Отваря главното меню

Южен Буг или Южен Бух[1] (на древногръцки Hypanis[2]; на украински: Південний Буг; на руски: Южный Буг; на полски: Boh[1]) е голяма река в югозападната част на Украйна, протичаща по територията на Хмелницка, Виницка, Кировоградска, Одеска и Николаевска област, вливаща се в Черно море. Дължина 806 km. Площ на водосборния басейн 63 700 km².[3]

Южен Буг
Sunset S Bug Vinnitsa 2007 G1.jpg
Река Южен Буг в района на град Виница
Ukraine relief location map.jpg
49.6329° с. ш. 26.4292° и. д.
46.64° с. ш. 31.95° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Ukraine.svg Украйна
Хмелницка област
Виницка област
Кировоградска област
Одеска област
Николаевска област
Дължина 806 km
Водосборен басейн 63 700 km²
Отток 82 (на 132 km от устието) m³/s
Начало
Място Подолско възвишение
Координати 49°37′58.44″ с. ш. 26°25′45.12″ и. д. / 49.6329° с. ш. 26.4292° и. д.
Надм. височина 322 m
Устие
Място Черно море
Координати 46°38′24″ с. ш. 31°57′00″ и. д. / 46.64° с. ш. 31.95° и. д.
Надм. височина 0 m
Южен Буг в Общомедия
Картосхема на течението не река Южен Буг

Географска характеристикаРедактиране

Извор, течение, устиеРедактиране

Река Южен Буг води началото си от Подолското възвишение, на 3 km западно от село Холодец, в западната част на Хмелницка област, на 322 m н.в. В горния си участък протича в плитка и заблатена долина с ниски брегове. В средния участък долината ѝ става тясна и дълбока, а по течението ѝ се срещат бързеи и прагове (предимно между град Первомайск и сгт Александровка – Мигейски, Богдановски и др.). След това в долното си течение реката навлиза в Причерноморската низина, където долината ѝ силно се разширява и изплитнява, а скоростта на течението и намалява. Влива се чрез дълъг естуар (Бугски лиман) в северната част на Днепровския лиман на Черно море, на около 30 km южно от град Николаев.[3]

ПритоциРедактиране

Река Южен Буг получава множество притоци, най-големи от които са:

  • леви – Бужок (78 km), Кудима, Иква (59 km), Снивода, Десна (80 km), Соб (125 km), Удич, Синица (78 km), Синюха (111 km), Мертвовод (114 km), Гнилой Еланец (103 km), Ингул (354 km);
  • десни – Волк (71 km), Згар (95 km), Ров (100 km), Селница, Дохна (74 km), Савранка (97 km), Кодима (149 km), Чичеклея (156 km).[3]

Хидроложки показателиРедактиране

Подхранването на реката е смесено, с преобладаване на снежното. Пълноводието продължава от края на февруари до началото на май, а маловодието – от края на юни до февруари. Често явление през лятото е внезапното прииждане на реката, предизвикващо наводнения в долината ѝ, причинени от поройни дъждове във водосборният ѝ басейн. Среден годишен отток на 132 km от устието 82 m³/s, максимален 5320 m³/s, минимален 2,6 m³/s. Заледяването на реката е регулярно и замръзвато ѝ зависи от температурите през зимата и се разтяга в периода от ноември до февруари, а пълното размразяване обикновено настъпва в средата на март. Минерализацията на водата е до 0,9 гр/л.[3]

Стопанско значение, историческа справкаРедактиране

Водите на реката основно се използват за напояване. Изградени са и няколко малки ВЕЦ-ове. Плавателна е за плитко газещи съдове над и под град Виница, а в долното течение, до град Вознесенск – за съдове с по-дълбоко газене.

Името ва реката може би произлиза от древногерманското „Bug“, което се превежда като „лък“, като името ѝ е дадено от готите, които пристигат тук през ІІ-ІІІ в. сл. Хр. По време на Великото преселение на народите Южен Буг е съществена пречка за мигриращите племена. Реката е свързана с българската история – през 896 г. цар Симеон побежава маджарите в Битката при Южен Буг и ги изгонва завинаги от Украинските степи.

Населени местаРедактиране

По течението и по долината на Южен Буг са разположени стотици населине места, в т.ч.:

Топографска картаРедактиране

  • М-35-В М 1:500000[4]
  • М-35-Г М 1:500000[5]

ГалерияРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране