Хайнрих Бьол

германски писател

Хайнрих Бьол (на немски: Heinrich Böll) е един от най-изтъкнатите германски писатели след Втората световна война. Лауреат е на Нобелова награда за литература за 1972 г.

Хайнрих Бьол
Heinrich Böll
германски писател
Хайнрих Бьол в Бон през 1981 г.
Хайнрих Бьол в Бон през 1981 г.
Роден
Починал
16 юли 1985 г. (67 г.)
ПогребанФедерална република Германия
РелигияКатолическа църква
Националност Германия
Учил вКьолнски университет
Работилписател, поет, сценарист, преводач
Литература
Жанроверазказ, роман, есе, радиопиеса
ТечениеЛитература на развалините
Известни творби„Билярд в девет и половина“ (1959)
„Възгледите на един клоун“ (1963)
„Групов портрет с дама“ (1971)
Изгубената чест на Катарина Блум“ (1974)
НаградиГеорг Бюхнер“ (1967)
Нобелова награда Нобелова (1972)
Семейство
СъпругаАнемари Бьол
ДецаРене Бьол
Раймунд Бьол
Подпис
Уебсайт
Хайнрих Бьол в Общомедия

Биография

редактиране
 
Александър Солженицин заедно с Бьол пред дома му, 14 февруари 1974

Хайнрих Бьол е роден на 21 декември 1917 г. в Кьолн в либерално католическо семейство на мебелист. През 30-те години успешно устоява да не бъде включен в Хитлеровата младеж. Става чирак в една книжарница, а после учи немска литература и класическа филология в Кьолнския университет.

Призован е във Вермахта и шест години участва във Втората световна война. Воюва във Франция, Румъния, Унгария и Съветския съюз; раняван е четири пъти, преди да бъде пленен от американци през април 1945 г. и изпратен в лагер за военнопленници. След измръзване Бьол изгубва всичките пръсти на краката си и цял живот му се налага да ходи по болници.

Същата година се завръща в разрушения си роден град и продължава следването си по германистика. През 1947 г. започва да пише и да публикува кратки разкази, които го изявяват като проницателен психолог и сатирик, майстор на малката форма. Представител е на движението Литература на развалините.

 
Гробът на Хайнрих Бьол в Мертен

След войната писателят често пътува като представител на новата, след-нацистка Германия. Когато Александър Солженицин е изгонен от Съветския съюз (1974), първото убежище, което получава е в дома на Бьол.

Първият роман на Бьол, „Влакът пристигна навреме“, е публикуван през 1949 г. Следват много други романи, разкази, радио-пиеси и сборници с есета. Световно признание си спечелва с романите „Дом без стопани“ (1954), „Билярд в девет и половина“ (1959), Възгледите на един клоун (1963), „Групов портрет с дама“ (1971), Изгубената чест на Катарина Блум (1974) и „Грижовна обсада“ (1979). Последният му роман, литературен паметник на град Бон, тогавашна столица на ФРГ, е „Жени пред речен пейзаж“ (1985).

Белетристичното творчество на Бьол е дълбоко свързано с родния му град Кьолн, с почти задължителния за гражданите римокатолицизъм и с доста грубоватото им чувство за хумор. В следвоенните години Бьол е ангажиран със спомени от войната и въздействието ѝ – материално и психологическо – върху живота на обикновените хора. Те са истинските герои в неговите романи и разкази. Отрицателните му герои са фигури, облечени във власт – правителството, крупния бизнес и Църквата, които той бичува с хумор и горчивина, за техния конформизъм, малодушие, егоизъм и злоупотреби.

Стилът на Бьол се отличава с простота на изказа и силно въздействие. Характерно за Бьол е вглеждането в характерите на своите герои, в ситуациите и предметния свят, който осъществява сюжетната завръзка в разказа.

Хайнрих Бьол е превеждан на повече от 30 езика и е един от най-четените немски автори.

В годината на Нобеловата награда за литература (1972) Хайнрих Бьол публикува и книга с поезия. В нея с дълбоко проникновение обрисува картината на обществения живот във Федерална република Германия. Тази картина е мрачна, угнетяваща, но в нея има и упование. И като поет Бьол проявява мъжеството да бъде безпощадно критичен към всички прояви на бездуховност и насилие над човека и все пак да търси и намира пролуки за светлината, за вярата, надеждата и любовта. Той е убеден в способността на поезията, на литературата и изкуството да променят света – да го изпълват с повече човечност и мъдрост. Посмъртно са публикувани още две негови стихосбирки – „Идем отдалеч“ (1986) и „Ангелът – когато го търсиш“ (1987).

Библиография

редактиране
  • Die Botschaft, 1947
  • Der Mann mit den Messern, 1948
  • Der Zug war pünktlich, 1949
    • Влакът пристигна навреме
  • An der Brücke, 1949
  • Wanderer, kommst du nach Spa..., Erzählungen, 1950
  • Die schwarzen Schafe, 1951
  • Wo warst du, Adam?, Roman, 1951
    Къде беше, Адам?, Изд. „Ланс&Делакорт“, София, 1999, ISBN 954-8415-51-8
  • Nicht nur zur Weihnachtszeit, 1951
  • Mein Onkel Fred, 1951
  • Der Lacher, 1952
  • Schicksal einer henkellosen Tasse, 1952
  • Die unsterbliche Theodora, 1953
  • Bekenntnis eines Hundefängers, 1953
  • Erinnerungen eines jungen Königs, 1953
  • Im Lande der Rujuks, 1953
  • Hier ist Tibten, 1953
  • Die Waage der Baleks, 1953
  • Und sagte kein einziges Wort, Roman, 1953
    И не каза нито дума, Изд. на ОФ, София, 1961
  • Haus ohne Hüter, Roman, 1954
    Дом без стопанин, Изд. на НСОФ, София, 1963
  • Unberechenbare Gäste, 1954
  • Es wird etwas geschehen, 1954
  • Das Brot der frühen Jahre, 1955
    Хлябът на предишните години, Изд. „Делакорт“, София, 2001, ISBN 954-8415-59-3
  • Irisches Tagebuch, 1957
  • Im Tal der donnernden Hufe, 1957
  • Die Spurlosen, Hörspiel, 1957
  • Hauptstädtisches Journal, 1957
  • Der Wegwerfer, 1957
  • Der Bahnhof von Zimpren, 1958
  • Doktor Murkes gesammeltes Schweigen, 1958
  • Billard um halb zehn, Roman, 1959
    Билярд в девет и половина, Изд. „Народна култура“, София, 1986
  • Keine Träne um Schmeck, 1961
  • Ein Schluck Erde, Drama, 1962
  • Als der Krieg ausbrach. Als der Krieg zu Ende war, Zwei Erzählungen, 1962
  • Ansichten eines Clowns, 1963
    Възгледите на един клоун, Изд. „Народна младеж“, София, 1966; „Народна култура“, София, 1986; Изд. „Весела Люцканова“, София, 1997, ISBN 954-8453-17-7
  • Entfernung von der Truppe, 1964
  • Ende einer Dienstfahrt, 1966
    Така завърши една командировка, Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1971
 
„Изгубената чест на Катарина Блум“ (1974)
  • Gruppenbild mit Dame, Roman, 1971
    Групов портрет с дама, Изд. Атлантис КЛ, София, 1997
  • Die verlorene Ehre der Katharina Blum, 1974
    Изгубената чест на Катарина Блум, Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1987
  • Berichte zur Gesinnungslage der Nation, 1975
  • Du fährst zu oft nach Heidelberg und andere Erzählungen, 1979
  • Fürsorgliche Belagerung, Roman, 1979
  • Was soll aus dem Jungen bloss werden? Oder: Irgendwas mit Büchern., 1981
  • Vermintes Gelände, 1982
  • Das Vermächtnis, (geschrieben 1948 – 49), 1982
  • Die Verwundung und andere frühe Erzählungen, 1983
  • Frauen vor Flusslandschaft, Roman, 1985
Посмъртни издания
  • Der Engel schwieg, Roman (geschrieben 1949 – 51), 1992
    Ангелът мълчи, Изд. „Делакорт“, 1998, ISBN 954-8415-39-9
  • Der blasse Hund, Elf Erzählungen, 1995
  • Kreuz ohne Liebe, Roman (geschrieben 1946 – 47), 2003
Сборници с разкази на Хайнрих Бьол на български
  • Безсмъртната Теодора, Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1968
  • Джуджето и куклата, Изд. „Профиздат“, София, 1987
  • В долината на кънтящите копита, Изд. „Весела Люцканова“, София, 1999, ISBN 954-8453-35-5
  • Из спомените на един млад крал, Изд. „Весела Люцканова“, София, 2001, ISBN 954-8453-63-0

Награди и отличия

редактиране
 
Паметник на Хайнрих Бьол в Берлин от Виланд Фьорстер

През 1985 г. родният град на писателя Кьолн учредява в негова чест наградата Хайнрих Бьол за изтъкнати постижения в областта на немската литература.

Източници

редактиране
Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.

Външни препратки

редактиране