Карло Гонзага (1523 – 1555)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Карло Гонзага.

Карло Гонзага (на италиански: Carlo Gonzaga; * 26 декември 1523, † 13 юни 1555, Гацуоло) от кадетския клон Сабионета и Боцоло на рода Гонзага е италиански кондотиер, маркиз на Гацуоло и съгосподар с брат си Федерико на Сан Мартино дал'Арджине (1529 – 1555), Дозоло, Комесаджо и Помпонеско.

Карло Гонзага
маркиз на Гацуоло
Роден
Починал
13 юни 1555 г. (32 г.)
Управление
Период15651570
Предшественикняма
Наследниканексирано към Херцогство Мантуа (1582)
Други титлисъгосподар на Сан Мартино дал'Арджине (1529 – 1555), съгосподар на Дозоло, Комесаджо и Помпонеско
Герб
Семейство
РодГонзага: Гонзага ди Сабионета е Боцоло
БащаПиро Гонзага
МайкаКамила Бентивольо
СъпругаЕмилия Кауци Гонзага
ДецаПиро II Гонзага
Шипионе Гонзага
Франческо (Анибале) Гонзага
Алфонсо Гонзага
Феранте Гонзага
Джулио Чезаре Гонзага
Поликсена Гонзага
Джулио Чезаре Гонзага
Камила Гонзага
Лаура Гонзага
Карло Гонзага в Общомедия

Произход

редактиране

Той е син на кондотиера Пиро Гонзага (* 1490, † 1529) и на съпругата му Камила Бентивольо (* 1480?, † 1529). По бащина линия е внук на Джанфранческо Гонзага, кондотиер и първи граф на Сабионета, и на Антония дел Балцо, а по майчина – на Анибале II Бентивольо,господар на Болоня, и на Лукреция д'Есте.[1] Има един брат и пет сестри:

Биография

редактиране
 
Гацуоло с портиците на Гонзага

Губи баща си през 1529 г.на 6-годишна възраст. Заедно с брат си Федерико се радва на закрилата на братовчед си Луиджи Гонзага, наречен „Родомонте“, който през 1529 г. им връща феодите Гацуоло, Сан Мартино дал'Арджине, Досоло и Комесаджо – територии, поверени му от Карл V и конфискувани от баща им, обвинен в престъпление, че се е борил срещу империята. След смъртта на Родомонте през 1532 г. фактическите попечителства над двамата братя преминават към Федерико II Гонзага, херцог на Мантуа.

През 1544 г. той се присъединява към испанския кондотиер Антонио де Лейва, управител на Миланското херцогство от името на император Карл V. На 14 април същата година участва като командир на кавалерията в битката при Черезоле и е пленен от французите. Битката се води близо до Черезоле д'Алба в Пиемонт и е военен сблъсък по време на италианската война от 1542 г., между французите и Свещената Римска империя.

 
Родолфо Гонзага, граф на Повильо, и Карло Гонзага с викария на Гацуоло Лудовико Пико дела Мирандола (анонимен, 16 век)

През 1554 г. се бие на страната на Медичите от Флоренция, участвайки във войната за Сиена, част от френско-испанските войни в Италия, водени между 1552 и 1559 г. за контрол над Сиенската република.

Умира на 32 г. в Гацуоло през 1555 г. Няколко години след смъртта му, през 1558 г., владенията му Гацуоло, Досоло и Комесаджо са разделени между брат му Федерико и Веспасиано I Гонзага, а у шестимата му малки синове отиват Сан Мартино дал'Арджине, Изола Доварезе и Помпонеско.

Брак и потомство

редактиране

∞ 1530 за Емилия Кауци Гонзага (* 1524, Мантуа; † 3 април 1573, Кремона), извънбрачна дъщеря на Федерико II Гонзага, херцог на Мантуа, и на метресата му Изабела Боскети, от когото има седем сина и три дъщери:

Синовете са поверени от умиращия им баща на попечителството на майка им Емилия, на кардинал Ерколе Гонзага и на Веспасиано I Гонзага, господар на Сабионета.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  • Leandro Ventura, I Gonzaga delle nebbie: storia di una dinastia cadetta nelle terre tra Oglio e Po, Silvana, 2008

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carlo Gonzaga (1523-1555) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​