Катя Попова

Катя Попова
	Катя Попова
българска оперна певица
Родена	Катя Асенова Попова 21 януари 1924 г. Плевен, Царство България
Починала	24 ноември 1966 г. (42 г.) Братислава, Чехословакия
Учила в	Национална музикална академия
Музикална кариера
Инструменти	вокал
Глас	Сопран
Направление	Опера
Активност	1947 – 1966 г.
Известни творби	Маргарита във „Фауст“; Наташа във „Война и мир“
	Катя Попова в Общомедия

Катя Асенова Попова е българска оперна певица (сопран).

Биография

Родена е на 21 януари 1924 г. в Плевен в семейство с музикални интереси, по-малката ѝ сестра Диана Попова също е певица и работи в Софийската оперета.^[1] От ранна възраст свири на пиано и участва в училищни оперети, а през 1947 г. завършва пеене в Държавната музикална академия – София, в класа на Мара Цибулка.^[1] Съществен принос за формирането на изпълнителското и сценичното ѝ поведение имат Асен Димитров и Катя Спиридонова.

Попова дебютира в Софийската опера на 3 ноември 1947 г. в малката роля на Есмералда в „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана, а малко по-късно изнася и първия си самостоятелен концерт.^[1] През 1955 – 1956 г. прави специализация в Болшой театър в Москва, където работи с вокалния педагог Сергей Мигай и режисьора Борис Покровски.^[1] Престоя си в Съветския съюз завършва с голямо турне в цялата страна.^[1]

Катя Попова изпълнява с успех централни партии в опери на Шарл Гуно, Джакомо Пучини, Жул Масне, Пьотър Чайковски в „Болшой театър“, „Гранд опера“, „Опера комик“ в Париж, в оперните театри в Белград, Нови Сад, Скопие, Прага, Виена, Атина, Ленинград, Киев, Одеса, Свердловск, Харков и др.

Паметна плоча на дома, в който е живяла Катя Попова

Носителка на много награди от музикални конкурси, сред които I награда от IV световен младежки фестивал в Букурещ (1953), II награда на Международния музикален конкурс в Прага (1954). Наградена е с орден „Червено знаме на труда“ и „Народна република България“ – III степен (1959). През същата година е удостоена и с Димитровска награда – I степен за ролите си на Наташа във „Война и мир“ и Маргарита във „Фауст“.

През 1957 г. Попова за пръв път пее в „Опера комик“, а през 1959 г. – и в „Гран опера“, като през този период работи редовно в Париж, участва в концерти и оперни постановки в различни градове на Европа, както и в Япония. Заместник-председател е на казионния Съюз на българските музикални и танцови дейци и съдейства активно за създаването на фестивала „Софийски музикални седмици“, Плевенския симфоничен оркестър и Плевенската опера. Последното ѝ представление е в ролята на Мими в „Бохеми“ на Джакомо Пучини в премиера на нова постановка на Софийската опера на 20 ноември 1966 г.^[1]

Катя Попова загива на 24 ноември 1966 г. при самолетната катастрофа край Братислава на Полет LZ101 на ТАБСО, пътуващ от София за Прага.

Памет

През 1970 г. е реализиран документален филм „Катя Попова“, който е портрет от рубриката „Именити български изпълнители“. Режисьор: Магда Каменова.

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 117 – 125.

[абаджиев-1] а ^б ^в ^г ^д ^е Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 117 – 125.

[1]