Карл фон Лайнинген
Карл Фридрих Вилхелм Емих фон Лайнинген (на немски: Karl Friedrich Wilhelm Emich Fürst zu Leiningen; * 12 септември 1804, Аморбах, Бавария; † 13 ноември 1856, дворец Валдлайнинген при Аморбах) от род Лайнинген-Дагсбург-Хартенбург, е 3. княз на Лайнинген (1814 – 1856). Той е по-голям полубрат на Кралица Виктория (упр. 1837 – 1901).
| Карл фон Лайнинген | |
| 3. княз на Лайнинген | |
 Карл фон Лайнинген, ок. 1835 | |
| Роден |
12 септември 1804 г.
|
|---|---|
| Починал | 13 ноември 1856 г.
|
| Учил в | Гьотингенски университет |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Лайнингени |
| Баща | Емих Карл от Лайнинген |
| Майка | Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд |
| Братя/сестри | Анна Феодора фон Лайнинген Виктория |
| Деца | Ернст фон Лайнинген |
| Карл фон Лайнинген в Общомедия | |
Биография
редактиране
Той е син на княз Емих Карл фон Лайнинген (1763 – 1814) и втората му съпруга принцеса Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд (1786 – 1861), дъщеря на херцог Франц Фридрих Антон фон Саксония-Кобург-Заалфелд, и графиня Августа Ройс Еберсдорф. Внук е на княз Карл Фридрих Вилхелм фон Лайнинген (1724 – 1807) и графиня Кристиана Вилхелмина фон Солмс-Рьоделхайм (1736 – 1803).
През 1796 г. фамилията е изгонена от французите от Пфалц. Новата резиденция на фамилията става Аморбах. През 1803 г. се образува Княжество Лайнинген.
Сестра му Анна Феодора Августа Шарлота (1807 – 1872) се омъжва през 1828 г. в дворец Кенсингтън, Лондон, за княз Ернст I фон Хоенлое-Лангенбург (1794 – 1860).
Майка му Виктория фон Саксония-Кобург-Заалфелд се омъжва втори път на 29 май 1818 г. за Едуард Огъстъс (1767 – 1820), херцог на Кент, принц на Великобритания и Ирландия, син на крал Джордж III, и има една дъщеря Александрина-Виктория (1819 – 1901), бъдеща кралица на Обединено кралство Великобритания и Ирландия.
Карл фон Лайнинген следва от 1821 до 1823 г. право в университета в Гьотинген и прекарва ваканциите си в Англия, където майка му е омъжена втори път и при полусестра си Виктория.
От 1823 до 1842 г. той се занимава предимно с управлението на Княжество Лайнинген, строи новата резиденция дворец Валдлайнинген. От 1831 г. е наследствен член на баварския Райхстаг, от 1820 г. също в Първата камера на Великото херцогство Хесен, и от 1818 г. в Първата камера на Великото херцогство Баден, където има ранг великохерцогски генерал-майор. Той е външен министър на Дойчен Райх 1848/1849 г.
Карл фон Лайнинген умира от сърдечен удар на 13 ноември 1856 г. в дворец Валдлайнинген близо до Аморбах. Неговият главен наследник е синът му Ернст фон Лайнинген.
Фамилия
редактиране
Карл фон Лайнинген се жени на 13 февруари 1829 г. в Аморбах за графиня Мария фон Клебелсберг (* 27 март 1806, Дирна при Табор, Бохемия; † 28 октомври 1880, Бон), дъщеря на граф Максимилиан фон Клебелсберг (1752 – 1811) и Мария Анна фон Турба (1763 – 1833). Те имат двама сина:[1][2][3][4]
- Ернст Леополд Виктор Карл Август Йозеф Емих (* 9 ноември 1830; † 5 април 1904), княз на Лайнинген, пфалцграф на Мозбах, граф на Дюрн, женен на 11 септември 1858 г. в Карлсруе за принцеса Мария Амалия фон Баден (* 20 януари 1834, Карлсруе; † 21 ноември 1899, Валдлайнинген), дъщеря на велик херцог Леополд I фон Баден и принцеса София Шведска, дъщеря на крал Густав IV Адолф от Швеция.
- Едуард Фридрих Максимилиан Йохан (* 5 януари 1833; † 9 април 1914), принц на Лайнинген, неженен
Литература
редактиране- Hermann Nehlsen: Fürst Karl zu Leiningen (1804 – 1856). In: Gerhard Köbler, Hermann Nehlsen: Wirkungen europäischer Rechtskultur. Festschrift für Karl Kroeschell zum 70. Geburtstag. Verlag C.H. Beck, München 1997, ISBN 3-406-42994-7, S. 763f.
- Friedrich Oswald: Leiningen, Karl Emich Fürst zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 145 f.
- Karl Emich Graf zu Leiningen-Westerburg: Genealogische Geschichte des uradeligen reichsgräflichen und reichsfürstlichen standesherrlichen, erlauchten Hauses Leiningen und Leiningen-Westerburg. Nach archivalischen, handschriftlichen und gedruckten Quellen, bearbeitet von Eduard Brinckmeier. Verlag Sattler, Braunschweig 1891.
- Karl Emich Graf zu Leiningen-Westerburg: Adelige Alliancen des Grafen-und Fürsten-Geschlechts. Verlag J. Sittenfeld Berlin, Rotenburg an der Fulda 1894.
- Thomas Gehrlein: Das Haus Leiningen. 900 Jahre Gesamtgeschichte mit Stammfolgen. Börde-Verlag, Werl 2011, ISBN 978-3-9811993-9-0
- Ingo Toussaint: Die Grafen von Leiningen. Jan Thorbecke Verlag, Sigmaringen 1982. ISBN 3-7995-7017-9
- ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1971
Източници
редактиране- ↑ Leiningen 6, genealogy.euweb.cz
- ↑ Carl Friedrich Wilhelm Emich 3rd Fürst zu Leiningen, thepeerage.com
- ↑ Carl! Friedrich Wilhelm Emich Fürst zu Leiningen, ww-person.com
- ↑ Carl 3.Fürst zu Leiningen, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
Външни препратки
редактиране
- Biografie im Handbook of Texas (englisch)
- Deutschsprachige Biografie von Gerhard-Hermann Kuhlmann
- Fürstenhaus zu Leiningen
- Genealogien des Hauses Leiningen, angelfire.com
- Fürsten und Prinzen zu Leiningen, geneall.net