Савойска династия

една от най-старите европейски династии

Савойската династия или Дом Савоя (на италиански: Casa Savoia) е една от най-старите династии в Европа, засвидетелствана от края на 10 век на територията на Кралство Бургундия. През следващия век семейството получава феода на Савойското графство, което е издигнато до херцогство през 15 век. От 1485 г. фамилията претендира за короните на кръстоносните държави Кипър, Йерусалим и Армения,[1] въпреки че Катерина Корнаро царува в Кипър.

Савойска династия
Arms of the House of Savoy.svg
Информация
СтранаСавойско графство
Савойско херцогство
Сардинско кралство
Кралство Италия
 Италия
  Швейцария
 Франция
вж. раздела
ТитлиКрал на Италия
Крал на Сардиния
крал на Сицилия
Крал на Кипър
Крал на Йерусалим
Херцог на Савоя
Херцог на Аоста
Херцог на Генуа
Принц на Пиемонт
Принц на Неапол
Принц на Каринян
Вж. раздела
ОснователХумберт I Белоръки
Последен владетелУмберто II
Настоящ потомъкдинастичен спор между Виктор Емануил Савойски и Аймон Савойски-Аоста
Основана1003 г.
Разпадане13 юни 1946[N 1]
Кадетски линииСавоя-Ахая
Савоя-Аоста
Савоя-Брес
Савоя-Во
Савоя-Генуа
Савоя-Каринян
Савоя-Немур
Савоя-Ракониджи
Савоя-Соасон
Морганатични:
Савоя-Буска
Коленьо и Алтесано Инфериоре
Савоя-Вилафранка
Савоя-Вилар
Мирафиори и Фонтанафреда
Вилафранка-Соасон
Савойска династия в Общомедия
Голям герб на Дом Савоя

През 16 век семейството премества своите териториални и икономически интереси от алпийските региони към Италианския полуостров (което е видно в преместването на столицата на херцогството от Шамбери в Торино през 1563 г.). В началото на 18 век, в края на Войната за испанското наследство, Савоя получават действителен кралски ранг, първо на Сицилианското кралство (1713 г.) и след това разменено няколко години по-късно (1720 г.) със Сардинското. Според якобитското унаследяване, през 1807 г. крал Карл-Емануил IV Савойски, наследява последния принц Стюарт – кардинал Хенри Бенедикт Стюарт, както и правата на претенции за троновете на Англия, Шотландия и Ирландия и Франция, но никой савойски суверен не използва титлите, докато те са в дома.

През 19 век, заедно с Карл Алберт и преди всичко с Виктор Емануил II, се поставя начело на италианското национално обединително движение, което води до провъзгласяването на Кралство Италия на 17 март 1861 г. От тази дата и до юни 1946 г., когато референдумът за институционалната форма на държавата определя премахването на монархията в полза на републиката, Савоя е кралското семейство на Италия. Извън Италианския полуостров херцог Амадей Савойски-Аоста е крал и на Испания от 1870 до 1873 г. с името Амадей I.

По време на тоталитарния режим на Бенито Мусолини династията официално получава с крал Виктор Емануил III короните на Етиопия (1936) и Албания (1939) в лична уния, докато през 1941 г., с херцог Аймон Савойски-Аоста, и короната на Хърватия. Тези последни титли обаче изчезват окончателно през 1945 г. с международния ред след края на Втората световна война.

През 1947 г. 13-тата преходна и последна разпоредба на Конституцията на Италианската република нарежда изгнанието на бившите крале и техните потомци от мъжки пол.[2] През 2002 г., с оглед на отмяната на 13-тата разпоредба, Виктор Емануил Савойски и неговият син Емануил Филиберт се заклеват писмено във „вярност към Републиканската конституция и към нашия Президент на републиката“.[3] През 2003 г. мъжките потомци на крал Умберто II успяват да се върнат в Италия.

ИсторияРедактиране

ПроизходРедактиране

Малкото документи относно произхода на Савойския дом са обект на различни тълкувания и от времето на граф Амадей VIII Савойски (15 век) до 19 век винаги са измисляни критерии за политическо оправдание с одобрението на съучастници-генеалози:

Тези теории за произхода вече са отхвърлени от най-важните изследователи като Франческо Конясо и Мария Жозе Белгийска като прости хипотези. Всъщност периодичното унищожаване на архивите от вражески армии или от пожари[4] не позволява да се установи бащинството на Хумберт I „Белоръки“. Въпреки това чрез някои актове, най-вече на дарение, е възможно да се реконструира хипотеза за придобитото семейство на първия граф на Савоя.[N 2]

КаролингиВелфи[5]
{{{Q}}}{{{Q}}}конкубинат
Матилда Френска
*943981~992
 
Конрад III (Бургундия)
*925993
{{{P}}}{{{P}}}{{{P}}}{{{P}}}{{{W}}}{{{P}}}{{{P}}}{{{P}}}{{{m}}}{{{P}}}Алдиуда
ок. 1019
 
 
 
 
 
 
 
Анселм ?
*? †?
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
роднинствоБуркхард II
*~9651031[6]
 
 
 
 
 
 
Рудолф III (Бургундия)
*9701032
 
Херменгарда
*? † сл. август 1057
{{{W}}}Хумберт I Белоръки
*970~9801047~1048[7]
 
 
 
 
 
Аксилия
9-11 век
Анселм I
*? †1026[8]
Блажени Буркхард
*? †1029~1030[9]
 
 
 
 
 
 
 
 
без потомство
Графове на Савоя

Графове на СавояРедактиране

 
Савойското графство през 12-13 век.

Сигурна отправна точка за династията е граф Хумберт I Белоръки († 1048), който, вече владетел на графствата Савоя (1003), Беле, Сион и Аоста, когато Кралство Бургундия се разпада (1032), застава на страната на Конрад II и като награда получава Графство Мориен във Вал д'Изер, както и Шабле (ок. 1034 г.).

Той е наследен от синовете си Амадей I († ок.1051) и Ото I († 1060), който, след като се жени за Аделхайд от Суза, дъщеря и наследничка на Оделрик Манфред II, господар на Торино, Суза, Ивреа, Пинероло и Каральо, значително разширява своите владения в Пиемонт. От брака се раждат Берта (* 1051 † 1087) и Аделхайд († 1079), бъдещи съпруги съответно на Хайнрих IV и Рудолф Швабски, и наследниците Петер I (* ок 1048 † 1078) и Амадей II († 1080), които упражняват по-скоро номинална власт, тъй като действителното управление на графството остава в непоколебимите ръце на Аделхайд до нейната смърт.

След това короната преминава по пряка мъжка линия към:

След смъртта на Томас I конфликтите, отдавна съществуващи между членовете на семейството, довеждат през 1233 г. до разделянето на владенията между Амадей IV (* ок. 1197 † 1253), който поддържа, в допълнение към прякото владение над активите от другата страна на Алпите, феодалното превъзходство и титлата „граф на Савоя“, и Томас II (* ок. 1999 или ок. 1202, † 7 февруари 1259), негов брат, който получава земите в Италия от Авиляна надолу от Амадей и приема титлата „господар на Пиемонт“.

Амадей IV, чиято най-голяма дъщеря Беатрис (* пр. 1259) се омъжва за Манфред фон Хохенщауфен, тогавашен крал на Сицилия, през 1247 г., е наследен от Бонифаций (* 1244 † 1263) под регентството на майка му Чечилия дел Балцо (Сесил дьо Бо) до 1259 г. След смъртта си той е наследен (против волята на баща си, който желае за наследник Томас II, най-големият син на Томас I), първо от чичо си Петер II (* 1203 † 1268), известен като Малкият Карл Велики, а след това от Филип I (* 1207 † 1285), брат на Петер.

След него Амадей V Велики (* 1252/53 † 1323), втори син на Томас II, се възкачва на трона през 1285 г., но съпротивата на роднините, които му се противопоставят, е успокоена едва след арбитражно решение от 1285 г., което води до по-нататъшно разделяне на активите на дома. Въз основа на него на Амадей V и неговите мъжки потомци се признава Савойското графство и феодалното превъзходство над всяка линия на семейството. Държава Во е присвоена от брата на Амадей, Лудвиг I (* 1250 † 1302), който по този начин дава началото на линията Савоя-Во. Линията изчезва през 1359 г., когато Катерина († 1373), дъщеря на Лудвиг II (* ок. 1269 † 1348), отстъпва владенията си срещу парична сума на Амадей VI, а част от Пиемонт (другите 2/3 остават номинално на Амадей V) е потвърдена на племенника на Томас II, Филип I (* 1274 † 1334), родоначалник на линията Савоя-Ахая след брака му през 1301 г. с Изабела дьо Вилардуен, наследничка на Ахейското княжество.

Амадей V е наследен от двамата си синове: първо Едуард Либералният (* 1284 † 1329), а след това Аймон Миролюбивият (* 1291 † 1343), докато една от сестрите им, Анна, през 1326 г. се омъжва за Андроник III Палеолог, император на Византия.

След Аймон, чиято втора дъщеря Бианка се жени за Галеацо II Висконти през 1350 г., на власт през 1343 г. идва Амадей VI „Зеленият граф“ (* 1334 † 1383), съпруг на Бона Бурбон и опитен политик, който през 1359 г. успява да възвърне към короната земите на Во. Той участва в Обсадата на Месемврия през 1366 г.

Савойски херцозиРедактиране

Той е наследен по права линия от Амадей VII, известен като „Червения граф“ (* 1360 † 1391), чиято трагична смърт предизвиква ожесточени битки между майка му и съпругата му Бона дьо Бери. Амадей VIII „Миролюбивият“ (* 1383 † 1451), който е издигнат от император Сигизмунд в херцог на Савоя през 1416 г., след изчезването на линията Савоя-Ахая през 1418 г. окончателно присъединява Пиемонт към херцогство. Следва Лудвиг (* 1413 † 1465), наместник от името на баща си от 1434 г. и напразен претендент за наследството на Филипо Мария Висконти, като през 1428 г. се жени за сестра му Мария Висконти (* 1411 † 1469). След него на власт идват Амадей IX Блаженият (* 1435 † 1472), чиято сестра Карлота (* 1445 † 1483), се омъжва за дофина на Франция през 1451 г. (бъдещият крал Луи XI), и Филиберт I „Ловецът“ (* 1465 † 1482) под регентството на майка си Йоланда Френска (сестра на Луи XI), който е непрекъснато заплашван от роднини, които на няколко пъти завземат земите му.

Филиберт е наследен от брат си Карл I „Войнствения“ (* 1468 † 1490), който през 1485 г. приема и титлата „крал на Кипър, крал на Йерусалим и на Армения“, отстъпени му в замяна на годишна пенсия от 4300 флорина[10] от Шарлота дьо Лузинян, съпруга на брата на Амадей IX, Луи Савойски; тя която все още се смята за кралица, въпреки че губи тези титли през 1464 г., когато е прокудена от своя полубрат Жак II Кипърски.

Той е наследен от Карл Йоан Амадей (* 1489 † 1496), който умира още като дете и оставя херцогството на чичо си, графа на Брес Филип II Безземни (* 1443 † 1497). Филип е последван от синовете си Филиберт II „Хубави“ (* 1480 † 1504), който оставя управлението на държавата на своя полубрат Райнхард, известен като Големи Извънбрачни Савойски, и Карл II Савойски „Добрият“ (* 1486 † 1553), който губи почти всичките си притежания по време на войните между Франция и Испания.

Един от братята на Карл II – Филип Савойски-Немур (* 1490 † 1533) получава от краля на Франция Франсоа I Херцогство Немур през 1528 г. и поставя началото на линията Савоя-Немур, която става известна с Жак и с Анри I, и изчезва през 1659 г. с неговия внук Анри II (* 1625 † 1659).

Карл II е наследен от сина си Емануил Филиберт Савойски „Желязната глава“ (* 1528 † 1580), съпруг на Маргарита дьо Валоа и възстановител на Савойската държава. След смъртта му синът му Карл Емануил I (* 1562 † 1630) е начело на херцогство от 1580 г.: негови синове са Емануил Филип (* 1586 † 1605), който умира преждевременно, Виктор Амадей I (* 1587 † 1637), негов наследник от 1630 г., Филиберт (* 1588 † 1624), доблестен генерал на служба в Испания, който през 1614 г. осуетява опита за десант на турците в Сицилия, Маврикий, кардинал, и Томас Франциск, основател на линиите Савоя-Каринян и Савоя-Соасон.

След смъртта на Виктор Амадей I, който оставя държавата практически васална на френския крал Луи XIII, вдовицата му Мария Кристина Бурбон-Франция, наречена „Кралска мадам“, поема регентството и трябва да се бори ожесточено с Маврикий и Томас Франциск, за да запази короната за синовете си Франц Хиацинт (* 1632 † 1638) и Карл Емануил II (* 1634 † 1675).

Крале на СицилияРедактиране

 
Савойските херцози отплават от Ница за Палермо на 3 октомври 1713 г., за да бъдат коронясани за крале на Сицилия.

Савоя копнеят за кралската титла. Въпреки че от края на 15 век те претендират за короната на Кипър, Йерусалим и Армения, след като формално са наследили тези владения от Дом Лузинян, реалната възможност да се трансформира херцогството в кралство идва едва с Виктор Амадей II (* 1666 † 1732), син и наследник на Карл Емануил II, който чрез участие във Войната за испанското наследство укрепва своите владения. Така през 1713 г. Филип V Испански (Филип IV Сицилиански) отстъпва Сицилианското кралство на херцога на Савоя Виктор Амадей II. На 27 юли Виктор Амадей II, който се кани да замине за Сицилия, назначава сина си Карл Емануил, принц на Пиемонт, за наместник на континенталните държави, но той е само на 16 г. и затова е подпомогнат от Регентски съвет. На 23 октомври новият крал пристига в Палермо, а на 24 декември, след пищна церемония в Катедралата на Палермо, Виктор Амадей II и съпругата му Анна Мария Бурбон-Орлеанска получават короната на крале на Сицилия. Те остават в Сицилия до 7 септември 1714 г. и след това се връщат в Торино. Междувременно от Виена идва предложението да се присъедини към вече подписания Четворен съюз в замяна на титлата „Крал на Сардиния“. С Хагския договор от 1720 г. той разменя Сицилия със Сардиния.

Крале на СардинияРедактиране

 
Италианските държави през 1796 г.

През 1720 г. Савоя най-накрая успяват да завладеят острова и Виктор Амадей II е коронясан за крал на Сардиния. Столицата обаче остава в Торино[N 3], а центърът на тежестта на държавата е в Пиемонт.

През 1730 г., след абдикацията на Виктор Амадей II, на престола се възкачва Карл Емануил III (* 1701 † 1773), който разширява границите на държавата до Тичино. Неговите сестри Мария-Аделаида (* 1685 † 1712) и Мария-Луиза Габриела (* 1688 † 1714) се омъжват съответно през 1697 г. за Луи дьо Бурбон-Френски и през 1701 г. за Филип V, крал на Испания.

От 1773 г. на престола е крал Виктор Амадей III (* 1726 † 1796), който е победен от Наполеон и трябва да се подчини на унизителното примирие от Кераско. След това на трона се възкачват един след друг неговите синове Карл Емануил IV (* 1751 † 1819), лишен от всички владения с изключение на Сардиния, Виктор Емануил I (* 1759 † 1824), принуден да абдикира от либералните революционни въстания през 1821 г., и Карл Феликс (* 1756 † 1831), управляващ от 1821 г. като последен владетел от пряката линия.

Принцесите от този период, от друга страна, се отличават със знаменити бракове. Сред дъщерите на Виктор Амадей III Мария Жозефина Луиза (* 1753 † 1810) се омъжва за графа на Прованс през 1771 г., бъдещ крал на Франция с името Луи XVIII, а Мария Тереза (* 1756 † 1805) се омъжва през 1773 г. за графа на Артоа, бъдещ Шарл X. Дъщерите на Виктор Емануил I, Мария Беатрис Витория (* 1792 † 1840), Мария Анна (* 1803 † 1884) и Мария Кристина (* 1812 † 1836) се омъжват съответно за Франц IV, херцог на Модена през 1821 г., за Фердинанд I, император на Австрия през 1831 г. и за Фердинанд II Бурбон, крал на Двете Сицилии през 1832 г. Най-малкото му дете, Мария Тереза, се омъжва за Карл II, херцог на Лука и след това на Парма.

След смъртта на Карл-Феликс, който не оставя потомство, наследяването на трона преминава към най-близката странична линия, тоест към тази на Савоя-Каринян, представена от Карл Алберт (* 1798 † 1849). Той абдикира след Първата война за италианска независимост срещу Австрия, докато сестра му Мария-Елизабета (* 1800 † 1856) се омъжва за ерцхерцог Райнер-Йозеф Хабсбург-Лотарингски, вицекрал на Кралство Ломбардия-Венето през 1820 г.

Обединение и крале на ИталияРедактиране

 
Италия през 1861 г.

Карл Алберт Савойски, представител на линията Савоя-Каринян (произхождащ от гореспоменатия Томас Франциск (* 1596 † 1656), син на Карл Емануил I и брат на Виктор Амадей I, е наследен от:

След раждането на Италианската републикаРедактиране

От брака на Умберто II и Мария Жозе Белгийска се раждат:

Кадетски линииРедактиране

Савоя-АостаРедактиране

 
Генеалогично дърво на Дом Савоя-Аоста

От Амадей Фердинанд Мария (* 1845 † 1890), херцог на Аоста и крал на Испания от 1870 до 1873 г., син на Виктор Емануил II, води началото си линията Савоя-Аоста.

От него се раждат Емануил Филиберт (* 1869 † 1931), Виктор Емануил, граф на Торино (* 1870 † 1946), генерален командир на кавалерията през Първата световна война, Лудвиг Амадей, херцог на Абруци, и Хумберт, граф на Салеми (* 1889 † 1918).

През 1895 г. Емануил Филиберт се омъжва за Елена Орлеанска, от която има Амадей, херцог на Аоста и вицекрал на Етиопия от 1937 г., и Аймон (* 1900 † 1948), първо херцог на Сполето, а след това, през 1942 г., на Аоста, номинален крал на Хърватия от 1941 до 1943 г., съпруг на гръцката принцеса Ирини. Неговият син Амадей (* 1943 † 2021) се жени в първия си брак за принцеса Клаудия Орлеанска и във втория си брак за Силвия Патерно от маркизите на Реджовани. Амадей има син Аймон (* 1967), женен за гръцката принцеса Олга, от която има Хумберт (* 7 март 2009), Амадей (* 24 май 2011) и Изабела (* 14 декември 2012).

Савоя-ГенуаРедактиране

 
Генеалогично дърво на Дом Савоя-Генуа

Линията Савоя-Генуа води началото си от Фердинанд Савойски, второроден син на Карл Алберт. Фердинанд e баща на Маргарита (* 1851, † 1926), първата кралица на Италия, и на Томас Савойски-Генуезки, втори херцог на Генуа (* 1854, † 1931). Линията е продължена през 1851 г. от многобройните деца на Томас: Фердинанд, трети херцог на Генуа (* 1884 † 1963), Филиберт, четвърти херцог на Генуа (* 1895 † 1990), Мария Бона (* 1896 † 1971), Адалберт, херцог на Бергамо (* 1898 † 1982), Мария Аделхайд (* 1904 † 1979), Евгений, пети херцог на Генуа (* 1906 † 1996). След смъртта на Евгений без деца от мъжки пол, тъй като салическият закон е в сила в Дом Савоя, херцогската линия Савоя-Генуа изчезва. Мария Изабела, единствената дъщеря на петия херцог, е последната потомка и има статута и титлата на принцеса и фамилното име Савойска-Генуезка.

Савоя-Вилафранка-СоасонРедактиране

В допълнение към гореспоменатите линии Савоя-Ахая, Савоя-Во и Савоя-Немур трябва да се споменат и други важни линии на семейството. Линията Савоя-Соасон започва с Евгений Мавриций (* 1634 † 1673), брат на Емануил Филиберт Савойски-Каринян. Тя става известна с Евгений Савойски, „Великият капитан“, известен генерал в служба на империята. Изчезва с Евгений Йоан Франциск (* 1714 † 1734), син на Емануил Томас (* 1687 † 1729), племенник ex patre на бащата на гореспоменатия Евгений Мавриций.

От Евгений Иларион (* 1753 † 1785), граф на Вилафранка, втори син на гореспоменатия Лудвиг Виктор Савойски-Каринян, произхожда и една друга морганатична линия – тази на Савоя-Вилафранка, към която принадлежи синът му Йосиф Мария (* 1783 † 1825). Йосиф има само един син, Евгений Емануил (* 1816 † 1888), който е генерален командир на флотата на Сардиния и генерал-лейтенант на Кралство Сардиния по време на трите войни за независимост. Заедно с двете си сестри, с кралска патентна грамота, подписана от Карл Алберт Савойски на 28 април 1834 г., той е удостоен с титлата „Принц на Савоя-Каринян“ и отново е допуснат до линията на наследяване.

Принц Евгений през 1843 г. създава силна сантиментална връзка с Мария Каролина Хабсбург-Лотарингска, по-голямата сестра на Мария Аделхайд Хабсбург-Лотарингска. През септември същата година крал Карл Алберт, одобрявайки избора, официално иска ръката на девойката от императора на Австрия. Здравословното състояние на принцеса Мария Каролина обаче внезапно се влошава, което води до преждевременната ѝ смърт през януари 1844 г. Загубата на бъдещата му булка хвърля принц Евгений в отчаяние и той оттогава отказва да сключи брак по държавни причини с която и да е друга принцеса, като в крайна сметка се жени за буржоата Фелисита Канестро.[11] Кралските патентни грамоти от 14 септември 1888 г., предоставени от Умберто I, утвърждават като морганатичен брака на принц Евгений Емануил Савойски-Вилафранка с Фелисита Крозио Канестро и признават титлата „граф“ на семейство Савоя-Вилафранка, предавана по пряка мъжка линия.[12]

Фамилията все още съществува и през 21 век и в допълнение към гореспоменатите принцове,[N 5] представлява единствената законна съществуваща патрилинейна линияна Дом Савоя, въпреки че той е морганатичен. Настоящият носител на титлата „Граф на Вилафранка-Соасон“ е Едуард Емануил Филиберт.[13]

Савоя-РакониджиРедактиране

Лудвиг I Савойски-Ракониджи (* 1413, † 1465), извънбрачен син на господаря на Пиемонт Лудвиг Савойски-Ахая, поставя началото на линията Савоя-Ракониджи. Тя изчезва през 1605 г. със смъртта без наследници на последния му представител Бернардин II. През 1581 г. с акт на херцог Карл Емануил I Савойски членовете на линията, господари на едноименния феод Ракониджи, получават второ място по ред на унаследяване на Савойската корона след линията на братовчедите им Савоя-Немур.

Морганатични и извънбрачни линииРедактиране

И накрая трябва да се споменат някои от многобройните извънбрачни линии на семейството. От Анселм (Лантелм), известен като „Извънбрачни Ахейски“ († сл. 1369), извънбрачен син на Филип I Савойски-Ахая, започва линията на господарите на Коленьо и Алтесано Инфериоре, която изчезва през 1598 г.

От Райнхард Савойски-Вилар, известен като „Големи Извънбрачни Савойски“ (* ок 1470 † 1525), извънбрачен син на Филип II Безземни (* 1443 † 1497), произлиза линията на графовете на Вилар, от която произлиза и тази на графовете на Танд, прочут с Клавдий (* 1507 † 1566), капитан в служба на французите, отличил се в битката при Павия през 1525 г., в защитата на Прованс през 1536 г. и при обсадата на Ница през 1543 г.

След морганатичния брак с Роза Верчелана Виктор Емануил II Савойски (* 1820 † 1878) ѝ дава титлата „Графиня на Мирафиори и Фонтанафреда“, предадена на техния син Емануил Алберт Гуериери ди Мирафиори, след това на децата му Виктор Емануил (* 1873 † 1896) и Гастон (* 1878 † 1943). Родът Мирафиори изчезва с единствената дъщеря на Гастон, Виктория Маргарита (* 1901 † 1970).

Савоя и Италианската републикаРедактиране

Отношенията между Италианската държава и бившите суверени на Италия са определени в 13-тата преходна и окончателна разпоредба на Конституцията на Италианската република, одобрена от Учредителното събрание на 5 декември 1947 г. с 214 гласа „за“ и 145 „против“ от 359 избиратели. Тази разпоредба гласи:

1. Членовете и потомците на Савойския дом не са избиратели и не могат да заемат публични длъжности или изборни длъжности.
2. На бившите крале от Савойската династия, техните съпруги и техните потомци от мъжки пол е забранено да влизат и да остават на националната територия.
3. Активите, съществуващи на националната територия, на бившите крале от Савойския дом, техните съпрузи и техните потомци от мъжки пол, са дадени на държавата. Прехвърлянията и учредяването на вещни права върху самите активи, извършени след 2 юни 1946 г., са анулирани.

Конституция на Италианската република

През 1987 г. Държавният съвет приема молбата на Мария Жозе Белгийска да се завърне в Италия, считайки я вече не за „консорт“, а за „вдовица“ на бивш крал, докато през 2002 г. Камарата на депутатите и Сенатът на Републиката одобряват Конституционен закон от 23 октомври 2002 г., бр. 1, с което се изчерпват правните последици на първите две алинеи от посочената преходна и заключителна разпоредба 13.[14] През ноември 2007 г. адвокатите на Савойската династия изпращат на президента на републиката Джорджо Наполитано и на министър-председателя Романо Проди искане за обезщетение за изгнанието от около 260 милиона евро.[15] Емануил Филиберт заявява, че всички пари ще бъдат използвани за създаване на фондация, насочена към подпомагане на нуждаещите се. Херцог Амадей Савойски-Аоста, който не е засегнат от изгнание, се обявява против инициативата, като се разграничава от нея. Впоследствие дори най-старата линия признава неуместността на инициативата. От друга страна тя се основава на Европейската конвенция за правата на човека, която забранява, наред с другото, наказанието „ изгнание“ и която представлява правното основание за подобни искания, счетени за законни; обаче в случая с Италия относителното правило не би било приложимо, тъй като Италианската република се присъединява към Конвенцията с изричната уговорка, че забраната за изгнание в конкретния случай на семейство Савоя не е приложима.

Линия на унаследяванеРедактиране

Савойски графовеРедактиране

Основна линия
Графска линия
Херцогска линия

Савойски херцозиРедактиране

Херцогска линия
Линия на Брес

Крале на СицилияРедактиране

Крале на СардинияРедактиране

Линия Савоя-Каринян

Крале на ИталияРедактиране

  • 1861 - 1878: Виктор Емануил II
  • 1878 - 1900: Хумберт I
  • 1900 - 1946: Виктор Емануил III
  • 1946: Хумберт II. Лейтенант на Кралство Италия от 5 юни 1944 г. до 9 май 1946 г. и крал на Италия от 9 май до 18 юни 1946 г., датата на институционалния референдум. Датата на края на царуването, въпреки силното символично значение, е произволна: републиката е обявена едва на 18 юни и до 13 юни Умберто II действа, юридически и фактически, като държавен глава. Напускайки Италия същия ден, въпреки че е освободен клетвата за вярност, която е дал, той не абдикира.

Глави на Кралския дом (Real Casa)Редактиране

ТитлиРедактиране

Титлите на Дом Савоя, натрупани през вековете и носени от последния глава на управляващата дом, Умберто II,[N 6] са следните: Негово Величество (име), по Божията милост и по волята на нацията,

и т.н. и т.н. и т.н.

Други титли:

Обръщения по ранг, качества, титли, предикатиРедактиране

Обръщенията по ранг, качества, титли, предикати[N 9] на Савойския дом са описани в Кралския указ от 1 януари 1890 г. „Титли и гербове на кралското семейство“.[16]

n. Лице Обръщение Качество Титла Предикат
1 Суверен Ваше Величество Крал Крал на Италия
2 Съпруга на суверена Ваше Величество кралица кралица на Италия
3 Първороден син на владетеля Ваше кралско височество кралски кронпринц принц на Пиемонт
на Неапол
4 Съпруга на първородния син на суверена Ваше кралско височество кралска принцеса принцеса на Пиемонт
на Неапол
5 Други синове на суверена Ваше кралско височество кралски принц принц (наследствена мъжка примогенитура)
6 Дъщери на суверена Ваше кралско височество кралска принцеса принцеса на Савоя
7 Деца на първороден син
на суверена
Ваше кралско височество кралски принц принц на Пиемонт
на Неапол
8 Дъщери на най-големия син
на суверена
Ваше кралско височество кралска принцеса принцеса на Савоя
9 Внуци на суверена,
синове на брата принц
Ваша светлост Кралски принц / Кралска принцеса по кръв Принц / принцеса на Савоя
10 Деца и потомци на внуците на суверена Ваша светлост Кралски принц / Кралска принцеса по кръв Принц / принцеса на Савоя
11 Деца и потомци на внуците на престолонаследника Ваша светлост Кралски принц / Кралска принцеса по кръв Принц / принцеса на Савоя

Владетели на други нацииРедактиране

Държави и области на управлениеРедактиране

Това е списъкът на държавите или регионите, в които различните линии на семейството са управлявали с различни титли:

Владетелки и регентки на Савойския домРедактиране

През вековете дъщерите на различните графове, херцози и крале от Савойския дом играят много и важни роли като съпруги на различните европейски суверени, като по този начин се сродяват с най-важните семейства в Европа.

По-долу е даден списъкът на жените, принадлежащи по кръв (а не по брак) към Дом Савоя и които заемат най-важните роли, а именно тези на императрици и кралици. Включва обаче и онези, които заемат властови и управленчески роли, като например регентство на държавата за техния син, както и онези, които имат второстепенни титли като херцогини, дофини и кронпринцеси.

Следователно всички онези жени, които принадлежат към Савойския дом след брака си с мъж, принадлежащ по кръвна линия към семейството, са изключени от този списък. И също така за удобство са изключени и всички жени, които имат второстепенни роли като господарки, графини, маркизи и т.н.

ИмператрициРедактиране

Суверен Изображение Герб Раждане Управление Смърт Съпруга на Бел.
От До
Свещена Римска империя
Берта Савойска   21 септември 1051 г. 31 март 1084 г. 27 декември 1087 г. Император Хайнрих IV Франконски
Източна Римска империя
Анна Савойска   1306 1326 1341 1365 Император Андроник III Палеолог
Австрийска империя
Мария Анна Савойска   19 септември 1803 г. 2 март 1835 г. 2 декември 1848 г. 4 май 1884 г. Император Фердинанд I Хабсбург-Лотарингски

КралициРедактиране

Суверен Изображение Герб или монограм Раждане Управление Смърт Съпруга на Бел.
от до
Германия, Италия и Бургундия
Берта Савойска   21 септември1051 г. 13 юли 1066 г. 27 декември 1087 г. Хайнрих IV Франконски, крал на Германия, Италия и Бургундия
Франция
Аделхайд Савойска   ок. 1092/1100 г. 25-30 март 1115 г. 1 август 1137 г. 18 ноември 1154 г. Луи VI Дебели, крал на Франция
Шарлота Савойска   ок. 1441-43 г. 22 юли 1461 г. 30 август 1483 г. 1 декември 1483 г. Луи XI Валоа, крал на Франция
Португалия
Мафалда Савойска   ок. 1125 г. 1146 г. 4 декември 1157 г. Афонсу I Завоевателят, крал на Португалия
Мария-Франциска Савойска-Немур   22 юни 1646 г. (1) 2 август 1666 г.
(2) 12 септември 1683 г.
(1) 24 март 1668 г.
(2) 27 декември 1683 г.
27 декември 1683 г. Афонсу VI Браганца, крал на Португалия
(анулиран брак)
Педру II Браганца, крал на Потугалия
Мария-Пия Савойска   16 октомври 1847 г. 6 октомври 1862 г. 19 октомври 1889 г. 5 юли 1911 г. Луиш I Браганца-Сакс-Кобург и Гота, крал на Португалия
Сицилия
Беатриса Савойска     1233 г. 1258 г. 1259 г. Манфред Швабски, крал на Сицилия
Мария-Луиза Савойска   17 септември 1688 г. 2 ноември 1701 г. 11 април 1713 г. 14 февруари 1714 г. Филип IV Бурбон, крал на Сицилия
Испания, Неапол и Сардиния
Мария-Луиза Савойска   17 септември 1688 г. 2 ноември 1701 г. 14 февруари 1714 г. Филип V Бурбон, крал на Испания, Сардиния и Неапол
Двете Сицилии
Мария-Кристина Савойска   14 ноември 1812 г. 21 ноември 1832 г. 21 януари 1836 г. Фердинанд II Бурбон, крал на Двете Сицилии
Унгария, Хърватия, Бохемия, Далмация, Кралство Ломбардия-Венеция, Галиция и Лодомирия
Мария Анна Савойска   19 септември 1803 г. 2 март 1835 г. 2 декември 1848 г. 4 май 1884 г. Фердинанд V и I Хабсбург-Лотарингски, крал на Унгария, Хърватска, Бохемия, Далмация, Ломбардия-Венеция, Галиция и Лодомирия
Италия
Маргарита Савойска   20 ноември 1851 г. 9 януари 1878 г. 29 юли1900 г. 4 януари 1926 г. Умберто I Савойски, крал на Италия
България
Йоана Савойска   13 ноември1907 г. 25 октомври1930 г. 28 август 1943 г. 26 февруари 2000 Борис III Сакскобургготски, цар на България

Титулярни кралициРедактиране

Суверен Изображение Герб или монограм Раждане Управление Смърт Съпруга на Бел.
От До
Йерусалим, Кипър и Армения
Йоланда Савойска   11 юли 1487 г. 7 ноември 1497 г. 12 септември 1499 г. Филиберт II Савойски, титулярен крал на Йерусалим, Кипър и Армения
Мария Жана Батиста Савойска-Немур   11 април 1644 г. 20 май 1665 г. 12 юни 1675 г. 15 март 1724 г. Карл Емануил II Савойски, титулярен крал на Йерусалим, Кипър и Армения
Маргарита Савойска   20 ноември 1851 г. 9 януари 1878 г. 29 юли 1900 г. 4 януари 1926 г. Умберто I Савойски, титулярен крал на Йерусалим, Кипър и Армения
Франция
Мария-Жозефина-Луиза Савойска   2 септември 1753 г. 8 юни 1795 г. 13 ноември 1810 г. Луи XVIII Бурбон, титулярен крал на Франция]]
(след това царуващ крал)

ДофиниРедактиране

Суверен Изображение Герб или монограм Раждане Управление Смърт Съпруга на Бел.
От до
Дофини на Виен
Бона Савойска   ок. 1275 г. ок. 1280 г. 24 септември 1282 г. ок. 1293-1300 г. Жан I, дофин на Виен
Дофини на Франция
(като съпруги на престолонаследника)
Шарлот Савойска   ок. 1441-43 г. 9 март 1451 г. 22 юли 1461 г.
(става кралица)
1 декември 1483 г. Луи дьо Валоа
(после Луи XI)
Мария-Аделаида Савойска   6 декември 1685 г. 14 април 1711 г. 12 февруари 1712 г. Луи Бургон-Френски

ХерцогиниРедактиране

Суверен Изображение Герб или монограм Раждане Управление Смърт Съпруга на Бел.
От До
Швабия
Аделхайд Савойска   ок. 1050-52 г. ок. 1060-62 г. 1079 г. Рудолф фон Райнфелден, херцог на Швабия
Австрия и Щирия
Катарина Савойска   ок. 1300 г. ок. 1315 г. 28 февруари 1326 г. 30 септември 1336 г. Леополд I Хабсбург, херцог на Австрия и на Щирия]]
Каринтия
Беатриса Савойска   ок. 1310 г. 8 юни 1328 20 декември 1331 г. Хайнрих от Гориция, херцог на Каринтия
Бретон
Жана Савойска   ок. 1310 г. 21 март 1330 г. 30 април 1341 г. 29 юни 1344 г. Жан III дьо Дру, херцог на Бретон
Милано
Мария Савойска   1411 г. 2 декември 1427 г. 12 август 1447 г. 22 февруари 1469 г. Филипо Мария Висконти|, херцог на Милано
Бона Савойска   10 август 1449 г. 22 юли 1468 г. 26 декември 1476 г. 23 ноември 1503 г. Галеацо Мария Сфорца, херцог на Милано
Мария-Луиза Савойска   17 септември 1688 г. 2 ноември 1701 г. 24 септември 1706 г. 14 февруари 1714 г. Филип IV дьо Бурбон, херцог на Милано
Анжу
Маргарита Савойска   7 август 1420 г. 31 март 1431 г. 12 ноември 1434 г. 30 септември 1479 г. Луи III, херцог на Анжу
Мария-Жозефина-Луиза Савойска   2 септември 1753 г. 16 април 1771 г. 1790 г. 13 ноември 1810 г. Луи Станислав Саверий дьо Бурбон, херцог на Анжу
(после Луи XVIII)
Савоя
Йоланда Савойска   11 юли 1487 г. 7 ноември 1497 г. 12 септември 1499 г. Флиберт II Красивия, херцог на Савоя
Мария Жана Батиста Савойска-Немур   11 април 1644 г. 20 май 1665 г. 12 юни 1675 г. 15 март 1724 г. Карл Емануил II, херцог на Савоя
Немур
Филиберта Савойска     1498 г. 1515 г. 17 март 1516 г. 1524 Джулиано II Медичи, херцог на Немур
Мантуа и Монферат
Маргарита Савойска   28 април 1589 г. 9 февруари 1612 г. 22 декември 1612 г. 26 юни 1655 г. Франческо IV и II Гондзага, херцог на Мантуа и на Монферат]]
Парма и Пиаченца
Маргарита Виоланта Савойска   15 ноември 1635 г. 29 април 1660 г. 29 април 1663 г. Ранучо II Фарнезе, херцог на Парма и Пиаченца
Мария Тереза Савойска   19 септември 1803 г. 17 декември 1847 г. 19 април 1849 г. 16 юли 1879 г. Карл II Бурбон-Пармски, херцог на Парма и Пиаченца
Бургундия
Мария-Аделаида Савойска   6 декември 1685 г. 7 декември 1697 г. 14 април 1711 г.
(става дофина)
12 февруари 1712 г. Луи дьо Бургон-Френски, херцог на Бургундия, после дофин на Франция
Шабле
Мария Анна Каролина Савойса   17 декември 1757 г. 19 март1775 г. 4 януари 1808 г. 11 октомври 1824 г. Бенедикт Савойски, херцог на Шабле
Модена и Реджо
Мария Беатриса Савойска   6 декември 1792 г. 15 юли 1814 г. 15 септември 1840 г. Франц IV Хабсбург-Есте, херцог на Модена и Реджо
Лука
Мария Тереза Савойска   19 септември 1803 г. 13 март 1824 г. 17 декември 1847 г. 16 юли 1879 г. Карл I дьо Бурбон-Пармски, херцог на Лука

Пфалцграфини и курфюрстиниРедактиране

Суверен Изображение Герб Раждане Управление Смърт Съпруга на Бел.
От до
Пфалцграфини на Рейн
Матилда Савойска   1390 30 ноември1417 г. 30 декември1436 г. 14 март1438 г. Лудвиг III фон Вителсбах, пфалцграф и курфюрст на Пфалц
Маргарита Савойска   7 август1420 г. 18 октомври 1445 г. 13 август 1449 г. 30 септември 1479 Лудвиг IV фон Вителсбах, пфалцграф и курфюрст на Пфалц
Курфюрстини на Бавария
Хенриета Аделхайд Савойска   6 ноември 1636 г. 27 септември 1651 г. 13 юни 1676 г. Фердинанд Мария фон Вителсбах, курфюрст на Бавария

Наследствени принцесиРедактиране

Суверен Изображение Герб Раждане Управление Смърт Съпруга на Бел.
от до
Модена и Реджо
Изабела Савойска   2-11 март 1591 г. 22 февруари 1608 г. 22-28 август 1626 г. Алфонсо III д’Есте, наследствен княз на Модена и Реджо
(после херцог)
Саксония
Мария Каролина Савойска   17 януари 1764 г. 29 септември1781 г. 28 декември 1782 г. Антон фон Ветин, наследствен принц на Саксония
(после крал)

РегенткиРедактиране

Суверен Изображение Герб Раждане Управление Смърт Съпруга на Бел.
От до
Византийска империя
Анна Савойска   1306 г. 1341 г. 1347 г. 1365 г. Йоан V Палеолог
Миланско херцогство
Бона Савойска   10 август 1449 г. 1476 г. 1481 г. 23 ноември 1503 г. Джан Галеацо Мария Сфорца
Кралство Франция
Луиза Савойска   11 септември 1476 г. (1) 15 юли 1515 г.
(2) 12 август 1524 г.
(1) 18 февруари 1516 г.
(2) 21 март 1526 г.
22 септември 1531 г. Франсоа I Френски
Савойско херцогство
Мария Жана Батиста Савойска-Немур   11 април 1644 г. 12 юни 1675 г. 14 март 1684 г. 15 март 1724 г. Виктор Амадей II Савойски

ВицекралициРедактиране

Суверен Изображение Герб Раждане Управление Смърт Съпруга на Бел.
от до
Португалия
Маргарита Савойска   28 април 1589 г. 23 декември 1634 г. 1 декември 1640 г. 25 юни 1655 г.

Генеалогия и хералдикаРедактиране

ГербовеРедактиране

Като се има предвид дългата история на семейството, савойците успяват значително да обогатят своя герб. Гербовете, използвани от Савоя, са сред най-разнообразните и многобройни сред семействата в Европа, въпреки че отличителният знак остава сребърният кръст на червен фон, символът par excellence на дома чак от 12 век.

Основните гербове на суверените на дома и на трите най-известни кадетски линии са подочени хронологично по-долу:

ФлаговеРедактиране

Савойско херцогство
Сардинско кралство
Кралство Италия
Други

ДевизРедактиране

FERT е девизът на Савойския дом, Савойското графство, Савойското херцогство, Сардинското кралство, Кралство Италия и Кралство Албания под италианска окупация (1939 - 1943), възприет от граф Амадей VI и присъстващ на златни и сребърни монети.

Той се появява за първи път през 1364 г. върху огърлицата на Ордена на огърлицата – рицарски орден, основан от граф Амадей VI Савойски през 1364 г. по повод на рицарски турнир в Шамбери. Графът участва заедно с 14 рицари, носейки огърлица, описана в хрониките като „нашийник на хрътка“ с легендарното FERT.[18] Орденът на огърлицата при Карл II Савойски (1486 - 1553) става Орден на Сантисима Анунциата и придобива религиозно-военен характер. През годините има много интерпретации на този девиз (нито Амадей VI Савойски, нито Виктор Амадей II, нито Карл II Савойски оставят официален документ, който недвусмислено да удостоверява намеренията им). Според някои учени, след като е загубил първоначалното си значение, сега е невъзможно то да се проследи обратно.[19]

Ордени и почестиРедактиране

 
Огърлица на Върховния орден на Сантисима Анунциата

Подобно на всички европейски монархии Савойското херцогство и след това държавите, които го наследяват, също имат свои собствени рицарски ордени, с които да се насърчава мирът или които да са военно отличие или при болнично призвание. Присъждането им на поданиците е личен прерогатив на суверена, който след това е споделен с Председателя на Министерския съвет. През вековете два династични ордена започват да се идентифицират със Савоя:

Тези две отличия са създадени с папска була в различни периоди от историята и се присъждат на личността на графа и по-късно на херцога на Савоя. Поради тази причина по-късно ордените стават династични и недържавни. След Наполеоновата интерлюдия в Кралство Сардиния има нужда да се създадат поредица от почести, които да заменят тези наполеонови отличия, които се приписват на всеки, без разлика в класа или богатство. Следователно тези „нови“ порядки са от държавен характер и по-късно стават част от италианската система. С раждането на унитарната държава и увеличаването на населението, подчинено на законодателството на Сардиния-Савоя, има необходимост винаги да се създават нови отличия за заслуги за културни, военни, икономически или административни области:

Наименования, свързани със СавояРедактиране

Населени места в ИталияРедактиране

ТопонимиРедактиране

Паметници в ИталияРедактиране

На Виктор Емануил II Савойски:

На Умберто I Савойски:

На Виктор Емануил III Савойски:

Културно влияниеРедактиране

Изкуство
Кулинария
Обичаи и традиции
Мода
  • Прическа ала Умберто, вдъхновена от Умберто I
  • „Маргерита – вестник на италианските дами с голям лукс в модата и литературата“ – списание, издавано от 1878 до 1921 г. и посветено на първата кралица на Италия
Поговорки
  • „И Кралица Маргарiтa ядеше пиле с пръсти“ (на итал. "Anche la regina Margherita mangiava il pollo con le dita").[20]
  • „Хайде, Савоя!“ (на итал. „Avanti Savoia“), като подкана или в ироничен смисъл.[N 14][21]
  • „Бял Савойски кръст, Бог да те пази и да пази Краля!“ (на итал. "Bianca Croce di Savoia, Dio ti salvi e salvi il Re!")[22]
Символи

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • ((it)) Pompeo Litta Biumi, Duchi di Savoia, във Famiglie celebri di Italia, I serie, disp. 46, parte I, Milano, Giulio Ferrario, 1839. URL посетен на 26 август 2022 г.
  • ((it)) Costantino Coda (a cura di), Duchi di Savoia, във Famiglie celebri di Italia, I serie, disp. 46, parte II, Torino, Francesco Basadonna, 1883. URL посетен на 26 август 2022 г.
  • ((it)) Francesco Cognasso, I Savoia, Milano, Dall'Oglio, 1994-1999 [1971]
  • ((it)) Gianni Oliva, I Savoia. Novecento anni di una dinastia, Milano, Mondadori, 1998
  • ((it)) Savoia, в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010. URL посетен на 26 август 2022 г.
  • ((it))((de))((fr)) Casa Savoia, на hls-dhs-dss.ch, Dizionario storico della Svizzera. URL посетен на 26 август 2022 г.
  • ((en)) Charles Cawley, Savoy, на fmg.ac, Foundation for Medieval Genealogy. URL посетен на 26 август 2022 г.
  • ((en)) Charles Cawley, Burgundy Kingdom Genevois, на fmg.ac, Foundation for Medieval Genealogy. URL посетен на 26 август 2022 г.
  • ((en)) Savoy, на genealogy.euweb.cz, URL посетен на 26 август 2022 г.
  • ((en)) Rulers of Savoy, на genealogy.euweb.cz, URL посетен на 26 август 2022 г.
  • ((en)) Casa Savoia, в Enciclopedia Britannica, Encyclopædia Britannica. URL посетен на 26 август 2022 г.
  • ((en)) Historical Development of titles of the House of Savoy, на eurulers.angelfire.com. URL посетен на 26 август 2022 г.

Обяснителни бележкиРедактиране

  1. На 2 юни 1946 г. Италия гласува за институционален референдум между монархия и република, на който печели републиката. На 13 юни крал Умберто II Савойски, без никога да абдикира, напуска Италия и официално е обявена Италианската република.
  2. Проектът въвежда поредица от първични източници, които позволяват да се реконструира сложните взаимоотношения между Бургундското кралско семейство и някои благороднически домове на това кралство: вж. по-специално Алдиуда като майка на Аксиленда/Аксилия (Ансилия, Ансила, Ауксилия) и бивша наложница на Рудолф III, с последващи намеси върху тримата братя епископи. За Херменгарда, роднина на Хумберт, се подчертава ролята ѝ като негов advocatus. Вж. Charles Cawley, Burgundy Kingdom Genevois, на fmg.ac, Foundation for Medieval Genealogy. URL посетен на 25 август 2022 г.
  3. Торино остава седалище на дома, но Сардинското кралство формално запазва историческата си столица Каляри.
  4. Първите, които се окичват с титлата „крал на Италия“, са лангобардските суверени, от които произлиза традицията за коронясване в Павия, тогавашната столица на Лангобардското кралство, с желязната корона. Те са последвани от Беренгар I и Ардуин от Ивреа. След това титлата се приема от императорите на Свещената Римска империя, които я свързват с императорската титла. Коронацията продължава да се провежда в Павия. След това титлата изчезва от употреба и е „възстановена“ от Наполеон Бонапарт, който е коронясан с Желязната корона в Миланската катедрала на 26 май 1805 г.
  5. Виктор Емануил, Емануил Филибет, Аймон, Умберто и Амадей
  6. Виктор Амадей II Савойски, преди да получи короната на Сардиния, е номиниран за „крал на Сицилия“ – титла, която носи от 1713 до 1720 г. Виктор Емануил III, от друга страна, по силата на завоеванията на фашисткия режим, приема също титлите „Император на Етиопия“ и „Крал на Албания“.
  7. Част от град Империя
  8. Подрегион на Сардиния
  9. Под „предикат“ се има предвид указанието за географско местоположение, което уточнява благородническа титла.
  10. Амадей I Савойски, 1-ви херцог на Аоста (1845–1890), второроден син на италианския крал Виктор Емануил II, е крал на Испания от 1870 до 1873 г., годината, в която той абдикира в полза на Републиката.
  11. Виктор Емануил III Савойски (1869–1947), вече крал на Италия от 1900 г. и император на Етиопия от 1936 г., е също и крал на албанците (Mbret i Shqiptarëve) от 1939 до 1943 г. и е наричан на албански Viktor Emanueli III.
  12. Аймон Савойски-Аоста, 4-ти херцог на Аоста е крал на Хърватия под името Томислав II, от 1941 до 1943 г.
  13. Виктор Емануил III запазва титлата „Принц на Неапол“ и гостува на Неапол преди да се качи на трона.
  14. От страница на Група „Милано Център Джулио Бедески“, отдел „Национална асоциация на алпийските войски“ на Милано. Приписва на кралица Маргерита адаптирането на военния вик на савойската армия «Савоя!» на «Все напред, Савоя!“ («Sempre avanti Savoia»), впоследтсвие опростен на „Напред, Савоя!“ («Avanti Savoia!».). Вж. Cenni storici sul grido di guerra "Savoia!". // с. 71-77.

Библиографски бележкиРедактиране

  1. Pompeo Litta. Famiglie celebri di Italia. Duchi di Savoia. // Посетен на 25 август 2022.
  2. Disposizioni transitorie e finali. // Посетен на 25 август 2022.
  3. Vittorio Emanuele di Savoia: "Fedeltà alla Costituzione. // Посетен на 25 август 2022.
  4. Charles Cawley, Savoy, на fmg.ac, Foundation for Medieval Genealogy. URL посетено на 25 август 2022 г.
  5. Бургундска линия.
  6. Архиепископия Лион.
  7. Advocatus на Херменегарда.
  8. Архиепископия Аоста.
  9. Архиепископия Виен (пр. 1011-1029~1030).
  10. Histoire de l'île de Chypre sous le règne des princes de la maison de Lusignan, volume 3, pag. 151
  11. Eugenio di Savoia-Carignano. Umberto Soletti Editore. с. 70-76.
  12. Eugenio di Savoia-Carignano. Umberto Soletti Editore.
  13. Alto Adige e Savoia. Edizioni Catinaccio Bolzano. с. 115-118, 181.
  14. Rientro dei Savoia, sì definitivo della Camera. // Посетен на 26 август 2022.
  15. I Savoia chiedono all'Italia 260 milioni "E' il risarcimento per 54 anni di esilio". // Посетен на 26 август 2022.
  16. Regio Decreto del 1º Gennaio 1890 - "Titoli e Stemmi della Famiglia Reale",. // Архивиран от оригинала на 17 октомври 2013.
  17. Aspect ratio 31:76.
  18. Mario Bori, L'ordine del Collare della SS. Annunziata secondo nuovi inediti documenti, in Bollettino storico-bibliografico subalpino, 1914, pp. 145-.
  19. Carlo Padiglione, Il F.E.R.T. di Casa Savoja. Memoria araldica scritta per le fauste nozze di Umberto con Margarita di Savoja, Napoli, Tipografia del Giornale di Napoli, 1869., с. 5-6. Посетен на 26 август 2022 г.
  20. La regina Margherita mangiava il pollo con le dita. //
  21. Proverbi e detti Veneti. // Посетен на 26 август 2022.
  22. Giosuè Carducci, Alla Croce di Savoia, в Poesie, Juvenilia, vol. VI, 5ª ed., Bologna, Ditta Nicola Zanichelli, 1906 [1850], p. 222.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Casa Savoia“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​