Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Александра Фьодоровна.

Александра Фьодоровна е пруска принцеса и руска императрица, съпруга на руския император Николай I.

Александра Фьодоровна
императрица на Русия
Alexandra Fedorovna by C.Robertson (1840s, Hermitage).jpg
Лични данни
Пълно име Фредерика Луиза Вилхелмина Шарлота
Родена 13 юли 1798
Берлин, Германия
Починала 1 ноември 1860
Царско село, Русия
Предшествана от Елисавета Алексеевна
Наследена от Мария Александровна
Семейство
Брак Николай I
Баща Фридрих Вилхелм III
Майка Луиза Амалия фон Мекленбург-Щрелиц
Александра Фьодоровна в Общомедия

Съдържание

Пруска принцесаРедактиране

Родена е на 13 юли 1798 в двореца Шарлотенбург, Берлин, като Принцеса Фредерика Луиза Вилхелмина Шарлота Пруска. Тя е четвъртото дете на Фридрих Вилхелм III, крал на Прусия, и Луиза Амалия фон Мекленбург-Щрелиц.

Детството на Шарлота е белязано от Наполеоновите войни. След разгрома на пруската армия, цялото семейство на Шарлота е принудено да бяга в Източна Прусия, където получава убежище от цар Александър I. Тъй като Берлин попада под контрола на Наполеон, Шарлота израства в Мемел, Прусия. Майка ѝ умира през 1810, когато Шарлота е на дванадесет години. От ранна възраст тя заема най-високия женски ранг в Прусия, тъй като е единствената оцеляла дъщеря на Вилхелм Трети.

В края на 1814 г. великият княз Николай Павлович, бъдещият Николай I, заедно с брат си, великия княз Михаил, посещават Берлин. Между двете семейства бил уговорен брак между Николай и Шарлота и по време на второто му посещение през 1815 г. двамата се влюбват истински. Ръка за ръка те се разхождат в покрайнините на Потсдам и посещават Берлинската кралска опера. В края на посещението на Николай годежът им е официално обявен. Двамата са трети братовчеди, пра-пра внуци на Фридрих Вилхелм I. Сключването на брака им се проточва две години.

На 9 юни 1817 г. Шарлота пристига в Санкт Петербург с брат си Вилхелм. След пристигането си Шарлота приема православието и името Александра Фьодоровна. На 13 юли 1817 Александра и Николай са венчани в параклиса на Зимния дворец.

Велика руска княгиняРедактиране

Първоначално Александра изпитва трудности с приспособяването към руския двор и е поразена от новото си обкръжение, а и промяната на религията ѝ оказва силно влияние. Шарлота бързо печели благоразположението на свекърва си, императрицата майка Мария Фьодоровна, но дълго не се разбира с императрица Елизавета Алексеевна, съпруга на Александър I.

 
Императрица Александра Фьодоровна в традиционна руска носия

На 17 април 1818 г. Александра Фьодоровна ражда син, бъдещия император Александър II. На следващата година тя ражда и първата си дъщеря – великата княгиня Мария Николаевна. През 1820 г. Александра ражда мъртвородено момиче – трета ѝ за три години бременност, която ѝ причинява депресия. Лекарите ѝ препоръчват почивка и през есента на 1820 Николай я отвежда да посети семейството си в Берлин. Там двамата остават до лятото на 1821 г., за да посетят Берлин отново през лятото на 1824 г. Този път те не се връщат в Петербург до март 1825, когато император Александър настоява да се завърнат в Русия.

Александра Фьодоровна прекарва първите си години в Русия, опитвайки се да научи езика и обичаите на новата си родина под ръководството на поета Василий Жуковски. Императорското семейство говори немски и води кореспонденцията си на френски, поради което Александра никога не успява да овладее напълно руския език.

Николай и Александра са двойка, която се радва на взаимната си компания. По време на управлението на Александър I, двойката живее тихо и без да помисля за евнтуалната възможност да заеме руския престол. Но Александър I няма деца, а през 1822 великият княз Константин отказва да бъде наследник на трона, което прави Николай следващия царевич.

През 1825 Александра получава от девера си, Александър I, двореца Петерхоф, където тя и Николай живеят щастливо в началото на нейния живот в Русия. Петерхоф става любимата резиденция на Александра.

Личността на АлександраРедактиране

Александра е висока и слаба, с елегантни черти и дълбоки сини очи. Княгинята има величествен вид. Походката ѝ e лека, бърза и грациозна. Тя е крехка и често в лошо здраве. Гласът ѝ e дрезгав, но говори бързо и решително.

Александра Фьодоровна е страстен читател и обича музиката. Допадат ѝ осамотението и простотата. Облича се елегантно и с предпочитание към светлите цветове и колекционира скъпи бижута. Княгинята е интелигентна и с отлична памет, чете много, а отношението ѝ към мъжете е леко иронично. Въпреки това, интересите ѝ са повърхностни. Обича да танцува, а фантастичните дворцови балове я забавляват много. Тя не се интересува от проблемите на обикновените русаци, които очакват от нея да се грижи за нуждаещите се и болните.

За Александра Фьодоровна представата за Русия съвпада изцяло с личността на любимия ѝ съпруг. Съсредоточавайки грижите си изцяло върху това ранимо същество, Николай потиска нейната индивидуалност. Не ѝ е позволено да върши нищо друго освен да бъде красива съпруга и предана майка.

Императрица на РусияРедактиране

Александра Фьодоровна е коронована за императрица през 1825, когато Николай I наследява своя брат Александър I. Това е бурен период, маркиран от кървави репресии след Декабристкото въстание.

Към 1832 г. Николай и Александра имат вече седем деца, за които полагат грижи. Николай I никога не изневерява на любовта към съпругата си. Едва след 25 години вярност той започва извънбрачна връзка с Барбара Нелидова, придвона дама на царицата, тъй като лекарите препоръчват на императрицата да не прави секс заради крехкото си здраве и честите сърдечни кризи. Но Николай продължава да търси убежище от тежките си държавни задължения в компанията на Александра.

 
Александра Фьодоровна. Портрет от Франц Ксавие Винтерхалтер. 1856 г.

През 1845 г. лекарите препоръчват на Александра да замине за няколко месеца в Палермо, Италия, заради мекия климат. Тогава Николай I решава да придружи съпругата си, макар и за кратко. Барбара Нелидова също заминава с тях. Въпреки че първоначално Александра не приема връзката на Николай, скоро императрицата се примирява с отношенията им и запазва добри отношения с любовницата на съпруга си.

Императрица Александра Фьодоровна винаги е в лошо здраве. На четиридесет царицата изглежда много по-възрастна за годините си, ставайки все по-слаба. Дълго време тя страда от нервни конвулси, които причинявали конвулсивно поклащане на главата ѝ. През 1837 г. императрицата избира Крим за своя резиденция, а Николай нарежда за съпругата му там да бъде построен двореца Ореанда. Въпреки това Александра посещава двореца само веднъж, тъй като през 1852 г. избухва Кримската война. В края на 1854 царицата се разболява тежко, а шансовете ѝ да оцелее са преценени като нищожни, но въпреки това тя успява да се възстанови.

През 1855 Николай I се разболява от инфлуенца и умира на 6 февруари 1855 г.

Александра Фьодоровна надживява съпруга си с пет години. Тя се премества в Александровския дворец в Царское село, като продължава да поддържа добри отношения с любовницата на съпруга си, Барбара Нелидова, която става нейна лична компаньонка.

С годините здравето на овдовялата императрица се влошава все повече. Неспособна да прекарва студените зими в Русия, тя е посъветвана да се установи да живее временно в чужбина. През есента на 1860 лекарите я предупреждават, че няма да преживее зимата ако не замине отново на юг. Осъзнавайки опасността императрицата отказва да замине за чужбина и желае да остане в Санкт Петербург, където ако умре, то това ще стане на руска земя.

Александра Фьодоровна умира в съня си на 1 ноември 1860 г. в Александровския дворец в Царское село. В нощта преди смъртта си, тя е чута да изрича: „Ники, идвам при теб“.

Погребана е в Петропавловския събор в Санкт Петербург.

НаследнициРедактиране

Александра Фьодоровна и Николай I имат осем деца:

ГенеалогияРедактиране

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Alexandra Feodorovna (Charlotte of Prussia)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Луиза фон Баден императрица на Русия (1825 – 1855) Мария фон Хесен-Дармщат