Чокманово
Чокманово е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян.
Чокманово | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 71 души[1] (15 март 2024 г.) 7,74 души/km² |
Землище | 9,243 km² |
Надм. височина | 1102 m |
Пощ. код | 4760 |
Тел. код | 03038 |
МПС код | СМ |
ЕКАТТЕ | 81520 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Смолян |
Община – кмет | Смолян Николай Мелемов (ГЕРБ; 2011) |
Чокманово в Общомедия |
География
редактиранеЧокманово е разположено на южните склонове на Кайнадинския рид на Родопите на около 6 км южно от град Смолян и 7 km северно от село Смилян. В околностите на Чокманово, по пътя за Смолян, се намира манастирът „Свети Атанас“. На края на селото в посока село Смилян е изграден цех за преработка на диворастящи гъби.
История
редактиранеПървото заселване е станало през 1600 година. През 1836 година в селото е открито училище, а след дълга борба и пререкания с тогавашните власти е построена първата църква. В селото има две големи източноправославни църкви и много параклиси в околностите му.
Според Националния регистър на населените места през 1934 година Чокманово е наброява 941 души, а през 2011 година – 93 души[2].
Населението на село Чокманово е източноправославно.
Личности
редактиране- Андрей Макрелов, духовник и деец на ВМОРО
- Д-р Асен Каишев (18?? – 1944) – известен пловдивски лекар и общественик.
- Атанас Апостолов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, кафеджия, ІІІ отделение, Скеченска чета, 2 рота на 14 воденска дружина.[3]
- Атанас Каишев (1872 – 1941) – генерал, професор по военни науки.
- Атанас Ташев (1915 – 1987) – военен
- Бисер Киров (1942 – 2016) – поп певец, композитор и общественик.[4]
- Иван Калайджиев, български революционер, деец на ВМОРО
- Иван Караманджуков, български революционер, деец на ВМОРО
- Костадин Попандреев Макрелов (1880 – 1907), деец на ВМОРО
- Любен Станев (1924 – 2009) по майчина линия от рода Каишеви. Сценарист на около 15 игрални филми, най-известният от които е „Цар и генерал“ (1966).
- Никола Каишев (1863 – 1953), инженер и общественик
- Петър Даракчиев (1879 – 1907), български революционер, деец на ВМОРО
- Петър Каишев (1929) – български режисьор
- Ростислав Атанасов Каишев (1908 – 2002) – академик на БАН, професор, доктор на физикохимичните науки. Син на генерал Атанас Каишев.
- Таню Стоев Братанов (1863 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
- Христо Стоев Братанов-Лакудата (1869 – 1934), български революционер, деец на ВМОРО
- Христо Караманджуков (1876 – 1952), български революционер, деец на ВМОРО
- Христо Тодоров-Дювлете, четник от ВМОРО.[5]
Библиография
редактиране- Тодор Тодоров, Андрей Печилков, Александър Караманджуков, Чокманово, минало, том първи, издание 1999 г. София. Кушавлиев и сие, страница 476.
- ТД. Държавен архив – Смолян, Читалище „Христо Ботев“ – Чокманово. Съставители: Димитър Анг. Севов, д-р Атанас Илиев Шопов, Никола Ангелов Колев. ИЛИНДЕН, сборник от статии, Издаден в Смолян 2005 година.
Бележси
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Национален статистически институт. Справка за населението на с. Чокманово, общ. Смолян, обл. Смолян // Посетен на 23 януари 2012.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
- ↑ „Чокманово Минало“, том 1, стр.476
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 39.