Савойска династия
Савойската династия (на италиански: Casa Savoia; на френски: Maison de Savoie) е династия, която от Средновековието владее териториите Савоя и Пиемонт и от 1861 до 1946 г. дава кралете на Италия.
Родът е владял понякога части от Западна Швейцария, Графство Ница, Вале д'Аоста, и Сицилия (1713 – 1720), Сардиния (1720 – 1861).
СредновековиеРедактиране
Основател на династията е Хумберт I Бианкамано, 1003 г. граф на Salmourenc в Графство Виен, 1017 г. граф на Нион на Женевско езеро и 1024 граф на Вале д'Аоста в Западните Алпи. 1034 г. е награден с част от Мориен от Конрад II Салиеца. Той получава и графствата Савоя, Беле, Tarentaise Valley и Шабле. Затова Савойците са наричани понякога Хумбертини.
Крале на ИталияРедактиране
- Виктор Емануил II, крал на Сардинското кралство (Пиемонт) от 1849; първи крал на единна Италия (от 1861)
- Умберто I (1878 – 1900)
- Виктор Емануил III (1900 – 1946)
- Умберто II (1946)
ЛитератураРедактиране
- Theodor Bohner, Das Haus Savoyen. Frundsberg-Verlag, Berlin, 1941.
- Leo Just, Das Haus Savoyen und Italiens Aufstieg – Ein geschichtlicher Rückblick. Kriegsvorträge der Rheinischen Friedrich-Wilhelms-Universität Bonn am Rhein, Heft 19, Bonn, 1940.
