Отваря главното меню
Кирил Слепов
български революционер
Роден: 1830 г.
Починал: 17 януари 1877 г. (47 г.)

Кирил Иванов Слепов е български свещеник, революционер, участник в Априлското въстание.

БиографияРедактиране

Кирко Иванов Слепов (както са светските му имена) е роден през 1830 г. в Сопот. Първоначално учи в сопотския мъжки манастир „Св.Спас“, а по-късно и в Сопотското новобългарско училище. През 1850 г. вече приел монашеско пострижение под името Кирил, се установява в манастира "Св.Никола" край село Калугерово, Пазарджишко. С течение на времето отец Кирил се налага като най-авторитетния и влиятелен духовник не само в манастира, но и в околните селища. Ръкоположен е за йеромонах и е избран за игумен на манастира.

Поддържа връзки с Васил Левски, вероятно още от времето на първата му обиколка на българските земи. По време на втората си обиколка из Южна България през 1871 г. Апостола се отбива при о.Кирил в манастира, където престоява няколко дни. Прибежище при о.Кирил, като революционен апостол е намирал и Захари Стоянов, който живо и картинно е описал пребиваването си в манастира през пролетта на 1876 г. Тук идва и Георги Бенковски, който посвещава отец Кирил в подготовката на предстоящото въстание. От този момент отец Кирил става дясна ръка на Бенковски и един от най-дейните организатори на революционни комитети. На 14 февруари 1876 г. в манастира на събрание организирано от отец Кирил и председателствано от Бенковски се заклеват над 30 представители на населението на селата: Калугерово, Лесичово, Динката, Виноградец, Ветрен, Славовица, Горно Вършило, Церово и Долно Левски. Турската власт усеща революционната му дейност и в началото на април 1876 г. е повикан под стража в Пазарджик. Успява да се оправдае и е пуснат на 19 април, но поради това не успява да присъства на Великото народно събрание на Оборище. Денят на обявяването на въстанието заварва отец Кирил в Панагюрище. На него и на Захари Стоянов е възложено да вдигнат въстанието в Белово, но гарата и селото са блокирани от башибозук и черкези и мисията им се проваля. Оттам двамата апостоли заминават за укрепения лагер Еледжик, откъдето с пушка на рамо и кръст в десницата отец Кирил язди неотлъчно до Бенковски.

След разгрома на въстанието и разпускането на Хвърковатата чета, част от нея – Бенковски, Захари Стоянов, Стефо Далматинеца и отец Кирил търсят спасение в Балкана. В Тетевенския балкан на 12 май след предателство на мостче на река Костина, Бенковски е убит, отец Кирил и Стефо са пленени, а Захари Стоянов успява да се спаси. Първоначално отец Кирил е изпратен в Орхание, а оттам в София, където след тримесечни изтезания и опити да бъде изкопчена някаква информация от него, и след като всички опити се провалят, през декември 1876 г. е изпратен в Цариград в затвора за политически престъпници "Мехтерхане", където според негови съкилийници бил отровен и умира на 17 януари 1877 г.

ИзточнициРедактиране