Кехая
Кехая (от турски: kâhya) или кетхуда[1] е длъжност, включваща управлението на някаква дейност въз основа на пълномощия от собственика или друго високопоставено лице.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0c/BASA-2072K-1-337-295-National_costume_of_Bulgaria%2C_Chokmanovo.jpg/250px-BASA-2072K-1-337-295-National_costume_of_Bulgaria%2C_Chokmanovo.jpg)
Може да обозначава управител на имение или чифлик, ръководител на еснаф или надзирател на работници, понякога и селски глашатай.[2][3] Наименованието често се използва за главен овчар или едър собственик на овце, като може да служи и за почетна титла, например на видни родопски чорбаджии, като Мерджан Кехая от Върбово или Згуро Кехая от Широка лъка.
Според непотвърдени от други източници данни, в Османската империя кехаята е лице, натоварено с властта да настанява войници, държавни служители на обиколка и чуждестранни пътници. Понякога е българин и понякога е мюсюлманин.[4] По данни на Уолш от 1828 година „във всички български села има само един турчин, който е субаши или губернатор; а кехаята е българин, който действа под неговите заповеди като негов лейтенант“. Субашията получава харача (еднакъв данък за всички лица) и другите данъци, а кехаята урежда всички останали въпроси в селото.[5]
Източници
редактиране- ↑ Трима радетели за мюсюлмано-християнско единение през XV век: Шейх Беддредин, Николай Кузански, Георги Трапезундски. Сборник на Васил Гюзелев / Издателство "Гутенберг", 2012 г. ISBN 9789546171344 / стр.249
- ↑ ibl.bas.bg
- ↑ ibl.bas.bg
- ↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 97 – 106.
- ↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 161 – 167.