Отваря главното меню

Херман Бар

австрийски писател, публицист, сатирик, поет, афорист, драматург, есеист и журналист

Херман Бар (на немски: Hermann Bahr) е австрийски писател, драматург, театрален и литературен критик. Един от водещите представители на натурализма, виенския сецесион и експресионизма.

Херман Бар
Hermann Bahr
Херман Бар през 1891 г.
Херман Бар през 1891 г.
Роден 19 юли 1863 г.[1][2][3]
Починал 15 януари 1934 г.[1][2][3] (70 г.)
Професия писател, драматург, критик
Националност Флаг на Австрия Австрия
Активен период 1887 – 1929
Жанр драма, есе, критика
Дебютни творби „Добрата школа. Душевни състояния, роман (1890)
Известни творби „Das Konzert“, драма (1909)
Уебсайт
Херман Бар в Общомедия

БиографияРедактиране

Херман Бар е роден в Линц, тогава Австро-Унгария, в семейството на адвокат и нотариус. Следва философия, право, икономика и филология във Виена, Черновци и Берлин. По време на дългото си пребиваване в Париж развива интерес към изкуството и литературата. Работи като художествен критик отначало в Берлин, а после във Виена.

От 1906 до 1907 г. Херман Бар заедно с Макс Райнхард се изявява като режисьор в „Дойчес театър“, Берлин, а през 1918 г. става драматург на „Бургтеатър“ въ Виена. След това си намира място като коректор в немското издателство „Фишер“, където се запознава с Арно Холц. Става съосновател на литературния кръг Млада Виена. Числи се към австрийския авангард, пише критика и импресионистични пиеси.

Херман Бар е първият критик, който дава названието „модернизъм“ на литературни произведения и е ранен наблюдател не експресионистичното движение. Теоретичните му съчинения са значими за определянето на нови литературни категории.

БиблиографияРедактиране

ЕсеистикаРедактиране

  • Zur Kritik der Moderne (1890)
  • Die Überwindung des Naturalismus (1891)
  • Russische Reise (1893)
  • Der Antisemitismus. Ein internationales Interview (1893)
  • Studien zur Kritik der Moderne (1894)
  • Symbolisten (1894)
  • Renaissance. Neue Studien zur Kritik der Moderne (1897)
  • Wiener Theater (1899)
  • Bildung. Essays (1900)
  • Secession (1900)
  • Rede über Klimt (1901)
  • Dialog vom Tragischen (1903)
  • Dialog vom Marsyas (1906)
  • Wien (1907)
  • Buch der Jugend (1908)
  • Dalmatinische Reise (1909)
  • Austriaca (1911)
  • Frauenrecht (1912)
  • Inventur (1912)
  • Expressionismus (1916)
  • Burgtheater (1920)
  • Summula (1921)
  • Selbstbildnis (1923)
  • Sendung des Künstlers (1923)

ПрозаРедактиране

 
Херман Бар от Емил Орлик (1904)
  • Die gute Schule. Seelenzustände, Roman (1890)
  • Fin de siècle, Erzählungen (1891)
  • Dora, Erzählungen (1893)
  • Neben der Liebe, Wiener Roman (1893)
  • Caph, Erzählungen (1894)
  • Theater, Roman (1897)
  • Die Rahl, Roman (1908)
  • Drut, Roman (1909)
  • O Mensch, Roman (1910)
  • Himmelfahrt, Roman (1916)
  • Die Rotte Korahs, Roman (1919)
  • Österreich in Ewigkeit, Roman (1929)

ДрамаРедактиране

  • Die neuen Menschen (1887)
  • Die Mutter (1891)
  • Das Tschaperl (1897)
  • Der Star (1899)
  • Wienerinne (1900)
  • Der Franzl (1900)
  • Der Krampus (1902)
  • Der Meister (1904)
  • Ringelspiel (1907)
  • Das Konzert (1909)
  • Die Kinder (1911)
  • Das Prinzip (1912)
  • Der Querulant (1914)

Издадени в БългарияРедактиране

  • Хубавата жена – сборник разкази, изд.: „Ал. Паскалев и сие“, София (1932), прев. Хенри Левенсон

ПризнаниеРедактиране

  • 1934: Във Виена наричат улица на името на Херман Бар.
  • 1963: Издадена е пощенска марка с лика на Херман Бар.

Външни препраткиРедактиране

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 24 април 2014 г..
  2. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
  3. а б Интернет база данни за научна фантастика, Посетен на 9 октомври 2017 г., Указан като: Hermann Bahr.