Катерина Хабсбург
Катерина Хабсбург, известна още като Катерина Кастилска и Катерина Бургундска(14 януари 1507 г – 12 февруари 1578 година) е кастилска инфанта и кралица на Португалия, като съпруга на крал Жуау III.
| Катерина | |
|---|---|
| кралица на Португалия | |
 |
|
| Лични данни | |
| Управление | регенство 1557 – 1562 |
| Родена | |
| Починала | |
| Погребанаа в | Жеронимуш |
| Предшествана от | Елеонора Хабсбург |
| Наследена от | Анна Хабсбург-Австрийска |
| Подпис |
 |
| Семейство | |
| Династия | Хабсбурги |
| Баща | Филип I (Кастилия) |
| Майка | Хуана Кастилска |
| Брак | Жуау III |
| Катерина в Общомедия | |
Управлява Португалия като регент на внука си между 1557 и 1562 г.
ПроизходРедактиране
Катерина е родена на 14 януари 1507 г. Тя е най-малкото дете бургундския херцог Филип I (Кастилия) и на кастилската кралица Хуана Лудата. Кръстена е на английската кралица Катерина Арагонска, която ѝ е леля по майчина линия.
Катерина се ражда малко след смъртта на баща си, когато майка ѝ Хуана, която била емоционално неуравновесена още приживе на съпруга си, вече е напълно невменяема. Хуана се отнася към детето си като към последното нещо, което ѝ е останало от съпруга ѝ. Кралицата смятала, че мъртвият ѝ съпруг ѝ говорил чрез детето. Поради тази причина Катерина остава да живее с неуравновесената си майка до пристигането в Испания на по-големите ѝ братя и сестри. За разлика от нея, останалите деца на кастилската кралица са отгледани от леля им Маргарита Австрийска в Бургундия (освен Фердинанд, за когото се грижи дядо му Фердинанд Арагонски).
По време на регентството на дядо ѝ Катерина е държана затворена заедно с майка си и две придворни дами в една килия на замъка в Тордесиляс, близо до Валядолид. През времето, в което Катерина е принудена да стои заедно с лудата си майка, тя няма други занимания, освен по цял ден да гледа през прозореца на импровизирания им затвор.
Брак и децаРедактиране
На 10 февруари 1525 г. Катерина е омъжена за първия ѝ братовчед – португалския крал Жуау III.
Двамата имат девет деца:
- Алфонсу (ум.1526)
- Мария-Мануела (1527 – 1545)
- Исабела (1529 – 1530)
- Беатрис (ум. 1530)
- Мануел (1531 – 1537)
- Филипе (1533 – 1539)
- Дениш (1535 – 1537)
- Жуау-Мануел (1537 – 2 януари 1554) – През 1552 г. е женен за 17-годишната Хуана Австрийска, негова първа братовчедка. Двамата имат един син, Себащияу, бъдещ крал на Португалия, когото Хуана ражда няколко седмици след смъртта на съпруга си.
- Антониу (1539 – 1540)
РегентствоРедактиране
След смъртта на съпруга си през 1557 г., Катерина и нейната племенница и едновременно с това снаха, Хуана Австрийска си оспорват правото да управляват като регенти на малолетния Себащияу, който наследява дядо си на португалския престол. Спорът е отнесен до Карл V, който отсъжда в полза на сестра си Катерина, която предпочита пред дъщеря си Хуана, от която има нужда повече в Испания в отсъствието на Филип II.[3]
Така Катерина управлява Португалия в периода 1557 – 1562. През 1562 Катерина отстъпва регентството на Енрике.
СмъртРедактиране
Катерина умира на 12 февруари 1578. През август същата година умира и единственият ѝ жив потомък – крал Себащияу.
РодословиеРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ Колективен нормативен архив, Посетен на 13 август 2015 г., GND идентификатор: 119388871.
- ↑ Teresa Canepa, „The Iberian royal courts of Lisbon and Madrid, and their role in spreading a taste for Chinese porcelain in 16th century Europe“ in Chinese and Japanese Porcelain for the Dutch Golden Age, Jan van Campen and Titus Eliens, ads. Amsterdam: Wanders Uitgevers, n.d., p. 18
- ↑ Teresa Canepa, „The Iberian royal courts of Lisbon and Madrid, and their role in spreading a taste for Chinese porcelain in 16th-century Europe“, p. 17
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Catherine of Austria, Queen of Portugal“ и страницата „Екатерина Австрийская“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори. |