Карл фон Лайнинген

Карл фон Лайнинген
	Карл фон Лайнинген
3. княз на Лайнинген
	Карл фон Лайнинген, ок. 1835
Роден	12 септември 1804 г. Аморбах, Свещена Римска империя
Починал	13 ноември 1856 г. (52 г.) Аморбах, Кралство Бавария
Учил в	Гьотингенски университет
Герб
Семейство
Род	Лайнингени
Баща	Емих Карл от Лайнинген
Майка	Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд
Братя/сестри	Анна Феодора фон Лайнинген; Виктория
Деца	Ернст фон Лайнинген
	Карл фон Лайнинген в Общомедия

Карл Фридрих Вилхелм Емих фон Лайнинген (на немски: Karl Friedrich Wilhelm Emich Fürst zu Leiningen; * 12 септември 1804, Аморбах, Бавария; † 13 ноември 1856, дворец Валдлайнинген при Аморбах) от род Лайнинген-Дагсбург-Хартенбург, е 3. княз на Лайнинген (1814 – 1856). Той е по-голям полубрат на Кралица Виктория (упр. 1837 – 1901).

Биография редактиране

Княз Карл фон Лайнинген, 1855

Той е син на княз Емих Карл фон Лайнинген (1763 – 1814) и втората му съпруга принцеса Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд (1786 – 1861), дъщеря на херцог Франц Фридрих Антон фон Саксония-Кобург-Заалфелд, и графиня Августа Ройс Еберсдорф. Внук е на княз Карл Фридрих Вилхелм фон Лайнинген (1724 – 1807) и графиня Кристиана Вилхелмина фон Солмс-Рьоделхайм (1736 – 1803).

През 1796 г. фамилията е изгонена от французите от Пфалц. Новата резиденция на фамилията става Аморбах. През 1803 г. се образува Княжество Лайнинген.

Сестра му Анна Феодора Августа Шарлота (1807 – 1872) се омъжва през 1828 г. в дворец Кенсингтън, Лондон, за княз Ернст I фон Хоенлое-Лангенбург (1794 – 1860).

Майка му Виктория фон Саксония-Кобург-Заалфелд се омъжва втори път на 29 май 1818 г. за Едуард Огъстъс (1767 – 1820), херцог на Кент, принц на Великобритания и Ирландия, син на крал Джордж III, и има една дъщеря Александрина-Виктория (1819 – 1901), бъдеща кралица на Обединено кралство Великобритания и Ирландия.

Карл фон Лайнинген следва от 1821 до 1823 г. право в университета в Гьотинген и прекарва ваканциите си в Англия, където майка му е омъжена втори път и при полусестра си Виктория.

От 1823 до 1842 г. той се занимава предимно с управлението на Княжество Лайнинген, строи новата резиденция дворец Валдлайнинген. От 1831 г. е наследствен член на баварския Райхстаг, от 1820 г. също в Първата камера на Великото херцогство Хесен, и от 1818 г. в Първата камера на Великото херцогство Баден, където има ранг великохерцогски генерал-майор. Той е външен министър на Дойчен Райх 1848/1849 г.

Карл фон Лайнинген умира от сърдечен удар на 13 ноември 1856 г. в дворец Валдлайнинген близо до Аморбах. Неговият главен наследник е синът му Ернст фон Лайнинген.

Фамилия редактиране

Дворец Валдлайнинген

Карл фон Лайнинген се жени на 13 февруари 1829 г. в Аморбах за графиня Мария фон Клебелсберг (* 27 март 1806, Дирна при Табор, Бохемия; † 28 октомври 1880, Бон), дъщеря на граф Максимилиан фон Клебелсберг (1752 – 1811) и Мария Анна фон Турба (1763 – 1833). Те имат двама сина:^[1]^[2]^[3]^[4]

Ернст Леополд Виктор Карл Август Йозеф Емих (* 9 ноември 1830; † 5 април 1904), княз на Лайнинген, пфалцграф на Мозбах, граф на Дюрн, женен на 11 септември 1858 г. в Карлсруе за принцеса Мария Амалия фон Баден (* 20 януари 1834, Карлсруе; † 21 ноември 1899, Валдлайнинген), дъщеря на велик херцог Леополд I фон Баден и принцеса София Шведска, дъщеря на крал Густав IV Адолф от Швеция.
Едуард Фридрих Максимилиан Йохан (* 5 януари 1833; † 9 април 1914), принц на Лайнинген, неженен

Литература редактиране

Hermann Nehlsen: Fürst Karl zu Leiningen (1804 – 1856). In: Gerhard Köbler, Hermann Nehlsen: Wirkungen europäischer Rechtskultur. Festschrift für Karl Kroeschell zum 70. Geburtstag. Verlag C.H. Beck, München 1997, ISBN 3-406-42994-7, S. 763f.
Friedrich Oswald: Leiningen, Karl Emich Fürst zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 145 f.
Karl Emich Graf zu Leiningen-Westerburg: Genealogische Geschichte des uradeligen reichsgräflichen und reichsfürstlichen standesherrlichen, erlauchten Hauses Leiningen und Leiningen-Westerburg. Nach archivalischen, handschriftlichen und gedruckten Quellen, bearbeitet von Eduard Brinckmeier. Verlag Sattler, Braunschweig 1891.
Karl Emich Graf zu Leiningen-Westerburg: Adelige Alliancen des Grafen-und Fürsten-Geschlechts. Verlag J. Sittenfeld Berlin, Rotenburg an der Fulda 1894.
Thomas Gehrlein: Das Haus Leiningen. 900 Jahre Gesamtgeschichte mit Stammfolgen. Börde-Verlag, Werl 2011, ISBN 978-3-9811993-9-0
Ingo Toussaint: Die Grafen von Leiningen. Jan Thorbecke Verlag, Sigmaringen 1982. ISBN 3-7995-7017-9
~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1971