Кехлиба̀р, или я̀нтар (от руски език), или а̀мбър / а̀мбер (от английски), е вкаменена смола от иглолистни дървета.[1]

Балтийски кехлибар с вкаменен в него бръмбар от семейство Късокрили бръмбари
Балтийски кехлибар с фосил на паяк

Тази смола с течение на времето се е втвърдила и е образувала този древен органичен скъпоценен камък. Представлява аморфен полимер и не образува кристали. Цветът му е от жълт до червен, често с включения от растителни частици, насекоми и други, което увеличава цената му.

Камъкът трябва да бъде поне на 1 милион години, за да бъде класифициран като кехлибар, като възрастта му може да достигне до 120 милиона години. Образуван е през терциера главно по бреговете на Балтийско море.

Днес залежите в Калининградска област представляват поне 90% от световните. Янтарът се среща също така в Сицилия (наричан симетит), в Румъния (румънит), в Мианмар (бирмит), в Канада, в някои райони на Атлантическото крайбрежие на САЩ, Доминиканската република, в Украйна и в незначителни количества по крайбрежието на прибалтийските страни.

Използва се като електроизолационен материал, за получаване на янтарна киселина, лакове и в бижутерията. В парфюмерията натуралният комплекс от кехлибар осигурява дълготрайност и пълнота в ароматното качеството на композицията. Ароматният кехлибар създава много опиянителна екзотична чувственост на парфюма. Давани са му редица поетични имена като „сълзите на морето“, „дар от слънцето“ и други.

Източници редактиране

  1. кехлибар // ibl.bas.bg. Институт за български език, 2023. Посетен на 2023-03-07.