Караджа Кадър

селище в Гърция

Караджа Кадър или Караджа Кади (на гръцки: Καμπάνης, Камбанис, до 1955 година Βάλτοι, Валти,[1] до 1926 година Καρατζά Καδή, Карадза Кади[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 1384 жители (2001).

Караджа Кадър
Καμπάνης
— село —
Гърция
40.8928° с. ш. 22.9153° и. д.
Караджа Кадър
Централна Македония
40.8928° с. ш. 22.9153° и. д.
Караджа Кадър
Кукушко
40.8928° с. ш. 22.9153° и. д.
Караджа Кадър
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина167 m
Население977 души (2021 г.)
Пощенски код611 00
Телефонен код23410

География

редактиране

Селото е разположено южно от Кукуш.

В Османската империя

редактиране

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Караджа дере (Karadja-déré) живеят 180 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Караджаидарлия (Caradjaydarlya) е посочено като село в каза Аврет хисар с 40 къщи и 179 жители българи.[4]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Караджа Кадъръ има 200 жители българи.[5]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Караджа кьой (Кадър) – Karadja-Keuy (Kadir), е село в Кукушка каза с 280 души българи екзархисти като в него функционира българско училище.[6]

По време на Хуриета през първата половина на 1909 година в Караджакадар е основано бюро (клон) на Съюза на българските конституционни клубове.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Караджа Кадър са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

След Междусъюзническата война Караджа Кадър попада в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Валти, а в 1955 година – на Камбанис.[9] Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година Караджа Кадър е представено като чисто бежанско село със 180 бежански семейства и 702 души.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Караджа Кадър на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Посова[11] Ποσοβα Ксерокамбос Ξεροκαμπος[12] местност на З от Караджа Кадър[11]
Индеклик[11] Ίντεκλίκ Катевасия Κατεβασια[12] река на СЗ от Караджа Кадър, десен приток на Галик[11]
Текне Бугас[11] Τεκνε Μπουγας Стеносия Στενωσιά[12] възвишение на СЗ от Караджа Кадър и на ЮИ от Хасан Абас[11]
Кавак[11] Καβάκ Левкорема Λευκόρεμα[12] река на СЗ от Караджа Кадър, десен приток на Галик[11]
Алче Клисе[11] Άλτσέ Κλισέ Анигма Άνοιγμα[12] възвишение на И от Бела църква (242,6 m)[11]

Личности

редактиране
Родени в Караджа Кадър
  •   Христо Георгиев (1891 – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[13]
  •   Христо Стоев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 3 солунска дружина[14]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  7. Новоосновани клубове // Отечество. Година I, Брой 5. 7 мартъ 1909 год. с. 4.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
  9. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 172.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 650.