Чокманово е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян.

Чокманово
Общи данни
Население89 души[1] (15 юни 2020 г.)
7,13 души/km²
Землище9,243 km²
Надм. височина1102 m
Пощ. код4760
Тел. код03038
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ81520
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Смолян
Николай Мелемов
(ГЕРБ; 2011)
Чокманово в Общомедия

География редактиране

Чокманово е разположено на южните склонове на Кайнадинския рид на Родопите на около 6 км южно от град Смолян и 7 km северно от село Смилян. В околностите на Чокманово, по пътя за Смолян, се намира манастирът „Свети Атанас“. На края на селото в посока село Смилян е изграден цех за преработка на диворастящи гъби.

История редактиране

 
Записка за платен данък джизие от жителите на Чокманово от 1615 година
 
Султански ферман за строеж на църквата в Чокманово от 1888 година

Първото заселване е станало през 1600 година. През 1836 година в селото е открито училище, а след дълга борба и пререкания с тогавашните власти е построена първата църква. В селото има две големи източноправославни църкви и много параклиси в околностите му.

Според Националния регистър на населените места през 1934 година Чокманово е наброява 941 души, а през 2011 година – 93 души[2].

Населението на село Чокманово е източноправославно.

Личности редактиране

 
Костадин Макрелов

Библиография редактиране

  • Тодор Тодоров, Андрей Печилков, Александър Караманджуков, Чокманово, минало, том първи, издание 1999 г. София. Кушавлиев и сие, страница 476.
  • ТД. Държавен архив – Смолян, Читалище „Христо Ботев“ – Чокманово. Съставители: Димитър Анг. Севов, д-р Атанас Илиев Шопов, Никола Ангелов Колев. ИЛИНДЕН, сборник от статии, Издаден в Смолян 2005 година.

Бележси редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Национален статистически институт. Справка за населението на с. Чокманово, общ. Смолян, обл. Смолян // Посетен на 23 януари 2012.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
  4. „Чокманово Минало“, том 1, стр.476
  5. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 39.