Фридрих Карл Александер Пруски (на немски: Friedrich Karl/Carl Alexander von Preußen) е принц на Кралство Прусия, генерал-полковник, пруски генерал-фелдмаршал (5 февруари 1857). Той се нарича с името си Карл.

Карл Пруски
Carl Alexander von Preußen
принц на Кралство Прусия
Carl von Preußen.jpg
Роден
Починал
Погребан Германия
Coat of Arms of the Kingdom of Prussia 1873-1918.svg
Семейство
Род Хоенцолерн
Баща Фридрих Вилхелм III
Майка Луиза фон Мекленбург-Щрелиц
Братя/сестри Александра Фьодоровна (Шарлота)
Луиза Пруска (1808–1870)
Александрина Пруска (1803–1892)
Фридрих Вилхелм IV
Вилхелм I
Албрехт Пруски (1809–1872)
Съпруга Мария фон Саксония-Ваймар-Айзенах (26 май 1827 – 18 януари 1877)
Деца Фридрих Карл Пруски (1828–1885)
Анна Пруска (1836–1918)
Луиза Пруска (1829–1901)
Карл Пруски в Общомедия
Принц Карл Пруски (1822 – 1824)

Роден е на 29 юни 1801 в двореца Шарлотенбург, Берлин. Той е третият син на пруския крал Фридрих Вилхелм III (1770 – 1840) и съпругата му принцеса Луиза фон Мекленбург-Щрелиц (1776 – 1810), дъщеря на великия херцог Карл II фон Мекленбург-Щрелиц (1741 – 1816) и принцеса Фридерика Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат (1752 – 1782). Брат е на Фридрих Вилхелм IV (1795 – 1864), крал на Прусия, Вилхелм I (1797 – 1888), император на Прусия, и Шарлота/Александра Фьодоровна (1798 – 1860), императрица на Русия.

Карл присъства на коронизацията на сестра си като царица Александра Фьодоровна в Москва и често я придружава в пътуванията. През 1811 г. на 10 години Карл влиза в пруската войска и става секонде-лейтенант в „гарда-регимента“. През 1819 г. той е член с глас в „Пруския държавен съвет“ (1817 – 1918).

През 1820 г. започва активната му военна кариера като майор, през 1822 г. става полковник и на 30 март 1824 г. генерал-майор, на 23 септември 1844 г. той има ранг генерал на инфантерията, и през март 1848 г. е инспектор на 2. армия. На 30 март 1854 г. той е шеф на пруската артилерия.

Принц Карл Пруски, ок. 1860

Карл често пътува в Русия при любимата му сестра Шарлота, съпругата на цар Николай I. Пътува често и на дипломатически мисии за брат му Фридрих Вилхелм IV в чужбина. От 1864 до 1866 г. Карл е губернатор на Майнц. Той има много рицарски награди и събира множество антични произведения.

Карл Пруски умира на 81 години на 21 януари 1883 г. в Берлин. Гробът му се намира в църквата „Св. Петър и Павел“ в Берлин-Ванзее.

ФамилияРедактиране

 
Съпругата му принцеса Мария Пруска (1838)

Карл Пруски се жени на 26 май 1827 г. в Шарлотенбург за принцеса Мария Луиза Александрина фон Саксония-Ваймар-Айзенах (* 3 февруари 1808, Ваймар; 18 януари 1877, Берлин), дъщеря на велик херцог Карл Фридрих фон Саксония-Ваймар-Айзенах (1783 – 1853) и руската велика княгиня Мария Павловна (1786 – 1859).[1] Нейната сестра Августа Луиза Катерина (1811 – 1890) се омъжва 1829 г. за брат му Вилхелм I от Прусия и става императрица на Германия.

Карл Пруски и Мария фон Саксония-Ваймар-Айзенах (1808 – 1877) имат три деца:[2][3][4]

ЛитератураРедактиране

  • Wilhelm Moritz Freiherr von Bissing: Sein Ideal war der absolut regierte Staat. Prinz Carl von Preußen und der Berliner Hof. In: Der Bär von Berlin (Jahrbuch des Verein für die Geschichte Berlins|Vereins für die Geschichte Berlins), Band 25, Berlin 1976
  • Klaus-Werner Haupt: Prinz Carl von Preußen und der Traum von Italien. In: OKZIDENT & ORIENT. Die Faszination des Orients im langen 19. Jahrhundert. Weimarer Verlagsgesellschaft / Imprint des Verlagshauses Römerweg Wiesbaden 2015, S. 103 – 115. ISBN 978-3-7374-0220-0
  • Malve Gräfin Rothkirch: Prinz Carl von Preußen. Kenner und Beschützer des Schönen. 1801 – 1883. Biblio-Verlag, Osnabrück 1981
  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 4, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, o. O. [Hamburg], o. J. [1937], DNB 367632799, S. 468 – 471, Nr. 1395
  • Gustav von Glasenapp: Militärische Biographien des Offizier-Corps der Preussischen Armee. Berlin 1868, S. 8
  • ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine, vol V page 219
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C., page 296
  • C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 49

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране