Караджа Кадър
Караджа Кадър или Караджа Кади (на гръцки: Καμπάνης, Камбанис, до 1955 година Βάλτοι, Валти,[1] до 1926 година Καρατζά Καδή, Карадза Кади[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 1384 жители (2001).
|
Караджа Кадър Καμπάνης |
|
|---|---|
| — село — | |
  Караджа Кадър  Караджа Кадър  Караджа Кадър |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 167 m |
| Население | 1384 души (2001) |
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Караджа дере (Karadja-déré) живеят 180 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Караджаидарлия (Caradjaydarlya) е посочено като село в каза Аврет хисар с 40 къщи и 179 жители българи.[4]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Караджа Кадъръ има 200 жители българи.[5]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Караджа кьой (Кадър) – Karadja-Keuy (Kadir), е село в Кукушка каза с 280 души българи екзархисти като в него функционира българско училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Караджа Кадър са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В ГърцияРедактиране
След Междусъюзническата война Караджа Кадър попада в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Валти, а в 1955 година - на Камбанис.[8] Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година Караджа Кадър е представено като чисто бежанско село със 180 бежански семейства и 702 души.[9]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Караджа Кадър
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162-163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 172.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 650.