Киреево

село в община Макреш, обл. Видин
Тази статия е за селото в България. За имението в Русия вижте Киреево (имение).

Кирѐево е село в Северозападна България. То се намира в община Макреш, област Видин.

Киреево
България
43.7942° с. ш. 22.3946° и. д.
Киреево
Област Видин
43.7942° с. ш. 22.3946° и. д.
Киреево
Общи данни
Население164 души[1] (15 март 2024 г.)
5,07 души/km²
Землище32,5 km²
Надм. височина376 m
Пощ. код3823
Тел. код093342
МПС кодВН
ЕКАТТЕ36885
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Макреш
Митко Антов
(БСП – Обединена левица; 2019)

Селото е заселено през 1880 г.

Носи името на капитан Николай Алексеевич Киреев (1841 – 1876) – руски офицер, герой от Сръбско-турската война загинал на 6 юли 1876 г. край Раковица югозападно от град Видин, България. Капитан Киреев произхожда от стар руски дворянски род, получил титла и руски благороднически герб през 1629 година.

В България следа оставя и друг дворянин – офицер от Киреевия род. Това е Иван Василиевич Киреев, роден през 1887 г., завършва юнкерското военно училище в Киев, воюва като офицер от руската армия в Първата световна война. Кавалер е на Георгиевски кръст за храброст 4-та степен и Георгиевски медал за храброст. Тежко ранен в главата на руско-германския фронт на 4 юли 1916 г., след лечение е преведен на служба в 6-а донска казашка дивизия. След отстъплението на дивизията от Крим в Турция и разпускането ѝ на 22 юли 1921 г. е демобилизиран. С лични документи, издадени от руската дипломатическа мисия в Константинопол, Киреев пристига в България и се установява първо в Търновско, а след това в Плевен. Женен е за българка и има дъщеря, която кръщава на леля си Маруся. Погребан е в гробищния парк в Плевен.

През 1950 – 1951 година, по време на колективизацията, 7 семейства (27 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[2]

Население

редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 194 100,00
Българи 194 100,00
Турци 0 0,00
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 0 0,00
  1. www.grao.bg
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 205.
  3. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)