Кехая
Кехая (от турски: kâhya) или кетхуда[1] е длъжност, включваща управлението на някаква дейност въз основа на пълномощия от собственика или друго високопоставено лице.
Може да обозначава управител на имение или чифлик, ръководител на еснаф или надзирател на работници, понякога и селски глашатай.[2][3] Наименованието често се използва за главен овчар или едър собственик на овце, като може да служи и за почетна титла, например на видни родопски чорбаджии, като Мерджан Кехая от Върбово или Згуро Кехая от Широка лъка.
Според непотвърдени от други източници данни, в Османската империя кехаята е лице, натоварено с властта да настанява войници, държавни служители на обиколка и чуждестранни пътници. Понякога е българин и понякога е мюсюлманин.[4] По данни на Уолш от 1828 година „във всички български села има само един турчин, който е субаши или губернатор; а кехаята е българин, който действа под неговите заповеди като негов лейтенант“. Субашията получава харача (еднакъв данък за всички лица) и другите данъци, а кехаята урежда всички останали въпроси в селото.[5]
Източници редактиране
- ↑ Трима радетели за мюсюлмано-християнско единение през XV век: Шейх Беддредин, Николай Кузански, Георги Трапезундски. Сборник на Васил Гюзелев / Издателство "Гутенберг", 2012 г. ISBN 9789546171344 / стр.249
- ↑ ibl.bas.bg
- ↑ ibl.bas.bg
- ↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 97 – 106.
- ↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 161 – 167.