Карло Мария Чипола (на италиански: Carlo Maria Cipolla) е италиански икономист, сред водещите стопански историци от своето поколение[1]. Известен е с хумористични есета на икономически и други теми.

Карло Чипола
Carlo Maria Cipolla
италиански икономист
Роден
Починал
Павия, Италия

Националност Флаг на Италия Италия
Образование Павийски университет
Парижки хуманитарен факултет
Парижки университет
Научна дейност
Област Стопанска история
Образование Университет в Павия
Сорбона
Лондонско училище по икономика
Работил в Калифорнийски университет в Бъркли
Публикации „Щастлив, но не твърде много“
Известен с теория на глупостта
Карло Чипола в Общомедия

Биография и дейностРедактиране

Завършва среден лицей в родния си град през 1944 година. След това учи в Сорбоната и Лондонското училище по икономика. Международната му кариера започва през 1953 г., когато заминава за Съединените щати с Фулбрайтова стипендия. От 1959 г. преподава в Бъркли и други учебни заведения по света.

Член на Кралското историческо общество на Великобритания, на Британската академия, на италианската Академия дей Линчеи, на Американската академия за изкуства и науки и на Американското философско дружество, Филаделфия. Награждаван с ред важни международни отличия за приноса си в стопанската историография. Почетен доктор на Университета в Павия (1992).

Принципи на човешката глупостРедактиране

Най-популярното произведение на Чипола е сборникът с есета Allegro ma non troppo („Щастлив, но не твърде много“, като в музиката – „Бързо, но не твърде бързо“).

Първото есе от сборника е „Принципи на човешката глупост“, написано през 1976 г.[2], разглежда противоречивата материя на глупостта. На глупавите хора се гледа като на група много по-могъща от всяка една мафиотска организация или икономическа структура, която при липса на правила, лидери или манифести успява да работи много ефективно и в невероятна координация.

Чипола поделя хората на четири типа според това дали причиняват добро/зло на себе си/другите: умници (принасят полза на себе си и на другите), разбойници (загуби за другите, полза за себе си), балами (полза за другите, загуба за себе си) и глупаци (загуби и за другите, и за себе си).

Петте основни принципа на глупостта:

  1. Винаги и неизбежно всеки от нас подценява броя глупаци, които се намират в обращение.
  2. Вероятността някой да се окаже глупав не зависи от която и да било друга характеристика на личността на този някой.
  3. Човек е глупав, ако причинява вреда другиму, като от това не извлича полза за себе си или дори сам си причинява вреда.
  4. Неглупавите хора винаги подценяват вредоносния потенциал на глупавите и постоянно забравят, че по което и да било време, на което и да било място и при каквито и да било обстоятелства общуването или обвързването с глупаци задължително се оказва скъпоструваща грешка.
  5. Глупакът е най-опасният тип човек, който съществува.

ИзточнициРедактиране