Кварнер (хотел)
„Ква̀рнер“ (на хърватски: Hotel Kvarner) е 4-звезден хотел – най-старият както в град Опатия, така и на цялото източно адриатическо крайбрежие.[1] В прочутата му Кристална зала през годините се провеждат културни събития, например значимият по времето на бивша Югославия Опатийски фестивал за забавна музика, състоял се от 1958 до 1986 г. и за последен път през 1993 г., а след него – фестивалът „Дора“ за избиране на хърватска песен за песенния конкурс на „Евровизия“ (от 1992 г. насам). Хотелът е притежание на компанията „Либурния“.
Хотел „Кварнер“ | |
Изглед към Кристалната зала на хотела през 2023 г. | |
Местоположение в Опатия | |
Вид | хотел |
---|---|
Местоположение | Опатия, Хърватия |
Стил | неокласицизъм |
Изграждане | 1884 г. |
Етажи | 3 |
Адрес | ул. Павао Томашич“ № 2 |
Собственик | „Либурния“ |
Сайт | www.liburnia.hr/hr/hotel-kvarner |
Хотел „Кварнер“ в Общомедия |
История
редактиранеСградата е построена в рамките на десет месеца и е открита през пролетта на 1884 г. на мястото на някогашните лозя на семейство Томашич 40 години след изграждането на намиращата се наблизо „Вила Анджолина“, в която днес се помещава Хърватският музей на туризма.[2] Замислен е първоначално като санаториум за белодробни заболявания и заради него близкото гробище е преместено на друго място. Зад цялото начинание и вложение стоят австро-унгарското Дружество на южните железници и неговият началник Фридрих Юлиус Шулер, а извършителите на строежа са инженерите Вилхелм и Меезе.
Най-старата част на хотела е южната, намираща се до църквата „Свети Яков“. В построената по-късно северна част се помещават първоначално топли бани, свързани с хотела чрез покрит коридор, които впоследствие изгарят. На тяхно място през 1913 г. е издигната прочутата Кристална зала, в която през годините се провеждат най-тържествените опатийски събития и балове. До самия морски бряг пред хотела има тераса с кафене, която впоследствие е отделена от крайбрежния път. На нея се изявяват множество познати музиканти, сред които се нарежда и известният певец Иво Робич, в чиято памет е издигнат бюст.
„Вила Амалия“ е построена през 1890 г. като пристройка на шестгодишния „Кварнер“,[1] намираща се непосредствено вдясно от Кристалната зала и зад дървената къпалня за хладни бани „Анджолина“ в стил ар нуво, която изгаря напълно в голям пожар през 1989 г. и е препостроена през 2017 г.[3] „Вила Амалия“ е предназначена за най-взискателните гости, които искат да се отдалечат от останалата хотелска клиентела. В нея са отсядали румънската кралска двойка Карол I и Елизабета (известна като Кармен Силва), след това през 1894 г. – немското кралско семейство за срещата на Франц Йосиф I и Вилхелм II, след това – американската танцьорка Айседора Дънкан, както и люксембургския велик войвода Алфред от Насау, който отпразнува тук сребърната си сватба (25 години). В междувоенния период „Вила Амалия“ се сдобива с още един етаж като резиденция на италианската Савойска династия.
Хотелът днес
редактиранеХотелът има 87 стаи, разположени на 3 етажа, свързани с 1 асансьор. Категоризиран е с 4 звезди. Във вътрешността му се намират Кристалната зала, ресторант, бар, басейн с морска вода и плаж за къпане, тъй като обектът се намира до самото море. Обкръжен е от голяма градина с буйна растителност. Днес се нарича Гранд хотел „Кварнер – Амалия“, тъй като се състои от главната хотелска сграда и пристройката „Вила Амалия“. Обновен е през 2014 г.[1]
Източници
редактиране- ↑ а б в Александра Кучел Илич. Najstariji hotel na Jadranu radi već 135 godina: »U zlatna vremena prodavalo se i po 550 kila škampi a la carte« // в. „Нови лист“. novilist.hr, 6 април 2019 г. Посетен на 7 май 2024 г. (на хърватски)
- ↑ O muzeju // hrmt.hr. Посетен на 7 май 2024 г. (на хърватски)
- ↑ Лука Бенчич. Foto: Bili smo na otvorenju obnovljene drvene plaže, uređenje je koštalo milijune eura »Ovo je nešto najmodernije u Hrvatskoj, ali i šire« // в. „Ютарни лист“. 8 юли 2017 г. Посетен на 7 май 2024 г. (на хърватски)
Външни препратки
редактиранеТази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hotel Kvarner в Уикипедия на хърватски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |