
Комитет на регионите
125 / 350
Европейски съвет
8 / 28
Европейска комисия
14 / 28
Сайт www.epp.eu
Европейска народна партия в Общомедия

ЕНП е най-голямата партия в Европейския парламент от 1999 г. Председателят на Европейския съвет и председателят на Европейската комисия са от ЕНП. Много от бащите основатели на Европейския съюз са от партии, които по-късно формират групата на ЕНП. Извън ЕС партията контролира мнозинството в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

ЕНП включва партии като германския Християндемократически съюз (ХДС), френските Републиканци (Р), испанската Народна партия (НП), полската Гражданска платформа (ГП), също така има партии членки в почти всички страни от ЕС. Тя няма партиен член от Обединеното кралство, тъй като британската Консервативна партия не е съгласна с федералистките политики на ЕНП и вместо това през 2009 година формира Алианс на консерваторите и реформистите в Европа.

ИсторияРедактиране

ЕНП е основана на 8 юли 1976 г. в Люксембург по инициатива на Жан Сайтлингер, Лео Тиндеманс (по това време министър-председател на Белгия), който става първият председател на партията, и Вилфрид Мартенс, председател на ЕНП от 1990 до 2013.

В края на 1990 г. финландският политик Саули Нийнистьо договаря вливането на Европейския демократичен съюз, на когото той е бил председател, в ЕНП.

През октомври 2002 г. Европейският демократичен съюз преустановява дейността си след като изцяло се е слял с ЕНП, това става на специално събитие в Ещорил, Португалия. Като признание за неговите усилия, Нийнистьо е избран за почетен председател на Европейската народна партия в същата година.

От основаването си ЕНП е имала следните председатели:

Платформа и манифестРедактиране

По време на своя конгрес в Букурещ през 2012 г., Европейската народна партия актуализира своята политическа платформа след 20 години (Конгрес на ЕНП в Атина, 1992) и одобрява политически манифест, в който обобщава основните си ценности и политики.

Сред тях се подчертават:

  • Свободата като централно човешко право в съчетание с отговорност
  • Зачитане на традициите и сдруженията
  • Солидарност – да се помогне на хората в нужда, които от своя страна също трябва да положат усилия, за да подобрят положението си
  • Осигуряване на стабилност на публичните финанси
  • Запазване на здравословна околна среда
  • Субсидиарност
  • Плуралистична демокрация и социална пазарна икономика

Манифестът също описва приоритетите на ЕНП за ЕС, включително:

  • Европейски политически съюз
  • Директни избори за председател на Европейската комисия
  • Цялостност на единния европейски пазар
  • Насърчаване на семейството, подобряване на образованието и здравеопазването
  • Укрепване на общата политика в областта на имиграцията и предоставяне на убежище и интеграция на имигрантите
  • Продължаване на разширяването на ЕС, засилена европейска политика на съседство и предлагане на специални рамки по отношение на държави, които не могат или не искат да се присъединят към ЕС
  • Определяне на обща енергийна политика на ЕС
  • Укрепване на европейските политически партии

Манифест на ЕНП – Европейски избори'2009Редактиране

С манифеста[1] си за предизборната кампания за Европейски избори'2009, Европейската народна партия очертава следните приоритети в своята политика за управлението на Европейския съюз:

  • Създаване на нови работни места. Продължаване на реформите и инвестициите в образованието, в политиката на ЕС за обучение през целия живот и заетостта, с цел създаване на по-добри възможности пред всеки;
  • Премахване на протекционизма и по-добре координирана фискална и парична политика на европейските правителства като мерки за справяне с глобалната икономическа криза;
  • Увеличаване на прозрачността и мониторинга на финансовите пазари. Връщане на банките към тяхната основна функция за предпазване на спестяванията на гражданите и осигуряване на ликвидността на европейската икономика;
  • Увеличаване на инвестициите в екологичните технологии и утвърждаване на Европа като лидер в този сектор, с цел нарастване на икономическия растеж и създаване на повече работни места, като едновременно с това Европа да стане по-малко зависима от добива на полезни изкопаеми;
  • Нарастване на дела на възобновяемата енергия на поне 20% от общия енергиен баланс до 2020 г.
  • Намаляване на емисиите на ядрена енергия за страните-членки;
  • Облекчения за работещи родители, осигуряване на повече детски заведения и въвеждане за отпуск по майчинство (бащинство) и за двамата родители;
  • Разработване на стратегия за привличане на квалифицирани работници от останалата част на света, за да бъде европейската икономика по-конкурентоспособна и динамична.

СтруктураРедактиране

ПредседателствоРедактиране

Председателството е изпълнителният орган на партията. То решава общите политически насоки на партията и ръководи Политическата асамблея. Председателството се състои от председател, десет заместник-председатели, почетни председатели, генерален секретар и финансов директор. Освен това, председателят на Групата на ЕНП в Европейския парламент, председателите на Комисията, Европейския парламент, Съвета и Върховния представител (доколкото те са членове на член на партията) са всички служебни заместник-председатели.

Към 2015 г. председателството включва:

  • Председател – Жозеф Дол;
  • Генерален секретар – Антонио Лопес-Истуриц (член на ЕП, представител на Испания);
  • Финансов директор – Кристиан Шмид (член на Бундестага);
  • Заместник-председатели:
    • Дейвид Макалистър (член на ЕП, представител на Германия);
    • Йоханес Хан (европейски комисар по европейската политика за съседство и преговори за разширяване, представител на Австрия);
    • Юрки Катайнен (европейски комисар по заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, представител на Финландия);
    • Антонио Таяни (член на ЕП, представител на Италия);
    • Мариане Тейсен (европейски комисар по трудова заетост, социални въпроси, мобилност и труд, представител на Белгия);
    • Рафал Трзасковски (член на полската партия Гражданска платформа);
    • Кинга Гал (член на ЕП, представител на Унгария);
    • Дара Мърфи (член на Kамарата на представителите на Националния парламент на Ирландия);
    • Пауло Рангел (член на ЕП, представител на Португалия);
    • Корен Уортман-Коул (член на ЕП (2004 – 14), представител на Нидерландия);
    • Жан-Клод Юнкер (председател на Европейската комисия, представител на Люксембург);
    • Доналд Туск (председател на Европейския съвет);
    • Манфред Вебер (председател на Групата на ЕНП в ЕП, представител на Германия);
  • Почетен председател – Саули Нийнистьо (президент на Финландия).

Политическа асамблеяРедактиране

Политическата асамблея определя политическите позиции на ЕНП между конгресите, политическите насоки и бюджета, и решава за кандидатурите за членство. Състои се от определени делегати от страните, където има партии – членове на ЕНП, асоциирани партии членове, асоциирани членове и други свързани групи. Заседава най-малко три пъти годишно.

КонгресРедактиране

Конгресът е най-висшият орган за вземане на решения в ЕНП. Събира се веднъж на всеки три години. Избира председателството на партията, взема решения относно главните политически документи и предизборните програми.

ЕНП в европейските институцииРедактиране

Европейски съветРедактиране

8 от 28-те държавни или правителствени ръководители в Европейския съвет са представители на партии – членове на ЕНП: Себастиан Курц (федерален канцлер на Австрия); Бойко Борисов (министър-председател на България); Андрей Пленкович (министър-председател на Хърватия); Никос Анастасиадис (президент на Кипър); Ангела Меркел (федерален канцлер на Германия); Виктор Орбан (министър-председател на Унгария); Лео Варадкар (министър-председател на Ирландия); Клаус Йоханис (президент на Румъния).

Европейска комисияРедактиране

14 от 28-те членове на Европейската комисия са представители на ЕНП: Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер (Християнска социална народна партия, Люксембург); Заместник-председателите на ЕК Юрки Катайнен (Национална коалиция, Финландия), Валдис Домбровскис (Единство, Латвия); Комисарите Мария Габриел (ГЕРБ, България), Гюнтер Йотингер (ХДС, Германия), Мариане Тейсен (Християндемократи и фламандци, Белгия), Йоханес Хан (АНП, Австрия), Димитрис Аврамопулос (Нова демокрация, Гърция), Елжбета Биенковска (Гражданска платформа, Полша), Мигел Ариас Канете (Народна партия, Испания), Тибор Наврачич (Фидес, Унгария), Карлош Моедаш (Социалдемократическа партия, Португалия), Фил Хоган (Фине Гейл, Ирландия), Христос Стилианидис (Демократически съюз, Кипър).

Европейски парламентРедактиране

Най-голямата група в Европейския парламент е Групата на ЕНП. Към 2015 г. тя включва 216 членове, неин председател е германецът Манфред Вебер. Кандидатиралите се за европейски депутати от ЕНП задължително се включват в Групата на Европейската народна партия. Шестима от 14-те зам.-председатели на ЕП са от групата на ЕНП.

ЕНП извън Европейския съюзРедактиране

Европейската народна партия е член на Центристкия демократичен интернационал и на Международния демократичен съюз.

Пълноправни членовеРедактиране

  Албания

  Австрия

  Белгия

  България

  Хърватия

  Кипър

  Чехия

  • Křesťanská a demokratická unie – Československá strana lidová (Християндемократически съюз – Чехословашка народна партия)
  • TOP 09 (ТОП 09)

  Дания

  • Det Konservative Folkeparti (Консервативна народна партия)
  • Kristendemokraterne (Християндемократи)

  Естония

  • Isamaa (Отечество)

  Финландия

  Франция

  Германия

  Гърция

  Унгария

  Ирландия

  Италия

  Латвия

  Литва

  Люксембург

  Малта

  Нидерландия

  • Christen-Democratisch Appèl (Християндемократически призив)

  Полша

  Португалия

  Румъния

  Словакия

  Словения

  Испания

  • Partido Popular (Народна партия)

  Швеция

  • Moderata samlingspartiet (Умерена партия)
  • Kristdemokraterna (Християндемократи)

Асоциирани членовеРедактиране

  Северна Македония

  Норвегия

  Сърбия

  • Српска напредна странка/Srpska napredna stranka (Сръбска прогресивна партия)
  • Савез војвођанских Мађара/Savez vojvođanskih Mađara (Алианс на унгарците във Войводина)

  Швейцария

НаблюдателиРедактиране

  Армения

  Беларус

  • Biełaruskaja chryscijanskaja demakratyja' (Беларуска християндемокрация)
  • Abjadnanaja Hramadzianskaja Partyja Biełarusi (Обединена гражданска партия на Беларус)

  Босна и Херцеговина

  • Stranka demokratske akcije (Партия за демократично действие)
  • Hrvatska demokratska zajednica Bosne i Hercegovine (Хърватска демократична общност в Босна и Херцеговина)
  • Partija demokratskog progresa RS (Партия на демократичния прогрес на Република Сръбска)
  • Hrvatska demokratska zajednica 1990 (Хърватска демократична общност 1990)

  Финландия

  • Kristillisdemokraatit (Християндемократи)

  Грузия

  • Ertiani Natsionaluri Modzraoba (Единно национално движение)

  Италия

  • Südtiroler Volkspartei (Южнотиролска народна партия)

  Молдова

  Норвегия

  Сан Марино

  Косово

  Украйна

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „European People's Party“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.