Картата на Пири Реис е карта на света, съставена през 1513 г. по сведения на османското военното разузнаване от османския адмирал и картограф Пири Реис. Около една трета от картата е оцеляла; фрагментът показва с голяма точност западното крайбрежие на Европа и Северна Африка и бреговете на Бразилия. Изобразени са различни острови в Атлантическия океан, включително Азорските и Канарските острови, както и митичният остров Антилия и може би Япония.

Запазен фрагмент от картата на Пири Реис, показваща крейбрежието на Централна и Южна Америка. В приложените бележки пише: „картата на западните земи, съставена от Колумб“[1]

Историческото значение на картата е в демонстрацията на обхвата на световното усвояване на Новия свят към 1510 г., и в твърдението ѝ, че е използвана карта на Христофор Колумб (която е изгубена) като източник. В картата са използвани десет арабски източника; четири индийски карти, идващи от Португалия и една на Колумб. Картата дълго време е в центъра на вниманието на псевдоисторическите твърдения за стари изследвания на крайбрежието на Антарктида, направени преди епохата на Великите географски открития.

Описание

редактиране

Картата е запазената западна третина от картата на света, изготвена на пергамент от кожа на газела, със съобщени размери 90×63 cm,[2][3] 86x60 cm,[4] 90x65 cm,[5][6][7] 85×60 cm[8][9] 87×63 cm[10] и 86×62 cm.[11] Тези различия до голяма степен се дължат на повредения ъгъл. Оцелелите части на първо място описват западното крайбрежие на Африка и източното крайбрежие на Южна Америка. Картата е подписана от Пири Реис, адмирал от Османската империя, географ и картограф, и е датирана от месец мухарам от ислямската 919 година, еквивалент на 1513 г. от нашата ера.[12][13] Тя е представена на турския султан Селим I през 1517 г.[4][14] В легендата към картата Пири Реис описва, че тя е основана на двадесет графики и mappae mundi (т.е. „карти на света“).[15][16][17] Според Реис, тези карти включват осем птолемееви карти, арабска карта на Индия, четири новосъставени португалски карти от Синд, Пакистан и карта на Христофор Колумб на западните земи. Надпис 6 на картата гласи:

„Съставих я от осем Jaferyas от този вид и една арабска карта на Хинд [Индия], и от четирите новосъставени португалски карти, които показват страните на Синд [днес в съвременен Пакистан], Хинд и Чин [Китай] геометрично начертани; и от карта, съставена от Qulūnbū [Колумб] в западния регион. Чрез намаляването на всички карти в един мащаб е постигната тази окончателна форма, така че тази карта на тези земи се разглежда от моряците като толкова точна и надеждна, колкото са точността и надеждността на Седемте морета[18] на гореспоменатите карти.“.[19]

Има научен спор за това дали 20-те графики и mappae mundi в надписа на Реис включват осем птолемееви карти, четири португалски карти, арабската карта и картата на Колумб.[20] Според едната гледна точка, броят графики и mappae mundi, използвани от Пири е 20,[16][21][22] докато според другата това може да означава общ брой от 34.[23][24][25][26] Някои изследователи твърдят, че картите-източници са открити в древната Александрийска библиотека,[27] на базата на загатвания на Пири Реис за Александър Македонски, основателя на Александрия; Птолемей I, който управлява Александрия през 4 век пр.н.е. и Клавдий Птолемей, гръцки географ и картограф, живял в Александрия през 2 век.[20] Грегъри Макинтош твърди че „Арабските писатели често бъркат Клавдий Птолемей, географът от 2 век, с Птолемей I, един от генералите на Александър... Пири Реис без съмнение е направил същата грешка, в резултат на което е вярвал, че диаграмите и карти са от времето на Птолемей I вместо от това на Клавдий Птолемей.“.[28]

Картата е открита по щастлива случайност на 9 октомври 1929 г., чрез работата по филологическия труд на немския теолог Густав Адолф Дайсман (1866 – 1937). Той е назначен от турското Министерство на образованието да каталогизира неислямските творби в библиотеката на двореца Топкапъ.[29] По искане на Дайсман за търсене из двореца на стари карти и диаграми, управителят Халил Едем (1861 – 1938) успява да намери някои пренебрегнати и забравени материали, които предава на Дайсман. Осъзнавайки, че картата може да бъде уникална находка, теологът я показва на ориенталиста Паул Кале, който я определя като карта, съставена от Пири Реис.[30] Откритието предизвиква международна сензация, тъй като представлява единственото известно тогава копие на карта на света от Христофор Колумб (1451 – 1506),[31] и е единствената карта от 16 век, която показа Южна Америка в географски правилното ѝ надлъжно положение спрямо Африка. Географите са прекарали няколко века в безуспешно търсене на „изгубената карта на Колумб“, която предполагаемо е нарисувана от него, когато е бил в Западните Индии.[13]

След като прочита за откритието на картата в The Illustrated London News, държавният секретар на САЩ, Хенри Стимсън, се свързва с посланика на САЩ в Турция, Чарлз Шерил и го моли да проведе разследване, за да открие картата-източник на Колумб, която по негово мнение, е може би в Турция.[32] От своя страна, турското правителство изпълнява искането на Стимсън, но опитите за намиране на който и да е от оригиналните източници са неуспешни.[33]

Картата на Пири Реис се намира в библиотеката на двореца „Топкапъ“ в Истанбул, Турция, но обикновено не се излага пред публика.

Картата е изобразена на обратната страна на турската банкнота от 10 милиона лири в периода 1999 – 2005 г.[34] и на по-новите банкноти от 10 лири (2005 – 2009 г.).[35]

Картата е портолан, както е показано от четирите компасни рози (две големи и две малки), от които излизат радиални линии.[36] Някои анализи смятат, че картата е азимутна равноотдалечена проекция с център Кайро, но през 1998 г. анализ на Стивън Дъч от Университета Грийн Бей в Уисконсин показва че по-точното място е точка в района на кръстосването на съвременния нулев меридиан и екватора.[36] По краищата на картата има обширни бележки на османски турски, както и по някои вътрешни части, които в по-голямата си част са неточни и нереални.[36]

Иберийският полуостров и крайбрежието на Африка са изобразени акуратно; а от Америките, северната част на южноамериканското крайбрежие е достатъчно точна и правилно изобразена спрямо Африка.[36] Голяма част от Карибите е показана доста точно и, изглежда, отразява картите на Колумб за региона. Областта, представляваща Северна Америка няма почти нищо общо с нейната реална брегова линия (което не е учудващо, тъй като по това време тя е все още почти не е проучена), с изключение на една проекция, които може би е Нюфаундленд, а островът с надпис Антилия всъщност може би е Нова Скотия, тъй като има бележка към него, която се отнася до легендарните пътувания на Свети Брендан.[36] Има предположения, че този регион може да представлява азиатския бряг. Групите острови в източната част на Атлантическия океан са точно поставени, но са изобразени извън мащаба.[36]

Въпреки че има чести твърдения за високата точност на картата, Макинтош, сравнявайки картата на Пири Реис с няколко други карти-портолани от тази епоха, установява, че

„Картата на Пири Реис не е най-точната карта от 16 век, както обикновено се твърди; има много, много карти на света нарисувани през останалите осемдесет и седем години на този век, които са много по-добри от нея по точност. Картите на Рибейру от 1520-те и 1530-те години, картата на Ортелиус от 1570 г. и картата на Райт-Мулиньо от 1599 г. (най-добрата карта от 16 век) са само някои от добре известните примери.“.[37]

Антарктическият бряг

редактиране

Има два основни различия от известните крайбрежия: брегът на Северна Америка и южната част на южноамериканското крайбрежие. На картата на Пири Реис, Южна Америка е показана като огъваща се рязко на изток, като това започва около днешния град Рио де Жанейро. По-популярното тълкуване на тази територия е определянето ѝ като Земя на кралица Мод от крайбрежието на Антарктида. Това твърдение може да се проследи до Арлингтън Малъри, цивилен инженер и любител археолог, който е привърженик на хипотезите за доколумбовите презокеански контакти. Макар че неговите твърдения не са добре приети от учените, те са съживени от Чарлз Хапгуд и неговата книга от 1966 г. „Карти на древните морски крале“.[36] Книгата предлага теорията за глобални изследвания от неоткрита цивилизация от предкласическата епоха, въз основа на анализите на Хапгуд на тази и други древни и средновековни карти. По-късно, тези твърдения са повторени от Ерих фон Деникен в „Колесницата на боговете“ (която отдава знанието за тези брегове на извънземни) и книгата на Гевин Мензис 1421: „Годината, в която Китай откри света“ (която смята, че то се дължи на предполагаеми китайски пътешествия). И двете книги са категорично осъдени както от учените, така и от отричащите елементарните произведения, но привличат огромна популярност.[36]

По-трезвен анализ на твърденията е публикуван от Грегъри Макинтош, историк на картографията, който разглежда подробно картата в книгата си „Картата на Пири Реис от 1513 година“ (Athens and London: University of Georgia Press, 2000). Той успява да намери повечето от източниците на картата в записките на Колумб. Определени странности (като например появата на Вирджинските острови на две места) той отдава на използването на няколко карти като източници; други (например грешките в географията на Северна Америка) открива в продължаващото по това време объркване на региона с Източна Азия. Що се отнася до точността на предполагаемия антарктически бряг, той посочва две очевидни грешки. На първо място, той е показан на стотици километри на север от правилното си местоположение; второ, протокът на Дрейк липсва напълно, като Антарктическия полуостров изглежда е свързван с аржентинското крайбрежие. Определянето на тази област от картата, като ледените брегове на Антарктида, също е трудно да се съчетае с маркировките по картата, които показват региона като имащ топъл климат.[36]

Картите от този период обикновено изобразяват голям континент, наричан Тера Аустралис Инкогнита – с най-различни форми и география. Тази земя е предложена още от Клавдий Птолемей като противотежест на обширните континентални области в северното полукълбо. Поради липсата на географски открития и различни недоразумения, нейното съществуване не е напълно изоставено до околосветското пътешествие в района по време на второто пътуване на Джеймс Кук през 1770-те години, което показва, че ако континентът Тера Аустралис съществува, той би бил много по-малък, отколкото се е предполагало преди това. Първото потвърдено акостиране в Антарктида се състои чак през 1820 г., а по крайбрежието на Земята на кралица Мод не са извършени значими картографски работи преди норвежката експедиция, започнала през 1891 г.[38][39] През 1513 г. нос Хорн още не е бил открит, а околосветското пътешествие на Фернандо Магелан започва шест години по-късно. Не е ясно дали картографът е гледал на самата Южна Америка като част от непознати южни земи (както са показани в атласа на Милер),[40] или (както Дъч смята) той е рисувал това, което е известно тогава за крайбрежието с големи неточности. Така или иначе, сериозната научна общност смята, че няма причина да се твърди, че картата е продукт на автентично познание за бреговете на Антарктида.[36]

Вижте също

редактиране
  1. To The End of the Earth, Jeremy Harwood, Struik Publishers, 2007, ISBN 978-1-77007-608-2, p.69
  2. Nebenzahl 1990, с. 63
  3. Soucek, Svat. Piri Re'is // Encyclopaedia of Islam. Т. vol. 8. Leiden, Brill Publishers, 1995. ISBN 90-04-09834-8. с. 308..
  4. а б Kahle 1933, с. 621
  5. Mollat du Jourdin, La Roncière & le R. Dethan 1984, с. 218.
  6. Portinaro & Knirsch 1987, с. 47.
  7. Tekeli 1985, с. 676
  8. Babinger, Franz. Piri Re'is // Encyclopaedia of Islam. Т. vol. 3. Leiden, Brill Publishers, 1936. с. 1070 – 1071.
  9. Deissmann 1933, с. 111
  10. Van de Waal 1969, с. 82.
  11. Smithsonian Institution 1966, с. 104.
  12. Stiebing 1984, с. 1 – 2.
  13. а б Hapgood 1966, с. 1.
  14. От предговора към Kitab-ı Bahriye (1521) на Пири Реис, преведено от Кале през 1933 г.: „Този незначителен човек [Пири Реис] преди това е направил карта, която в сравнение с дотогава познатите карти, показва много повече [и] различни детайли [и] в които той е включил дори новоиздадените карти на Индийския и Китайския океан, които по онова време са били напълно непознати в страната на Рум [Османската империя] и я е представил в Кайро на турския султан Селим I, който я е приел благосклонно.“.
  15. Hapgood 1966, с. 2.
  16. а б Kahle 1933, с. 624.
  17. Надпис 6 на картата гласи: „По това време никой не е виждал такава карта. Ръката на този незначителен човек [Пири Реис] я е съставила и завършила от около двадесет карти и карти на света. Има карти, рисувани опо времето на Искендер дху-л Карниан [Александър Велики] за необитаемата четвърт на света. Арабите наричат тези карти Jaferya.“. McIntosh 2000, с. 15
  18. В този случай, Седемте морета са Южнокитайско море, Индийско море (Индийския океан), Персийския залив, Каспийско море, Западно море (Атлантическия океан), Червено море и Източноафриканско море (водите около източноафриканския остров Занзибар), както са описани от Реис в Kitab-ı Bahriye (1521). Kahle 1933, с. 624.
  19. Translation from McIntosh 2000, с. 15, 17.
  20. а б McIntosh 2000, с. 18
  21. Afetinan & Yolaç 1954, с. 24, 31.
  22. Kahle 1956, с. 106.
  23. Tekeli 1985, с. 677.
  24. Afetinan 1987, с. 27.
  25. Yerci 1989, с. 154.
  26. Atil, Esin. The Age of Sultan Süleyman the Magnificent. New York, Harry N. Abrams, Inc., 1987. с. 81..
  27. Flem-Ath, Rand, Wilson, Colin. The Atlantis Blueprint. Little, Brown and Company, 2000. с. 18..
  28. McIntosh 2000, с. 17
  29. A. Gerber, Deissmann the Philologist, Berlin, 2010, 198 – 201.
  30. G. A. Deissmann, Forschungen und Funde im Serai, Berlin, 1933, 111 – 122.
  31. P. Lunde, ‘Piri Reis and the Columbus Map’, Aramco World, 43, 3, 1992, 48 – 59
  32. Hapgood 1966, с. 211.
  33. Hapgood 1966, с. 1 – 2.
  34. Central Bank of the Republic of Turkey Архив на оригинала от 2009-06-15 в Wayback Machine.. Banknote Museum: 7. Emission Group – Ten Million Turkish Lira – I. Series Архив на оригинала от 2009-09-15 в Wayback Machine.. – Посетен на 20 април 2009.
  35. Central Bank of the Republic of Turkey Архив на оригинала от 2009-06-15 в Wayback Machine.. Banknote Museum: 8. Emission Group – Ten New Turkish Lira – I. Series Архив на оригинала от 2009-04-17 в Wayback Machine..
    Announcement on the Withdrawal of E8 New Turkish Lira Banknotes from Circulation Архив на оригинала от 2009-04-22 в Wayback Machine., 8 май 2007. – Посетен на 20 април 2009.
  36. а б в г д е ж з и к Dutch, Steven. The Piri Reis Map // Архивиран от оригинала на 2013-08-13. Посетен на 16 август 2013.
  37. McIntosh 2000, с. 59.
  38. U.S. Antarctic Program External Panel of the National Science Foundation. Antarctica—Past and Present (PDF) // Посетен на 6 февруари 2006.
  39. Guy G. Guthridge. Nathaniel Brown Palmer, 1799 – 1877 // NASA, U.S. Government. Архивиран от оригинала на 2006-02-02. Посетен на 6 февруари 2006.
  40. Diego Cuoghi, Thorough article on Piri Reis and Oronteus maps refuting the Antarctica claims.

Източници

редактиране
  • Afetinan, A., Yolaç, Leman (trans.). The Oldest Map of America, Drawn by Piri Reis. Ankara, Türk Tarih Kurumu Basimevi, 1954. с. 6 – 15..
  • Afetinan, A. Life and Works of Piri Reis: The Oldest Map of America. 2nd. Ankara, Turkish Historical Society, 1987. OCLC 19674051..
  • Hapgood, Charles H. Maps of the Ancient Sea Kings: Evidence of Advanced Civilization in the Ice Age. New York, Chilton Books, 1966. ISBN 0-8019-5089-9.. / Хапгуд Ч., Карти на древни морски крале, София: ИК Бард, 2004, ISBN 954-585-523-1
  • Deissmann, Adolf. Forschungen und Funde im Serai: Mit einem Verzeichnis der nichtislamischen Handscriften im Topkapu Serai in Istanbul. Berlin, Walter de Gruyter, 1933..
  • Flem-Ath, Rand, Wilson, Colin. The Atlantis Blueprint. Great Britain, Little, Brown and Company, 2000. ISBN 0-316-85313-5. с. 18.. / Ранд Флем-Ат, Колин Уилсън, Записки от Атлантида: Или разгаданите мистерии, София: ИК Бард, 2001, ISBN 954-585-268-2
  • Kahle, Paul E. A Lost Map of Columbus. Geographic Review. Т. 23. American Geographical Society, October 1933. DOI:10.2307/209247. с. 621 – 638..
  • Kahle, Paul E. Piri Re'is: The Turkish Sailor and Cartographer. Journal of the Pakistan Historical Society. Т. 4. April 1956. с. 101 – 111..
  • McIntosh, Gregory C. The Piri Reis Map of 1513. Athens, Georgia, University of Georgia Press, 2000. ISBN 0-8203-2157-5..
  • Mollat du Jourdin, Michel, La Roncière, Monique, le R. Dethan, L. (trans.). Sea Charts of the Early Explorers, Thirteenth to Seventeenth Century. New York, Thames & Hudson, 1984. ISBN 0-500-01337-3..
  • Nebenzahl, Kenneth. Atlas of Columbus and the Great Discoveries. Chicago, Rand McNally, 1990. ISBN 0-528-83407-X..
  • Portinaro, Pierluigi, Knirsch, Franco. The Cartography of North America, 1500 – 1800. New York, Facts on File, 1987. ISBN 0-8160-1586-4..
  • Smithsonian Institution. Art Treasures of Turkey. Washington, D.C., Smithsonian Institution, 1966. OCLC 1027066..
  • Stiebing, William H., Jr. Ancient Astronauts, Cosmic Collisions and Other Popular Theories about Man's Past. Amherst, New York, Prometheus Books, 1984. ISBN 0-87975-285-8..
  • Tekeli, Sevim. The Map of America by Piri Reis. Erdem. Т. 1. 1985. с. 673 – 683..
  • Van de Waal, E. H. Manuscript Maps in the Topkapǐ Saray Library, Istanbul. Imago Mundi. Т. 23. 1969. DOI:10.1080/03085696908592335. с. 81 – 95..
  • Yerci, M. The Accuracy of the First World Map Drawn by Piri Reis. The Cartographic Journal. Т. 26. 1989. с. 154 – 155..

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Piri Reis map в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​