Кирил Янев
български актьор
Кирил Иванов Янев (3 декември 1926 г.−30 декември 2003 г.) е български актьор.
| Кирил Янев | |
| Роден | Кирил Иванов Янев 3 декември 1926 г. |
|---|---|
| Починал | 30 декември 2003 г. |
| Професия | актьор |
| Брачен партньор | Роза Янева |
| Деца | 2 (син и дъщеря) |
| Уебсайт | |
Биография редактиране
Роден е в град Пловдив на 3 декември 1926 г.[1] в семейството на актьора Иван Топалов.
През 1947 г. завършва двегодишен курс на обучение при професор Кръстьо Мирски в Държавната театрална школа към „Народния театър“.[1]
Работи в Народния театър (1947−1952) и „Военния театър“ (1952−1991)[1].
Член на САБ (1947).
През 80-те години на миналия век се е занимавал активно с озвучаване на филми и сериали.[2]
Личен живот редактиране
До смъртта си е женен за Роза Янева, от която има един син и една дъщеря.[3]
Театрални роли редактиране
- „Сън в лятна нощ“
- „За честта на пагона“ (Вл. Панов) – Зидаров
- „Разбойници“ (Фридрих Шилер) – Франц Моор
- „Човекът с пушка“ (1966) – Иван Шадрин
Телевизионен театър редактиране
- „Женитба“ (1977) (Николай Гогол)
- „Младоженецът“ (1977) (Емил Манов)
- „Антонина“ (1977) (Генадий Мамлин)
- „Посещение при Минотавъра“ (1977) (Аркадий и Георгий Вайнер)
- „Новата линия“ (Генадий Бокарьов) (1978)
- „Среща в Рим“ (1982) (Камен Зидаров)
- „Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части
- „Борислав“ (1985) (Иван Вазов), 2 части
- „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (Пелин Пелинов), 2 части – Йоаким Груев
- „Изповедта на един клоун“ (1973) (Хайнрих Бьол)
- „Дипломат“ (1971) (Самуел Альошин)
- „Албена“ (1968) (Йордан Йовков)
Награди и отличия редактиране
- Заслужил артист (1969).
- Народен артист (1976).
- Орден „Кирил и Методий“ – I степен.
- „Димитровска награда“ за ролята му на (Иван Шадрин) от пиесата „Човекът с пушка“ (1966).
Филмография редактиране
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 1991 | Дали́ – („Dalí“) | Испания / България | Далмау | |
| 1987 | Перашки | Михал | ||
| 1986 | Обичам те, скъпи – („Je t'aime, chérie“) | ГДР | министър | |
| 1984 | Спасението | попът охридчанин | ||
| 1984 | Златният век | 11 | Борис I (в 6 серии 1, 2, 6, 7, 9, 10) | |
| 1982 | Удар с ускорение | 2 | Петър Грънчаров, бащата | |
| 1980 | Приключенията на Авакум Захов | 6 | учителят Методи Парашкевов (в 2 серии: 1, 2) | |
| 1978 | По дирята на безследно изчезналите | 4 | ||
| 1977 | Големият товар | 2 | следовател | |
| 1977 | Когато вадиш кестени от огъня | |||
| 1976 | Апостолите | 2 | хаджи Антон | |
| 1976 – 1980 | Записки по българските въстания | 13 | хаджи Антон (в 2 серии: 4, 5) | |
| 1975 | Незабравимият ден | |||
| 1972 | Агент №1 – („Agent nr 1“) | Полша | Мальопулос | |
| 1971 | Откраднатият влак – („Украденный поезд“) | СССР / България | Виктор | |
| 1971 | Демонът на империята | 10 | Найден Геров, московският консул (в 7-а серия) | |
| 1969 – 1971 | На всеки километър | 26 | (в 16-а серия, 1971) | |
| 1969 | Скорпион срещу Дъга | „Иванич“ - Ванче Разлогов | ||
| 1969 | Птици и хрътки | командирът на танковата дивизия | ||
| 1968 | Небето на Велека | бай Киро | ||
| 1967 | Ако не иде влак | инспектор Ангелов | ||
| 1966 | Дворът с люлките | бащата на Румен | ||
| 1963 | Легенда за Паисий | Сепарион | ||
| 1963 | Калоян | |||
| 1961 | Нощта срещу 13-и | инженер Томов (като К. Янев) | ||
| 1959 | Пътища | 2 нов. | Тахов (в 1-вата новела: „Другото щастие“) | |
| 1956 | Екипажът на „Надежда“ | мичман Наков |
Източници редактиране
- ↑ а б в Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 527
- ↑ detstvoto.net
- ↑ more.info.bg, архив на оригинала от 23 ноември 2012, https://web.archive.org/web/20121123181340/http://more.info.bg/old/2001/br943/rub25.asp, посетен на 3 август 2014
