Отваря главното меню

Кирил Илиев Пенушлиски (на македонска литературна норма: Кирил Илиев Пенушлиски) е виден фолклорист от Република Македония, смятан за основоположник на фолклористиката в страната.

Кирил Пенушлиски
Кирил Пенушлиски
фолклорист от Република Македония
Роден
Починал

Образование Скопски университет
Научна дейност
Област Етнография

БиографияРедактиране

Пенушлиски е роден в Солун на 15 ноември 1912 година. Татко му Илия Пенушлиев е търговец, а майката Катерина - домакиня. Завършва основно образование в родния си град, а след това гимназия в Скопие, Кралство Югославия в 1931 година. В 1938 година завършва Философския факултет на Скопския университет със специалност „югославска книжовност“. Пише докторат на тема „Стефан Верковиќ – собирач на македонски народни умотворби“ (1956).

След присъединяването на част от Вардарска Македония към България работи като помощен персонал в скопското кметство, оглавено от Спиро Китинчев.[1] Става член на комунистическата съпротива и е председател на нелегалния комитет за Скопие на Народоосвободителните комитети. След войната работи в Министерството на търговията, генерален секретар на Скопския университет, професор във Философския (по-късно Филологическия) факултет, декан на този факултет, ректор на университета, член на Съвета на републиката и други. Пенушлиски е доктор на филологическите науки и почетен член на Дружеството на писателите на Македония.[2][3][4]

Пенушлиски е баща на художника Илия Пенушлиски, съпруг на политика Илинка Митрева.

БиблиографияРедактиране

  • Пословици заедно с Харалампие Поленакович (1954),
  • Марко К. Цепенков, Македонски народни приказни, три книги, (1958-9),
  • Стефан И. Верковиќ, Македонски народни песни (1961),
  • Миладиновци, Зборник, заедно с Димитър Митрев и Александър Спасов (1962),
  • Книга за Миладиновци, заедно с Димитър Митрев и Александър Спасов(1962),
  • Народна поезија (1964),
  • Народни приказни (1964),
  • Црвен се бајрак развева (1965),
  • Македонско народно творештво, во десет книги, (1968-1973),
  • Волшебни приказни (1968),
  • Јуначки песни (1968),
  • Обредни и митолошки песни (1968),
  • Ајдутски и револуционерни песни, сътрудник Йован Бошковски, (1969),
  • Пословици и гатанки (1969),
  • Преданија и легенди (1969),
  • Редактор на Љубовни народни песни, подбрал и редактирал Душко Наневски (1971),
  • Приказни за животни (1973),
  • Битови приказни и анегдоти (1973),
  • Трудови, семејни и хумористични песни (1973),
  • Марко К. Цепенков, Македонски народни умотворби в десет книги (1972), главен редактор, Блаже Ристовски отговорен редактор и Томе Саздов редактор
  • Малешевски фолклор (1980),
  • Македонски еротски приказни (1981),
  • Македонски фолклор(1981),
  • Светот на приказните на Марко К. Цепенков (1982),
  • Гоце Делчев во фолклорот, заедно с Танас Вражиновски (1983),
  • Марко Крале, легенда и стварност (1983),
  • Македонски народни балади (1983),
  • Стефан И. Верковиќ, Македонски народни умотворби во пет книги (1985),
  • Болен Дојчин (1986),
  • Богови и попови, заедно с Танас Вражиновски(1987),
  • Одбрани фолклористички трудови, четири книги, (1988),
  • Васил Икономов, Старонародни песни и обичаи од Западна Македонија, с Блаже Ристовски и Блаже Петровски, (1988),
  • Марко К. Цепенков, Македонски народни приказни в пет книги (1989),
  • Народната култура на Егејска Македонија (1992),
  • Фолклорни поетски мотиви (1992),
  • Зборникот на Панајот Гиновски од Галичник (1995),
  • Митот и фолклорот (1996),
  • Ѓорѓи Милошев, Галички свадбарски народни песни (1996),
  • Приказни за лисицата (1997),
  • Македонски фолклор, историски преглед, (1999)
Книги за деца
  • Јуначки мегдан (1964)
  • Итри, будалести и секакви (1964).

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране