Анибале II Бентивольо

Господар на Болоня през 16 век, кондотиер

Анибале II Бентивольо (на италиански: Annibale II Bentivoglio, * 1466 в Болоня, Свещена Римска империя, † 1540 във Ферара, Херцогство Ферара) от рода Бентивольо е италиански кондотиер, синьор на Болоня (1511–1512). [1][2][3]

Анибале II Бентивольо
Господар на Болоня, кондотиер
Annibale II Bentivoglio.jpg
Управление 15111512
Лични данни
Роден
Починал
24 юни 1540 г. (71 г.)
Погребан в Базилика „Сан Джакомо Маджоре“ в Болоня
Религия Католицизъм
Семейство
Династия Бентивольо
Баща Джовани II Бентивольо
Майка Джиневра Сфорца
Брак Лукреция д'Есте
Потомци Констанцо
Ерколе
Корнелио
Феранте
Лукреция
Емилия Камила
Ермес
Беатриче
Бианка
Луижди
Маура
Джиневра
Извънбр.:
Алесандро
Герб Coat of arms of the House of Bentivoglio.svg
Анибале II Бентивольо в Общомедия

ПроизходРедактиране

Той е син на Джовани II Бентивольо (* 12 февруари 1443 в Болоня, † 15 февруари 1508 в Милано) – италиански благородник, владетел де факто на Болоня (1463 – 1506) и на съпругата му Джиневра Сфорца (* 1440 в Анкона, † 16 май 1507) – извънбрачна дъщеря на кондотиера Алесандро Сфорца (* 1409, † 1473) – синьор на Пезаро. Има 15 братя и сестри, сред които:

БиографияРедактиране

 
Фамилията Бентивольо (Pala Bentivoglio от Лоренцо Коста)

Израства в Болоня, където баща му е общински магистрат и реално държи управлението на града в ръцете си.

Той е обявен за рицар от датския крал Кристиан I на 26 март 1474 г. при престоя на краля в Болоня.

От 1478 до 1481 г. посещава усърдно Ферара, приветстван от херцог Ерколе I д’Есте, който му дава извънбрачната си дъщеря Лукреция. Сватбата е отпразнувана с голяма помпозност на 28 януари 1487 г. в Болоня.

Като кондотиер участва в различни битки в подкрепа на Флорентинската република срещу Генуезката република при Сардзана, или в подкрепа на Сфорца.

На следващата година обаче той трябва да се изправи срещу бунтовете в Болоня, причинени от конспирацията на Малвеци – род от Болоня, враг на рода Бентивольо.

Изпратен от баща си, той се опитва да намери споразумение с Чезаре Борджия, който е подкрепян както от французите, така и от испанците, които възнамеряват да нахлуят в Болоня. Борджия – син на папа Александър VI поисква и получава Кастел Болонезе. Неразделна част от пактовете е споразумението първородният син на Анибале – Констанцо да се ожени за племенница на папата. През 1503 г., след смъртта на Александър VI, той заминава за Рим, за да помоли новия папа Пий III за завръщането му.

През 1505 г. избраният папа Юлий II, решен да си върне контрола над папските владения в Емилия-Романя, води война срещу местните господари, заставяйки начело на своите войски. Затова той заповядва на Бентивольо да изоставят Болоня. Анибале намира убежище първо в Парма, след това във Ферара и Мантуа, но трябва да напусне последната, защото папата наказва с църковно запрещение влградовете, дали му убежище. Папата дори обявява награда за залавянето на Анибале и на брат му Ермес.

Впоследствие Анибале успява да събере армия, опитвайки се да си върне властта в Болоня, но жителите на града остават лоялни на папата и Анибале трябва да бяга. През 1511 г. той прави втори опит, създавайки по-добра военна организация. С помощта на французите успявава да победи венецианците и папските войски, спечелвайки титлата „Господар на Болоня“. Въпреки това, поради отстъплението на французите и бунта на жителите на града, той трябва да напусне Болоня завинаги.

Когато папа Юлий II умира, Анибале отново се опитва да завладее града, търсейки благоволението на новия папа Лъв X. След като му бива отказана връщането му като господар на Болоня, той се опитва да се организира военно, но без успех.

През 1529 г. Анибале успява да възстанови имуществото на семейството си на територията на Болоня, като сключва договори с папите. През 1534 г. император Карл V му дава феодите на Ково и Антеняте.

Анибале се оттегля във Ферара, където умира през 1540 г. на 71-годишна възраст. Погребан е в базиликата „Сан Джакомо Маджоре“ в Болоня.

Брак и потомствоРедактиране

∞ 28 януари 1487 в Болоня за Лукреция д'Есте (* ок. 1473, † 1516/1518) – извънбрачна дъщеря на Ерколе I д’Есте (херцог на Ферара, Модена и Реджо) и на любовницата му Лудовика Кондолмиери. [4][5][6] Сватбата е запомнена с невероятната си пищност като демонстрация за богатството и политическото влияние на рода Бентивольо. На нея присъстват Херцогът на Ферара Ерколе I д'Есте и други роднини на булката, между които Маркграфът на Мантуа Франческо Годзага, както и представителите на най-големите италиански владетели – кралят на Неапол, папата, Херцогът на Милано, Венецианската република, Херцогът на Калабрия, Херцогът на Урбино, Лоренцо де' Медичи, господарят на Римини, господарят на Пезаро, Господарят на Камерино и Господарят на Форли.

Те имат седем сина и шест дъщери:

  • Констанцо Бентивольо (Costanzo Bentivoglio; * 1502 в Болоня, † 3 октомври 1542 във Ферара), ∞ за Констанца Елена Рангони, от която има петима сина и четири дъщери
  • Ерколе Бентивольо (Ercole Bentivoglio; * 1507 в Мантуа, † 6 ноември 1573 във Венеция), поет
  • Алфонсо Бентивольо (Alfonso Bentivoglio; * 1490), кавалер
  • Корнелио Бентивольо (Cornelio Bentivoglio)
  • Феранте Бентивольо (Ferrante Bentivoglio)
  • Лукреция Бентивольо (Lucrezia Bentivoglio), монахиня
  • Емилия Камила Бентивольо (Emilia Camilla Bentivoglio; * 1480 в Болоня, † 1529); ∞ за Пиро Гонзага (* 1490, † 22 януари 1522 в Гацуоло),[7] кондотиер, от когото има двама сина и пет дъщери
  • Ермес Бентивольо (Ermes Bentivoglio)
  • Беатриче Бентивольо (Beatrice Bentivoglio)
  • Бианка Бентивольо (Bianca Bentivoglio)
  • Луижди Бентивольо (Luigi Bentivoglio)
  • Маура Бентивольо (Maura Bentivoglio), монахиня
  • Джиневра Бентивольо (Ginevra Bentivoglio), ∞ за 1. Гуидо да Кореджо 2. Констанцо Висторини

Има един извънбрачен син:

  • Алесандро.

ИзточнициРедактиране

  1. „www.condottieridiventura.it“, архив на оригинала от 9 юни 2007, https://web.archive.org/web/20070609180658/http://www.condottieridiventura.it/condottieri/b/0189%20%20%20%20%20%20ANNIBALE%20BENTIVOGLIO%20%20Di%20Bologna.htm, посетен 9 юни 2007 
  2. La storia dei Bentivoglio
  3. Claudio Rendina, I capitani di ventura, Rome, Newton Compton,‎ 1994
  4. „Araldica“, архив на оригинала от 24 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131124235002/http://mtc.md/~gianni/araldica.htm, посетен 24 ноември 2013 
  5. Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Bentivoglio di Bologna, 1835, Torino
  6. IL PALAZZO BENTIVOGLIO Scuola Secondaria di I° grado Enrico Panzacchi
  7. Genealogia dei Gonzaga di Bozzolo.

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Annibale II Bentivoglio“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.