Отваря главното меню

Кеседжи чифлик или Кесиджи чифлик (на гръцки: Σιδηροχώρι, Сидирохори, катаревуса: Σιδηροχώριον или Сидирохорион, до 1923 Κεσιτζή Τσιφλίκ, Кесиджи Чифлик[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Синтика на област Централна Македония. Селото има 119 жители според преброяването от 2001 година.

Кеседжи чифлик
Σιδηροχώρι
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Серско поле
Надм. височина 74 m
Население 119 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Серското поле на около 51 километра северозападно от град Сяр (Серес), на северозапад от Бутковското езеро (Керкини).

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е от турското kesici, разбойник, касапин, nomen agentis от глагола kesmek, режа, сека.[2]

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Кеседжи чифлик е чисто българско село в Демирхисарска каза на Серски санджак на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, селото (Kessèdli-tchiflik) е посочено като село с 32 домакинства и 100 жители българи.[3]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

Кеседжи, чифлик на Ю от Порой около един час. Орачи и овчаре; доста плодородна земя. 30 къщи български.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кеседжи чифлик брои 180 жители, всички българи християни.[5] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото (Kessedji-Tchiflik) се състои от 400 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 12 ученика.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Кеседжи чифлик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско село с 34 бежански семейства със 159 души.[8]

ЛичностиРедактиране

Родени в Кеседжи чифлик
  •   Миле Георгев, македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[9]
  •   Стоян Гегов, македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[10]
  •   Танчо Гегов (? – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение с потеря на 8 ноември 1922 година заедно с Г. К. Гайдев от Порой и Тома Гоцев от Дели Хасан[11]
  •   Тако, македоно-одрински опълченец, четата на Илия Гегов[12]
  •   Тано Коджабаши и братя Георги и Коста, осъдени през септември 1903 година за убийство в Кеседжи чифлик, извършено от четата на Христо Куслев[13]
  •   Тодор Изов (Йозов, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина[14]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κεσιτζή Τσιφλίκ -- Σιδηροχώριον
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 138.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 136-137.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 860.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.188-189.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 851.
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 143.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 140.
  11. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 707.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 686.
  13. Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 393.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 306.