Карагьоз

	Карагьоз
	Природозащитен статут
	; Уязвим
	Червена книга на България
	; Уязвим
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
клас:	Актиноптери (Actinopteri)
разред:	Селдоподобни (Clupeiformes)
семейство:	Селдови (Clupeidae)
род:	Херинги (Alosa)
вид:	Карагьоз (A. immaculata)
	Научно наименование
	Alosa immaculata Bennett, 1835
	Синоними
	Alosa pontica 1838;
	Карагьоз в Общомедия
	[ редактиране ]

Карагьозът (Alosa immaculata) (букв. от турски „черно око“), още дунавска скумрия, е вид Селдова проходна риба. Изхранва се в солени води, а за размножаване навлиза в сладките води на реките. Среща се и в България.^[3]

Описание

Дължината на тялото достига до 36 – 38 cm, теглото до 600 – 700 g.

Тялото е странично сплеснато, удължено и ниско. Има ясно изразен коремен кил от шиповидни люспи. Устата е сравнително голяма, като задния и край задминава окото. Челюстите са еднакво дълги със зъби. Горната челюст е изрязана по средата. В надлъжната линия има 51 – 57 люспи. В основата на опашната перка има 2 удължени люспи. Над основата на коремните перки има триъгълна заострена люспа. Главата е къса. Очите са с развити мастни клепачи. Зад хрилното капаче има тъмно петно, понякога слабо забележимо. Хрилните тичинки са 47 – 69, тънки, обикновено по-къси или равни на хрилните пластинки. Гръдните перки са къси – 15 % от дължината на тялото.

Разпространение

Карагьозът е проходна риба – приспособен е да живее и в сладки, и в солени води. Разпространен е в Черно и Азовско море. За размножаване навлиза в реките Дунав, Днепър, Днестър, Южен Буг и Дон.

Хранене и размножаване

Образува 2 биологични форми: едра и дребна. Едрата, която достига размери над 20 cm, расте по-бързо, по студенолюбива е и навлиза по-рано в реките. Продължителността на живота на карагьоза е 7 – 8 г.

Възрастните индивиди са хищници. Хранят се със стадни риби като хамсия, трицона (цаца), атерина и други видове, и по-малко с висши ракообразни. По време на размножаването в реките карагьозът не се храни.

Размножителният период е от средата на април до края на юли, максимум през втората половина на май. Обикновено хвърля хайвера си на 500 – 600 km от устието на реките, на порции. Хайверът е плаващ и се носи по течението на реката. Новоизлюпените рибки се хранят в реките с ротатории, ракообразни и водорасли.

Стопанско значение

Карагьозът е стопанско значим вид, обект на промишлен риболов в България. Улавя се главно през март - април, по време на пролетната размножителна миграция. Преди 2000 г. годишният улов е бил около 40 – 50 т.

Източници

Карапеткова. М, М. Живков. Рибите в България. Гея-Либрис. София, 2000, с. 50. ISBN 954-8232-21-9
Пешев. Ц, С. Симеонов. Атлас по зоология. Гръбначни животни. Просвета. София, 1993, с. 24 – 25. ISBN 954-01-0204-9

Източници

↑ Alosa immaculata (Bennett, 1835). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Карагьоз. Посетен на 18 февруари 2012
↑ J. Freyhof & M. Kottelat. Alosa immaculata // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 24 февруари 2010. (на английски)

[1] Alosa immaculata (Bennett, 1835). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[2] Червена книга на Република България. Карагьоз. Посетен на 18 февруари 2012

[IUCN-3] J. Freyhof & M. Kottelat. Alosa immaculata // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 24 февруари 2010. (на английски)

[3]

[1]

[2]