Енрике (Португалия)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Енрике.

Eнрике Португалски (на португалски: Henrique I de Portugal; 31 януари 1512, Лисабон – 31 януари 1580, Алмейрин) – кардинал-крал, последен крал на Португалия от Ависката династия (от 1578 година). Пети син на Мануел I и неговата втора жена Мария Арагонска.

Енрике
17-и крал на Португалия
17- Rei D. Henrique - O Casto.jpg
Управление (1578 – 1580)
Наследил Себащияу I
Наследник Филип II Испански
Лични данни
Роден
Лисабон
Починал
Семейство
Династия Авис Авис
Баща Мануел I
Майка Мария Арагонска
Герб Brasao de Aviz2.png
Енрике в Общомедия

БиографияРедактиране

Енрике е един от най-малките братя на крал Жуау III и затова се счита че, неговите шансове за престола са нищожни. Затова Енрике избира духовна кариера, в това число за това, да отстоява интересите на Португалия пред Католическата Църква, където доминира Испания. Той бързо става архиепископ на Брага (1538 г.), архиепископ на Евора (1545 год) и Велик Инквизитор (1539 год) преди да получи кардиналска шапка през 1545 г. През 1564 година Енрике става архиепископ на Лисабон и примас на Португалия. Енрике се опитва да привлече йезуитите в Португалия и активно използва при в колониалната политика.

Кралска власт

След смъртта на брат си, от 1557 година, е регент при своя племенник Себастияу I. Когато Себащияу I загива по времето на военната авантюра в Мароко, Енрике като последен представител на династията получава престола на Португалия. Той решава да се откаже от духовния титул и да се ожени за продолжение на династията, но папа Григорий XIII, поддържа Хабсбургите, не го освобождава от свещеническата клетва.

Смърт и наследникРедактиране

Енрике умира, без да назначи регентски съвет, който е могъл да избере приемник на трона. Така започва втората криза на португалското наследство. От нея се възползва кралят на Испания Филип II, един от предпочитаните претенденти за португалския престол. През юли 1580 година Филип изпраща в Португалия херцог Алба за завземане на властта със сила. В резултат Лисабон бързо е овладян и Филип е избран за крал на Португалия при условие, че кралството и неговите задморски територии не стават на испанските области. Филип II управлява Португалия като Филип I.

ИзточнициРедактиране

  • Alves Dias, João José; de Oliveira Marques, António Henrique R.Portugal do Renascimento à crise dinástica. João José Alves Dias (editor). Editorial Presença, 1998. 910 p. ISBN 9722322958
  • Diogo, Alfredo. Angola: unidade e multiplicadade. Instituto de Angola, 1964. 89 p.
  • Levi Mortera, Saul. Tratado da verdade da lei de Moisés: escrito pelo seu próprio punho em Português. Herman Prins Salomon (editor). UC Biblioteca Geral 1, 1988.
  • Lima Alves, José Édil de. História Da Literatura Portuguesa. Editora da ULBRA, 2001. ISBN 8575280074
  • Lobo, Alvaro; de Moura, Miguel. Chronica do cardeal rei d.