Отваря главното меню

Карл Краус (на немски: Karl Kraus) е значим австрийски писател, публицист, сатирик, поет, афорист, драматург, есеист, журналист и критик на съвременната му култура и преса.

Карл Краус
Karl Kraus
Роден 28 април 1874 г.[1][2][3]
Починал 12 юни 1936 г.[1][2][3] (62 г.)
Професия писател, есеист, публицист
Националност Флаг на Австрия Австрия
Активен период 1897 – 1933
Жанр драма, стихотворение, есе
Дебютни творби „Разрушената литература“, памфлет (1897)
Известни творби „Последните дни на човечеството“, драма (1918)
Уебсайт
Карл Краус в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Йичин, централният площад

Карл Краус е роден в градчето Йичин, Бохемия, тогава Австро-Унгария, в богато еврейско семейство, което през 1877 г. се преселва във Виена. През 1892 г. Карл Краус започва да следва право във Виенския университет, изявява се като литературен критик, а също като театрален актьор. През 1894 г. се прехвърля във факултета по философия и литература, а през 1896 г. напуска университета, без да се дипломира.

През този период Карл Краус се сближава с Петер Алтенберг, влиза в литературния кръг Млада Виена, където се запознава с Херман Бар, Хофманстал, Шницлер и други съвременни му австрийски писатели. След година скъсва отношенията си с тях, като публикува памфлета „Разрушената литература“. Остро отрича ционизма на Теодор Херцел.

През 1899 г. Карл Краус започва да издава собствено списание „Факел“, което излиза до смъртта му и се превръща в най-влиятелното издание на епохата. В него публикуват известни писатели и художници като Петер Алтенберг, Рихард Демел, Оскар Кокошка, Елзе Ласкер-Шюлер, Хайнрих Ман, Арнолд Шьонберг, Аугуст Стриндберг, Георг Тракл, Оскар Уайлд. След 1911 г. Краус остава единствен автор в списанието.

През 1911 г. Карл Краус приема католицизма, а през 1923 г. се отрича от него. През всичките години изнася множество публични лекции и четения – до смъртта си през 1936 г. има около 1700 такива изяви не само във Виена, но също в Берлин и Прага.

Най-значимото произведение на Карл Клаус е „Последните дни на човечеството“ – сатирична „трагедия в пет действия с пролог и епилог“. Драмата възниква през годините 1915–1922 като реакция на Първата световна война и е изградена до голяма степен от материали в европейската преса.

Краус си създава име и на блестящ афорист. Самият той казва: „Който може да пише афоризми, не бива да пропилява времето си с писане на есета.“

Карл Краус е най-важната фигура в немскоезичната литературна критика през първите десетилетия на XX век. С ярко и често язвително перо той съди и осъжда безстойностната книжнина не времето си. В спомените си „Светът от вчера“ Стефан Цвайг го определя като „майстор на отровния присмех“.

БиблиографияРедактиране

 
Първата книжка на „Факел“, 1899 г.
  • Die demolirte Litteratur, 1897
  • Eine Krone für Zion, 1898
  • Sittlichkeit und Kriminalität, 1908
  • Sprüche und Widersprüche, 1909
  • Die chinesische Mauer, 1910
  • Pro domo et mundo, 1912
  • Nestroy und die Nachwelt, 1913
  • Worte in Versen, 1916–1930
  • Die letzten Tage der Menschheit, 1918
  • Weltgericht, 1919
  • Nachts, 1919
  • Ausgewählte Gedichte, 1920
  • Literatur, 1921
  • Untergang der Welt durch schwarze Magie, 1922
  • Traumstück, 1922
  • Die letzten Tage der Menschheit: Tragödie in fünf Akten mit Vorspiel und Epilog, 1922
  • Wolkenkuckucksheim, 1923
  • Traumtheater, 1924
  • Die Unüberwindlichen, 1927
  • Epigramme, 1927
  • Literatur und Lüge, 1929
  • Shakespeares Sonette, 1933
Посмъртни издания
  • Die Sprache, 1937
  • Die Dritte Walpurgisnacht, 1952
  • Beim Wort genommen, Aphorismen, 1955
  • Aphorismen. Sprüche und Widersprüche. Pro domo et mundo. Nachts, 1986
  • Dramen. Literatur, Traumstück, Die Unüberwindlichen u. a., 1989
  • Brot und Lüge, 1991
  • Die Stunde des Gerichts, 1992
  • Hüben und Drüben, 1993
  • Theater der Dichtung, 1994
  • Die Katastrophe der Phrasen, 1994
  • Die leuchtende Fackel, 2007
  • Karl Kraus. Schriften, 2007
  • Karl Kraus: Heine und die Folgen, Schriften zur Literatur, 2014
Преводи на български език
  • Кутията на Пандора: Есета, статии, афоризми, София: Народна култура, 1993 (242 с.; пр. Ана Димова)
  • Последните дни на човечеството: трагедия в пет действия с пролог и епилог, (откъс), Пловдив: сп. Страница, кн. 1, 1997 (с. 80-89; пр. Ана Димова)

ПризнаниеРедактиране

  • 1970: Във Виена наричат улица на името на Карл Краус.
  • 1974: Излиза австрийска пощенска марка с лика на Карл Краус.
  • 1999: Карл Краус е избран за „Австрийски журналист на 20 век“.

Външни препраткиРедактиране

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 9 април 2014 г..
  2. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
  3. а б Discogs, Посетен на 9 октомври 2017 г., Указан като: Karl Kraus.