Кардам (област Добрич)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кардам.
Тази статия е за селото в област Добрич. За другото българско село с това име вижте Кардам (област Търговище). За други значения вижте Кардам (пояснение).
Кардам е село в Североизточна България. То се намира в община Генерал Тошево, област Добрич.
| Кардам | |
 Кметството на село Кардам, община Генерал Тошево, област Добрич | |
  Кардам  Кардам | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 765 души[1] (15 март 2024 г.) 13,8 души/km² |
| Землище | 55,354 km² |
| Надм. височина | 198 m |
| Пощ. код | 9530 |
| Тел. код | 05733 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 36467 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община – кмет | Генерал Тошево Валентин Димитров (БСП – Обединена левица; 2015) |
| Кардам в Общомедия | |
География
редактиранеСело Кардам се намира на 8 km от общинския център Генерал Тошево, на 32 km северно от областния център Добрич, на 83 km от Варна, на 507 km от столицата София и на 5 km от българо-румънската граница. Разстоянието до съседното село от румънска страна Негру Вода е 11 km. Географско положение: 43° 45' с.ш.; 28° 06' и.д.
История
редактиранеВ землището на селото има останки от антично селище. Открит е некропол с гробно съоръжение, изградено от големи каменни плочи, инвентар от римска керамика и монета от края на II в. Днес теренът, в който се намира некропола, е подложен на интензивна земеделска обработка и голямата част от по-ниските могили са напълно заравнени. През епохата на Първото българско царство, районът е бил сравнително гъсто заселен с неголеми селища, разположени по склоновете на малки дерета. През османския период селището е разположено южно от съвременното село Кардам. То е било богато, в развалините му са открити многобройни фрагменти от глазирана и луксозна керамика, акчета, малки украшения, две горели западноевропейски монети (грош на Сигизмунд Стари от 1529 г.). От същия период вероятно е и половината от западноевропейски двуръчен меч, открит в селото.[2]
Първите писмени сведения за селото също са от времето на Османската империя, около XVI в. Селото фигурира в турските архиви за вземане на данъци от местното население, което основно е било турско. Първото наименование на Кардам в архивите е Армаган Огли Коюсу. В долната част на сегашното село се е намирало друго – Абдул неби. Впоследствие селата променят имената си на Харманкуюсу (Армаанкуюсу) и Небикуюсу. През 50-те години на ХХ в. селата се казват Кардам и Яснец, и по-късно са обединени под едно име – Кардам.
Според запазените писмени свидетелства към 1929 година селището претърпява чувствително стопанско развитие, когато до него достига железопътната линия Добрич — Черна вода.[3]
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1019 | 100,00 |
| Българи | 935 | 91,75 |
| Турци | 19 | 1,86 |
| Цигани | 28 | 2,74 |
| Други | 12 | 1,17 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 25 | 2,45 |
Религии
редактиране
Източно-православно християнство. В центъра на селото се намира църквата „Света Троица“.
Обществени институции
редактиране
Селото е в рамките на Добричка област, община Генерал Тошево. Разполага с основно училище „Христо Ботев“, детска градина „Дъга“, читалище „Пробуда – 1941 г.“.
Население
редактиранеНаселението на Кардам е преобладаващо българско, над 90%. Основният поминък на населението е земеделие и животновъдство.
Културни забележителности
редактиране
- В близост до Кардам се намира мястото, където е бил чифликът край границата, за който е писал писателят Йордан Йовков.
- В селската църква през 1909 г. Дора Габе сключва граждански брак. Това е първото село, в което живеят родителите ѝ след пристигането си в България и преди да се роди Дора Габе.
- В съседното село Йовково, кръстено на писателя, са погребани родителите на Йордан Йовков.
Паметникът в село Кардам е на един руски войник. Намира се в центъра на селото, на около 10 m от читалище „Пробуда“.
При геоложки проучвания през 1950-те г. в околностите на селото са намерени вкаменените останки на изкопаема древна птица, извадени от 102-метрова дълбочина от средномиоценски (конк) пластове. Проучването им от палеоорнитолога проф. Златозар Боев показа, че те принадлежат на нов вид и нов род птица, родствен със съвременните скорци. Екземплярът е описан като кардамски добруджански скорец (Dobrosturnus kardamensis) и е живял преди 12.5-10.5 милн. г. [5][6]
Редовни събития
редактиранеСъбор в центъра на село Кардам, 50 дни след Великден, на Петдесетница.
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Боян Тотев, Добри Добрев. ИЗДИРВАНЕ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ В ОБЩИНА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО, НАИМ–БАН – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРЕЗ 2015 г. Изд. LV Национална археологическа конференция, стр.844
- ↑ Поле - вестник-ежедневник, временно заместващ спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 6, 26 юни 1929, стр.2
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Boev, Z. 2020. A new Middle Miocene Starling (Sturnidae Rafinesque, 1815) from Kardam (NE Bulgaria). – Bulletin of the Natural History Museum – Plovdiv, 5: 33-41.
- ↑ Боев, З. 2024. Кардамският скорец – най-древната птица в България. – Природа, БАН, 1: 100-105.
