Михаил Пенушлиев
Михаил Димитров Пенушлиев е български търговец и общественик, деец на Солунската българска община.[1][2][3]
| Михаил Пенушлиев | |
| български общественик | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 1930 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Биография редактиране
Пенушлиев е роден в Щип. Занимава се с търговия в Солун и забогатява.[2] Става един от активните членове на българската община и има заслуги за запазването на българщината в Щип и в Солун.[1] В 1900 година подкрепя Българското тайно революционно братство. В 1900 година отказва да внесе исканата от него от Вътрешната македоно-одринска революционна организация сума и срещу него е извършен опит за убийство. Пенушлиев е заедно с Лазо Дерменджиев от Гевгели, който стрелял по терориста на ВМОРО Мицо, и го убива. Организацията не предприема нищо срещу Лазо Дерменджиев, а Михаил Пенушлиев е арестуван и лежи в затвора,[3] откъдто е освободен срещу 400 лири подкуп. [4] В крайна сметка Пенушлиев внася в касата на комитета исканата от него сума от 50 или 70 лири.[3] В резултат на аферата са уволнени валията и комисарят Сюлейман ефенди.[4]
Секретарят на българското агентство в Солун М. В. Самаров праща писма до Михаил Ковачев[1] и до Мърховния македонски комитет с молба за намеса. Комитетът на 11 април 1900 година, като взема предвид народополезната дейност на Пенушлиев и че подстрекател е всъщност българският агент в Солун Атанас Шопов, решава да ходатайства пред Централния комитет на ВМОРО в негова полза.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година Пенушлиев бяга в Свободна България. Умира в София в 1930 година.[2]
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б в Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 27.
- ↑ а б в Парцел 29 // София помни. Посетен на 9 септември 2022 г.
- ↑ а б в 145 години от рождението на революционера Григор Попев // Сите българи заедно. Посетен на 9 септември 2022 г.
- ↑ а б Гарванов, Иван. Спомени, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 207.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 142.