Караисен
Карàисен, срещано и с неправилното Карайсен, е село в Централна Северна България, област Велико Търново, община Павликени.
Караисен | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 790 души[1] (15 март 2024 г.) 16 души/km² |
Землище | 49,536 km² |
Надм. височина | 97 m |
Пощ. код | 5230 |
Тел. код | 06132 |
МПС код | ВТ |
ЕКАТТЕ | 36289 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Велико Търново |
Община – кмет | Павликени Емануил Манолов (БСП – Обединена левица; 2011) |
Кметство – кмет | Караисен Марияна Блажева (БСП) |
География
редактиранеВелико Търново отстои на 60 км, Павликени – на 15 км, а Свищов е на 38 км от Караисен. Съществуват добри транспортни връзки с Павликени и Свищов, а главният път София-Русе е на 7 км.
Разположено е в Дунавската равнина. Релефът в района е хълмисто-равнинен, пресечен от голям язовир. Освен за риболов има условия и за лов. В района има плодородни почви – черноземни и сиви горски. Климатът е умерено континентален със средна годишна температура на въздуха 11,5 °С.
Село Караисен е най-голямото в община Павликени. Населението на село Караисен е основно българско.
История
редактиранеЛегенда разказва, че името на селото идва от Кара Асан, Кара Хасан (Черния Асен), който помогнал на хората от селото при епидемия, като намерил ново безопасно място за селото. В негова чест селото получило днешното си име.
В най-новата българска история селото е известно с първата битка, която през пролетта на 1868 г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа води с редовната турска армия в местността Караисенските лозя.. Името на селото влиза епизодично и в литературата. В първа глава на „Немили-недраги“, описвайки интериора на кръчмата на Странджата, Иван Вазов казва, че на стената е висяла картина от битката на четата на двамата поборници с турците в караисенските лозя. Днес на мястото на битката се издига паметник, а устната традиция сред местните твърди, че човек от селото е погребал в къщата си обезглавените трупове на загинали четници.
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 1103 | 100,00 |
Българи | 1072 | 97,18 |
Турци | 3 | 0,27 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 26 | 2,35 |
Забележителности
редактиране- Паметник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
- Язовир „Караисен“
- Винарска изба
Редовни събития
редактиранеВсеки понеделник се провежда пазар. На него се продават стоки, необходими на жителите на селото.
Всяка година в края на октомври се провежда сбор на селото.
Ежегодно се чества денят на първата битка на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа с празнична заря.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)