Карапелит
Тази статия е за село Карапелит. За село Кара пилит вижте Медникарово.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Карапелит е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич.
| Карапелит | |
  Карапелит  Карапелит | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1209 души[1] (15 март 2024 г.) 27,8 души/km² |
| Землище | 43,437 km² |
| Надм. височина | 238 m |
| Пощ. код | 9390 |
| Тел. код | 05714 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 36419 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община – кмет | Добрич-селска Соня Георгиева (БСП – Обединена левица, ЗНС; 2019) |
| Кметство – кмет | Карапелит Атанас Атанасов (БСП) |
История
редактиранеИмето на селото идва от турското „кара пелит“ – черен жълъд. Тук българската войска извоюва забележителна победа в тежката Битка при Карапелит Кочмар.
На 3 септември 1916 г. IV конна бригада в състав 400 конници от 6-и конен полк от дивизията на ген. Колeв разгромява крупна румънска част в състав 4000 щика, подкрепени с руска казашка кавалерия. С устремна атака в започналата сеч противникът е разбит и унищожен. Открит е пътят за освобождаване на Тутракан. Епопеята е вдъхновила Йордан Йовков да напише разказа „Триумф“.[2]
Карапелитска епопея
редактиранеНа 1 септември 1916 година България обявява война на Румъния. Целта е освобождение на Южна Добруджа от румънската окупация, започнала през 1913 г.
В село Куртбунар/вълчи кладенец/(дн. гр. Тервел) е дислоцирана румънската армия. На прославения български генерал Иван Колев от кавалерията е поверено командването на Първа конна дивизия, която е в състава на Трета българска армия, командвана от ген. Стефан Тошев, който в своите спомени пише за ген. Иван Колев: „Най-после удаде се случаят на орела да разпери крилата си и да запори във висините. Настъпи вече момент, щото желязната воля, светкавичният ум, да се проявят тъй мощно в ураган и да отрупат със слава нашата армия и конница.“
Генерал Иван Колев, настъпвайки с конницата, най-напред освобождава село Курт бунар (дн. гр. Тервел). На него е възложено командването на конницата, съставена от четири конни полка, една конна батарея, две конни и две колоездачни роти и пет пеши картечни ескадрона".
След освобождението на с. Курт бунар получава заповед да прегради пътя на неприятелската армия, придвижваща се от гр. Добрич през Карапелит и до Тервел за оказване помощ на войските в крепостта в Тутракан. Завързват се между селата Койнак Куйджук (дн. Подслон) и с. Кочмар в дома срещу тях. В сраженията от румънска страна падат убити 500 – 600 войници, а в плен 1013 души. Ударът е страшен. След победата при с. Кочмар по пътя българските конници срещат голяма група неприятелски войници между селата Карапелит и Конак (дн. с. Гешаново). Завързва се голямо сражение, известно като „Карапелитската епопея“. Българските воини се сражават с далеч превъзхождащ ги противник: 4000 румънски срещу 400 български войници. Българите побеждават. За периода 2 септември 1916 г. до 3 януари 1917 г. българската армия дава 365 жертви войници, 10 офицери и 527 коня. Само в участъка в с. Карапелит жертвите са 56 бойци.
Според запазени свидетелства в печата в края на Румънската кампания през Първата световна война оттеглящите се румънски окупационни сили отнемат от населението в района на селото едър и дребен добитък.[3]
През 2009 г. се навършиха 93 години от славната „Карапелитска епопея“ и освобождаването на село Карапелит от румънско владичество. Признателното поколение на селото излъчи Инициативен комитет в състав: Петър Георгиев, председател, и членове: Желка Димитрова, Стефка Виденова, Стефан Костадинов, Джевджет Бейтула, Кера Стоева и Мария Пасева за издигането на паметник в прослава на подвига на генерал Иван Колев в центъра на селото, който бе тържествено открит на 8 септември 2009 г.
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1111 | 100,00 |
| Българи | 549 | 49,41 |
| Турци | 22 | 1,98 |
| Цигани | 524 | 47,16 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 12 | 1,08 |
Личности
редактиране- Йордан Цонев – български политик
- Любомир Тодоров (р. 1951) – български дипломат
- Калчо Чукаров – български депутат
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Триумф“, Йордан Йовков
- ↑ Добруджански земеделско-скотовъден лист на Извънредната добруджанска комисия, седмичен бюлетин: Ред. Атанас Костов - Год. 1, N 1-11 (1918). - Добрич, бр. 1, 15 април 1918, стр.4-5
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
