Кевин Ръд

австралийски политик

Кевин Майкъл Ръд (на английски: Kevin Michael Rudd) е 26-ият министър-председател на Австралия и федерален лидер на лявоцентристката Австралийска лейбъристка партия. Под неговото ръководство партията печели изборите на 24 ноември 2007 г. срещу коалиционното правителство на министър-председателя Джон Хауърд. Правителството на Ръд встъпва в длъжност на 3 декември 2007 г.

Кевин Ръд
Kevin Rudd
австралийски политик
Kevin Rudd official portrait.jpg
Роден
Намбур, Австралия
Политика
Партия Лейбъристка партия
Министър-председател
3 декември 2007 – 24 юни 2010
Семейство
Съпруга Терез Рейн (ж. 1981)
Деца 3

Подпис Kevin Rudd Signature 2.svg
Уебсайт www.kevinrudd.com
Кевин Ръд в Общомедия

Ранни годиниРедактиране

Кевин Ръд е роден в Намбур, Куинсланд и израства в кравеферма близо до Еумунди, Куинсланд. Ръд придобива любовта си към коне и стрелбата по глинени мишени от фермерския живот. Баща му умира, когато Ръд е на 11 години и семейството в затруднено положение е принудено да напусне фермата. Ръд се присъединява към Австралийската лейбъристка партия през 1972 г.[1] Той живее на пансион в училището Марист Колидж Ашгроув в Бризбейн, а по-късно учи в щатската гимназия в Нарбур. Ръд завършва с отличие Австралийския национален университет в Канбера, специалност Изучаване на Азия (Asian Studies). Той специализира китайски език и китайска история, овладява мандарин и придобива китайски псевдоним Лу Кеуен (陸克文). По време на следването си Ръд почиства дома на политическия коментатор Лори Оукс, за да печели пари.[2] През 1980 г. той продължава да учи китаистика в Националния тайвански нормален университет в Тайпе, Тайван. През 1981 г. Ръд се жени за Терез Райн, която срещнал на събрание на Австралийското студентско християнско движение. Те имат три деца: Джесика (р. 1984 г.), Никълъс (р. 1986 г.) и Маркъс (р. 1993 г.)

Навлизане в политикатаРедактиране

През 1981 г. Ръд започва работа в министерството на външните работи на Австралия и работи там до 1988 г. Повечето време той прекарва заедно със съпругата си в Стокхолм, Швеция и Пекин, Китай, където работи в австралийските посолства. Завръщайки се през 1988 г. в Австралия, той е назначен за началник на кабинета на водача на лейбъристката опозиция в Куинсланд, Уейн Гос. Лейбъристката партия печели щатските избори през 1992 г. и Ръд е назначен за генерален директор на правителствения офис, което го прави най-властния бюрократ в Куинсланд.[3] Той контролира различни реформи, включително развитието на национална програма за преподаване на чужди езици в училищата, включваща изучаване на азиатски езици и култури. По това време Ръд е подложен на сърдечна операция за подмяна на аортната клапа. След като правителството на Гос губи изборите през 1994 г. Ръд е назначен за старши консултант за Китай от счетоводната фирма KPMG Australia.

 
Кевин Ръд и Джулия Гилард на първата им пресконференция като председател и заместник-председател на Лейбъристката партия, 4 декември 2006 г.

През 1998 г. е избран за представител в Австралийския парламент на избирателния район Грифит. Изборите през 2001 г. отново са спечелени от коалицията на премиера Хауард, а Ръд е назначен за министър на външните работи в сянка от лейбъристката опозиция. След посещение във Великобритания и срещи с британски политици Ръд заявява, че Саддам Хюсеин без съмнение притежава оръжия за масово унищожение и е в нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН.[4] След свалянето на режима на Саддам Хюсеин обаче Ръд критикува правителството на консервативния министър-председател Джон Хауард заради политиката му в подкрепа на администрацията на Джордж У. Буш, но продължава да изказва подкрепа за съюза между САЩ и Австралия.

На 4 декември 2006 г. Кевин Ръд е избран за водач на Лейбъристката партия с 49 гласа срещу 39 за дотогавашния водач Ким Бийзли. На 21 октомври 2007 г. Ръд се представя силно в телевизионен дебат срещу министър-председателя Джон Хауард.[5]

Министър-председателРедактиране

 
Кевин Ръд говори по време на предизборната кампания, 21 септември 2007 г.

Вечерта на 24 ноември 2007 г. водачът на Либералната партия на Австралия и консервативен министър-председател Джон Хауърд признава изборното си поражение. На 3 декември Кевин Ръд е въведен в длъжност министър-председател от генерал-губернатора на Австралия ген.-м. Майкъл Джефри. Вицепремиер и министър на образованието в новия кабинет става заместничката на Ръд в Лейбъристката партия Джулия Гилард. За пръв път в 106-годишната история на австралийските правителства жена заема толкова висок пост.[6]

Ръд е първият министър-председател, не споменал британския монарх (Елизабет II) в клетвата си за встъпване в длъжност.[7] Въпреки че е републиканец обаче Ръд е отбелязал, че неуспешният референдум за обявяване на република от 1999 г. скоро няма да бъде повторен. Според проучванията на общественото мнение от 1993 г. насам мнозинство от австралийците подкрепят обявяване на република, но референдумът от 1999 г. се проваля, защото е предложено президентът да се избира от парламента, а не от народа.[8]

Глобално затоплянеРедактиране

Първото действие на новия министър-председател е да подпише инструмента за ратификация на Протокола от Киото за борба с глобалното затопляне.[9] Планът на Ръд, представен през ноември 2007 г. предвижда Австралия да получава 20% от енергията си от възобновими източници до 2020 г.[10]

Извинение за откраднатите поколенияРедактиране

На 13 февруари 2008 г. Ръд изпълнява предизборно обещание като се извинява на австралийските аборигени за „откраднатите поколения“ (деца, отнети от родители им от австралийската държава между 1869 [11] и 1969 г. [12] Извинението е добре прието, а критиките са най-вече отправени към отказа на правителството да осигури финансови компенсации за жертвите. [13][14]

Външна политикаРедактиране

Ръд подкрепя независимостта на Косово от Сърбия [15] и на 19 февруари 2008 г. Австралия признава независимостта на Косово [16]

Международна обиколкаРедактиране

 
Кевин Ръд и Хилари Клинтън, 31 март 2008 г.

През март 2008 г. Ръд започва 17-дневна международна обиколка, по време на която се среща с правителствени ръководители от Европа, САЩ и Китай, включително президента на САЩ Джордж Уокър Буш и президентските кандидати Джон МакКейн и Хилари Клинтън, разговаря с Барак Обама и се среща с кралица Елизабет II и китайския президент Ху Дзинтао. На срещата си с президента Буш Ръд защитава плановете си за изтегляне на австралийските войски от Ирак.[17] Ръд обаче подкрепя присъствието на австралийски войски в Афганистан.[18] Той изнася лекция пред студенти в Пекинския университет на мандарин, но е критикуван от китайското правителство заради забележките му относно нарушаването на човешките права в Тибет.[19]

ИмиграцияРедактиране

Според Мелбърнския център за търсещи убежище до май 2008 г. министерството за имиграцията и гражданството е отхвърлило 41 от 42-те молби за убежище на чужденци или 97,6%, по-голям процент от предишното консервативно правителство. Според отговорния министър Крис Еванс, процентът на отхвърлените е 77.[20]

Ислямски училищаРедактиране

През ноември 2007 г., Ръд подкрепя кампания, противопоставяща се на изграждането на ислямско училище за 1200 ученика в градчето Камдън, на 65 км югозападно от Сидни, след като протестите срещу плана за училището са получили отразяване в национални и международни медиии,[21] посочвайки липсата на адекватна инфраструктура като причина.[22]

Политика към бездомнитеРедактиране

В края на януари 2008 г. Ръд обявява финансиране за бездомници, включително $ 150 млн. за приюти.

БележкиРедактиране

  1. The lonely road to the top
  2. „McKew impressed to the max“, archived from the original on 2007-09-14, https://web.archive.org/web/20070914165245/http://www.theaustralian.news.com.au/story/0,20867,21124932-2702,00.html, посетен 2008-11-02 
  3. Stuart, Nicholas (2007). Kevin Rudd: an unauthorised biography. Scribe.
  4. Labor to decide position on Iraq attack
  5. „Rudd given nod in close debate“, archived from the original on 2007-10-23, https://web.archive.org/web/20071023031645/http://www.news.com.au/couriermail/story/0,23739,22624834-952,00.html, посетен 2007-10-23 
  6. Новият премиер на Австралия Кевин Ръд обяви състава на кабинета си
  7. Australia's new PM is sworn in – but refuses to swear allegiance to the Queen
  8. Queen Elizabeth must die or abdicate for Australian republic
  9. Australia ratifies Kyoto Protocol
  10. Rudd's renewable 2020 vision
  11. Marten, J.A., (2002), Children and war, NYU Press, New York, стр. 229
  12. „The Stolen Generations: The Removal of Aboriginal children in New South Wales 1883 to 1969“, archived from the original on 2012-04-09, https://web.archive.org/web/20120409231929/http://www.daa.nsw.gov.au/publications/StolenGenerations.pdf, посетен 2008-11-02 
  13. „Rudd in a hurry to say sorry“, archived from the original on 2008-01-31, https://web.archive.org/web/20080131133441/http://www.news.com.au/story/0,23599,23118012-421,00.html, посетен 2008-01-31 
  14. Thousands greet Stolen Generations apology
  15. „Rudd backs independent Kosovo“, archived from the original on 2008-02-18, https://web.archive.org/web/20080218160837/http://www.news.com.au/story/0,23599,23231533-29277,00.html, посетен 2008-02-18 
  16. Australia Recognises the Republic of Kosovo
  17. Rudd strong on Iraq troop withdrawal
  18. Afghan, Iraq wars are not the same: Rudd
  19. China sprays Rudd over Tibet human rights claims
  20. Labor 'tougher' on asylum seekers
  21. Town moves against Islamic school
  22. „Rudd opposed to Islamic school“, archived from the original on 2008-05-29, https://web.archive.org/web/20080529051858/http://camden.yourguide.com.au/news/local/news/general/rudd-opposed-to-islamic-school/240600.aspx, посетен 2008-11-02 

Външни препраткиРедактиране