Кафяв дългоух прилеп

вид бозайник

Кафявият дългоух прилеп (Plecotus auritus) е вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространен е в северните части на Евразия от Полярния кръг на север до Средиземно море и Непал на юг и от Англия на запад до Япония на изток. В България се среща само във високите планини при надморска височина над 1100 m.[2]

Кафяв дългоух прилеп
Plecotus auritus 2013-2 (cropped).jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:Дългоухи прилепи (Plecotus)
вид:Кафяв дългоух прилеп (P. auritus)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758 г.)
Разпространение
Plecotus auritus range Map.png
Кафяв дългоух прилеп в Общомедия
[ редактиране ]

Много сходен е със сивия дългоух прилеп (Plecotus austriacus), с който дълго време са смятани за един вид. Дължината на главата и тялото на кафявия дългоух прилеп е 41 – 51 mm, размахът на крилата – 260 – 380 mm, масата – 6 – 14 g. Ушите му са дълги 31 – 43 mm, а опашката – 37 – 55 mm. По гърба цветът му е сивокафяв, по корема – сивожълтеникав с кафяв оттенък, по летателните мембрани – кафеникав, а по лицето – светлокафяв.

В южните части на ареала си кафявият дългоух прилеп се среща само в планините, но на север обитава гори, скалисти местности и дори селища. През лятото живее в хралупи и скални пукнатини, а през зимата – в пещери с температура малко над 0 °C. При полет кафявият дългоух прилеп се ориентира чрез ехолокация, като излъчва стръмни честотномодулирани сигнали с честота 30 – 40 kHz и полегати честоттномодулирани сигнали с честота 18 – 25 kHz. Този вид издава ехолокационни сигнали през устата и носа.[3] Улавя плячката си, главно насекоми, в полет или по повърхността на листата.

ИзточнициРедактиране

  1. Plecotus auritus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
  2. Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 241 – 243.
  3. Plecotus auritus - Science for Nature Foundation