Дели Хасан или Дели Хасан махала (на гръцки: Μοναστηράκι, Монастираки, катаревуса: Μοναστηράκιον, Монастиракион, до 1923 Ντελή Χασάν, Дели Хасан[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Синтика, област Централна Македония. Селото има 380 жители според преброяването от 2001 година.

Дели Хасан
Μοναστηράκι
Гърция
41.2228° с. ш. 23.0333° и. д.
Дели Хасан
Централна Македония
41.2228° с. ш. 23.0333° и. д.
Дели Хасан
Сярско
41.2228° с. ш. 23.0333° и. д.
Дели Хасан
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Сярско поле
Надм. височина 91 m
Население 380 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Сярското поле в подножието на Круша планина. Намира се северозападно от град Сяр (Серес) и на запад от северозападния бряг на Бутковското езеро (Керкини).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

През XIX век Дели Хасан е смесено селище, числящо се към Сярската кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ на хълм над селото е от 1834 година.[2] До 1912 година то е чифлик собственост на Емин бей от Долни Порой.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дели Хасан (Dèli-Hassan) е посочено като село с 33 домакинства, 18 жители мюсюлмани и 70 жители българи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Дали асан, на разстояние 1/2 час до Старошово, на подножието на Круша; чифлик на поройчанина Емин бея. 20 къщи турци, 30 българе и 10 цигане.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 280 жители българи християни и 140 турци.[6] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото (Deli-Hassan) се състои от 480 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 28 ученика.[7]

Митрополит Емилиан Мелнишки пише, че на 5 януари 1908 година българска чета убива в Дели Хасан селянина Ване, след което при Гара Аканджали прави неуспешен опит за атентат срещу влака.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Дели Хасан са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско село със 79 бежански семейства с 283 души.[10]

ЛичностиРедактиране

Родени в Дели Хасан

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ37/29343/519/2-7-1992 - ΦΕΚ 606/Β/5-10-1992. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 27 октомври 2014.
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 110.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 851.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  8. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 30 ноември 2014. Ετέρα βουλγαρική συμμορία εφόνευσεν εν τω χωρίω Δελή - Χασάν - Μαχαλέ, τον χωρικόν Βάνε... Την αυτήν εσπέραν δε, υπό της ιδίας συμμορίας, κατά την θέσιν Ακίντζαλη, δύο ώρας μόλις απέχουσαν του ανωτέρω χωρίου Δελή - Χασάν - Χαχαλέ, ερρίφθη βόμβα κατά της σιδηροδρομικής αμαξοστοιχίας, ευτυχώς ανεπιτυχώς.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
  10. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 209.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 182.