Келвин

единица за измерване на температура
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Келвин.

Келвинът (символ: K) е единицата за температура в Международната система единици (SI) и е една от седемте основни единици от SI. Тя се определя чрез два факта: нула келвина е абсолютната нула (при която движението на молекулите достига своя минимум), и до 2019 г. един келвин се определяше като 1/273,16 част от т. нар. термодинамична температура на тройната точка на водата. Температурната скала на Целзий се определя в келвини, като 0 °C съответстват на 273,15 келвина, което е точката на топене на леда при нормални условия.

Келвин
Kelvin Temperature Chart.svg
Температурна скала в келвини
(за различни източници на светлина)
Основни характеристики
Стандарт основна SI единица
Физична величина Температура
Символ K
Изразена в 1 K = 1 °C = 1,8 °F = 1,8 °R

За разлика от деленията на скалите на Фаренхайт и Целзий, келвините не се наричат „градуси“ и не се изписват със символа за градус – правилното изписване е 200 K, а не 200 °K. Келвините и градусите Целзий често се използват съвместно, тъй като имат един и същ интервал – температурна разлика от 1 K се равнява на температурна разлика от 1 °C.

Келвинът е наречен на името на британския физик и инженер Уилям Томсън (лорд Келвин) (1824 – 1907), който говори за нуждата от създаването на „абсолютна термометрична скала“.

ИсторияРедактиране

1848
Уилям Томсън публикува „За една абсолютна термометрична скала“ („On an Absolute Thermometric Scale“), в която говори за нуждата от температурна скала, в която „безкрайно студеното“ (абсолютната нула) да бъде началната точка и която използва градуса Целзий като единица на нарастване. С използваните по това време въздушни термометри той определя абсолютната нула като равна на −273 °C.[1] Тази абсолютна скала днес е известна като Келвинова термодинамична температурна скала. Определената от него стойност от -273 е реципрочната стойност на 0,00366, приетият коефициент на разширение на газовете за градус Целзий спрямо точката на замръзване, и се доближава значително до съвременната стойност на абсолютната нула.
1954
Решение 3 на 10-а Генерална конференция по мерки и теглилки дава съвременната дефиниция на Келвиновата скала, определяйки тройната точка на водата за втора дефинираща точка, съответстваща на точно 273,16 келвина.[2]
1967/1968
Решение 3 на 13-а Генерална конференция по мерки и теглилки преименува единицата на нарастване на термодинамичната температура на „келвин“ със съответния символ „K“, заменяйки дотогавашните „абсолютен градус“ и „°K“.[3] Освен това, смятайки за полезно да дефинира по-експлицитно размера на единицата на нарастване, 13-а Генерална конференция в своето Решение 4 установява, че „келвинът, единицата за термодинамична температура, е равна на 1/273,16 част от термодинамичната температура на тройната точка на водата“.[4]
2005
Международният комитет по мерки и теглилки, орган на Генералната конференция по мерки и теглилки, потвърждава, че за целите на определянето на температурата на тройната точка на водата в дефиницията на Келвиновата термодинамична температурна скала следва да се използва вода с точно определен изотопен състав – виенска стандартна средна океанска вода.[5]
2018
На 26-ата Генерална конференция по мерки и теглилки е приета резолюция за значително преопределяне на основните единици от SI, което, в частност, включва в себе си преопределяне на келвина чрез стойността на константата на Болцман, която е равна на 1,380 649 × 10-23 J / K.

Новото определениеРедактиране

Недостатък на старото определение на келвина е това, че при практическата реализация големината на келвина се оказва зависеща от чистотата и изотопния състав на използваната вода. Изхождайки от стремежа да се отстрани този недостатък, XXIV Генерална конференция по мерки и теглилки през 2014 г. предлага в ревизията на Международната система единици келвинът да се определи така, че големината му да се свърже със стойността на константата на Болцман. При това се предполага, че стойността на константата на Болцман ще се фиксира, тоест ще се смята за точно определена. Новото определение[6] гласи (в превод на български):[7]

Единицата за термодинамична температура "келвин" се определя, като фиксираната числена стойност на константата на Болцман k се приема за 1,380 649x10-23, изразена в единицата J K-1, равна на kg m2 s-2 K-1, където килограмът, метърът и секундата се определят посредством h, c и  , и се означава с "К".

Правописни правилаРедактиране

Думата келвин в качеството ѝ на единица от SI трябва да се пише с малка буква к (освен когато е първа дума в изречението) и никога не бива да се предхожда от думите градус или градуси, нито от символа °, за разлика от Целзий или Фаренхайт. Това е така, тъй като последните са скали за измерване, докато келвинът е единица за измерване. Множественото число на български се образува чрез прибавяне на и: келвини. Когато келвинът е бил въведен през 1954 (10-а Генерална конференция по мерки и теглилки (Conférence Générale des Poids et Mesures (CGPM), Резолюция 3, CR 79), казвало се е „градус Келвин“ и се е пишело °K, но „градус“ е отпаднало през 1967 г. (13-а CGPM, Резолюция 3, CR 104).

Трябва да се отбележи също, че символът за келвин е винаги главната буква К, която при това никога не се пише с курсив. Винаги се оставя интервал между цифрата и К, както е при всички единици от SI. Примери:

Средната температура на повърхността на планетата Венера е 737 K.
Ледът се топи при 273,15 K.

Коефициенти на преобразуванеРедактиране

Формули за превръщане на келвинова температура
Превръщане от в Формула
келвини градуси Фаренхайт °F = K × 1,8 − 459,67
градуси Фаренхайт келвини K = (°F + 459,67) / 1,8
келвини градуси Целзий °C = K − 273,15
градуси Целзий келвини K = °C + 273,15
Трябва да се отбележи, че при температурни интервали
1 K = 1 °C и 1 K = 1,8 °F
Conversion calculator for units of temperature

В една термодинамична система средната енергия на частиците е пропорционална на абсолютната температура, като коефициентът на пропорционалност е от порядъка на Болцмановата константа. В резултат на това е възможно да се съпостави температурата на частиците на тяхната енергия, както и обратно:

електронволти към келвини

 

келвини към електронволти

 

Горните преобразувания са валидни при използване на коефициент, равен на Болцмановата константа. С по-голяма точност те зависят от степените на свобода на частиците. Не трябва да се забравя, че под температура се разбира усреднена мярка, затова начинът, по който се разглежда статистическата система, може да промени стойностите.

БележкиРедактиране

  1. Thomson, William. On an Absolute Thermometric Scale. // Philosophical Magazine. October 1848. Посетен на 6 февруари 2008.
  2. Resolution 3: Definition of the thermodynamic temperature scale. // Resolutions of the 10th CGPM. Bureau International des Poids et Mesures, 1954. Посетен на 6 февруари 2008.
  3. Resolution 3: SI unit of thermodynamic temperature (kelvin). // Resolutions of the 13th CGPM. Bureau International des Poids et Mesures, 1967. Посетен на 6 февруари 2008.
  4. Resolution 4: Definition of the SI unit of thermodynamic temperature (kelvin). // Resolutions of the 13th CGPM. Bureau International des Poids et Mesures, 1967. Посетен на 6 февруари 2008.
  5. Unit of thermodynamic temperature (kelvin). // SI Brochure, 8th edition. Bureau International des Poids et Mesures, 1967. с. Section 2.1.1.5. Посетен на 6 февруари 2008.
  6. SI base units
  7. НАРЕДБА за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България

Външни препраткиРедактиране