Блаже Ристовски

Блаже Петров Ристовски (на македонска литературна норма: Блаже Петров Ристовски), роден като Благой Петров Ристов, e историк, филолог и фолклорист от Република Македония, академик на Македонската академия на науките и изкуствата.

Блаже Ристовски Блаже Ристовски
историк от Република Македония
Роден	21 март 1931 г. Гърниково, Кралство Югославия
Починал	28 ноември 2018 г. Скопие, Република Македония
Учил в	Скопски университет
Научна дейност
Област	История, филология, фолклористика
Работил в	Институт за фолклор „Марко Цепенков“ в Скопие

Биография

Роден е през 1931 година в тиквешкото село Гърниково, което тогава е в Кралство Югославия. Всичките му приятели са с българско народностно самосъзнание и първоначално носи името Блажо Ристов. Учи в местната гимназия, а през 1948 година е арестуван и осъден на 6 месеца затвор заедно с Киро Мишков и Ристо Чулев, заради създадената от тях младежка група на ВМРО, чиито най-голям успех е кражба на букви от местната печатница, и отпечатване на противоюгославски позив създаден от Ристов, зовящ за отделяне на Македония от Югославия в съгласие с идеалите на Гоце Делчев, приемника му Ванчо Михайлов и поддръжниците му, и разпространяван във влака за Скопие. Обаче именно той става и предателят, заради което присъдата му е намалена от първоначалните 18 месеца. За сравнение присъдата на един от съратниците му Христо Чулев е увеличена отново на 18 месеца, и защото остава верен на убежденията си през 1957 УДБА започва отново да го следи, а в досието му е определен като „македонец“, въпреки че е признат произхода му от „великобългарско“ семейство, чувствало се такова и в Кралство Югославия, а през 76 – та семейството му е наречено „ванчомихайловистко“, със съкращението „ВМ“. През 1955 година завършва Философския факултет в Скопие, група история на литературата на югославските народи под новото си име Блаже Ристовски. Заради различието между кавадарския и скопския говори до края на живота си не успява да усвои стандартната северномакедонска писменоговорна норма. Между 1961 и 1966 г. е лектор по македонски език и литература в Люблянския университет и в Педагогическата академия в Марибор. През 1965 година в същия факултет защитава докторат на тема „Кръсте П. Мисирков - животът и делото“ („Крсте П. Мисирков - животот и делото“). Директор на Института за фолклор „Марко Цепенков“ в Скопие. През 1988 година става член на МАНИ, а от 1999 до 2003 година е неин научен секретар. Почетен член на Дружеството на писателите на Македония. В книгата си от 2001 година „Столетия на македонската съвест“ признава, че във временната управа на Крушевската република не е имало единствено македонци по националност. В първия том на започналата да излиза през 2011 година негова книга „Македонскиот Преродобенски 19-ти век“ фалшифицира на няколко места писмо на митрополит Методи Кусев, публикувано във вестник „Македония“ на 18 февруари 1867 година, премахвайки от много места определението „български“ и негови производни.

Библиография

• Крсте П. Мисирков (1874 – 1926) (1966)
• Вардар, научно-литературно и општествено-политичко списание на К. П. Мисирков (1966)
• Лозарите во развитокот на македонската национална мисла (1968)
• Македонскиот народ и македонската национална свест (1968)
• Крсте Мисирков (1968)
• Наце Д. Димов (1876 – 1916) (1973)
• Ѓорѓија М. Пулевски и неговите книшки „Самовила Македонска“ и „Македонска песнарка“ (1973)
• Македонски народноослободителни песни (1974)
• Димитрија Чуповски (1878 – 1940) и Македонското научно литературно другарство во Петроград
• Прилози кон проучувањето на македонско-руските врски и развитокот на македонската национална мисла, во две книги (1978)
• Македонскиот стих 1900 – 1944, две книги (1980)
• Пројави и профили од македонската литературна историја, две книги (1982)
• Македонскиот народ и македонската нација, две книги (1983)
• Кочо Рацин. Историско-литературни истражувања (1983)
• Васил Икономов (1848 – 1934) (1985)
• Крсте Мисирков (1874 – 1926) (1986)
• Македонскиот фолклор и националната свест, две книги (1987)
• Портрети и процеси од македонската литература и национална историја, три книги (1989 – 1990)
• Беседа за делото на Вапцаров (1990)
• Крсте П. Мисирков, Одбрани страници (1991)
• Рациновите македонски народноослободителни песни (1993)
• Македонски летопис, две книги (1993)
• Македонија и македонската нација (1995)
• Ѓоргија М. Пулевски, меѓник во нашата културно-национална историја (1996)
• Цеко Стефанов Попиванов: Земјата, драма во три чина (1996)
• Димитрија Чуповски и македонската национална свест (1996)
• Националната мисла на Мисирков (1997)
• Раните ракописи на Крсте П. Мисирков на македонски јазик (1998)
• Димитар В. Македонски (1999)
• Историја на македонската нација (1999)