Китайска логограма
Китайските логограми или още познати като хан логограми (опростен китайски: 汉字; традиционен китайски: 漢字; пинин: Hànzì) са символи, използвани в писмения китайски (hanzi), японски (kanji), по-рядко в корейски (hanja), и до 1945 г. във виетнамски (hán tự, „хан тъ“), както и в други езици. Представляват единствен и общоприет начин за изписване на китайския език. Китайските логограми са също така известни като синографи, а китайската писмена система – като синография. Китайската писменост обикновено се нарича йероглифна или идеографична. Тя коренно се отличава от писменостите, които използват азбука за изобразяване на думите. При логограмата всеки знак носи определено значение.
Дясно: „Китайска логограма“ на опростен китайски.
Произношение: Hànzì, kanji, hanja и Hán tự.
Броят на китайските логограми в Канси речника е около 47 035, макар че голяма част от тези са рядко използвани варианти, акумулирани през историята. Изследвания, правени в Китай, показват, че пълната грамотност в китайски изисква познаването на едва между 3 – 4 хиляди логограми.[1]
Възрастта на китайската логограма непрекъснато се уточнява. През 1962 г. при разкопки на неолитно селище, близо до река Хуанхъ са открити надписи върху черупка на костенурка, напомнящи по изписване на древни китайски йероглифи. Пиктограмите датират от 6-о хилядолетие пр.н.е., което ги прави писменост по-древна и от шумерската[2].
История редактиране
Предшественици редактиране
През последните десетилетия са открити надписи върху керамика от неолита и върху кости на различни места в Китай. Тези прости, често геометрични белези са подобни на някои от най-ранните известни китайски йероглифи. Тези свидетелства показват, че китайската писменост се е развивала в продължение на шест хилядолетия.
Поради това че писмени белези се появяват поединично, без наличието на друг контекст, направени са грубо и просто, някои китайски учени смятат, че все още няма никакво основание да се смята, че тези знаци могат да се смятат за предци на йероглифите от династията Шан"[3] Изолирани графики и картини продължават да се намират периодично и често тези факти са съпроводени от съобщения в медиите, че датата на възникването на китайската писменост е изместена с още години назад във времето. Например в Дамаиди в провинция Нинся са открити 3172 скални резки, датирани от 6000 – 5000 г. пр.н.е. Тази новина бързо води до съобщения в медиите, че китайската писменост е на 8 хиляди години.[4] По същия начин археолози съобщават, че са открити няколко изписани символа върху панцир на костенурка от неолита в Хънан от 6600 – 6200 г. пр.н.е. Веднага се появяват съобщения в медиите като „Най-ранната писменост е открита в Китай“.[5]
Въпреки всички тези факти, няма данни тези знаци да имат пряка връзка с най-древната форма на китайската писменост, още повече втората е възникнала няколко хилядолетия по-късно. Друга група открития, отнесени към културата Дауенкоу от 2800 – 2500 г. пр.н.е., съществувала само хилядолетие преди династията Шан, вероятно наследник на същата, дават отново противоречиви мнения. От тази епоха са открити парчета от изписана керамика и нефрит,[6] изображенията по които съчетават картини (слънце, луна, облаци, огън, планина), което показва вероятна връзка с елементи от китайските йероглифи. Мненията на учените са в двете крайности – от пряка връзка с китайските йероглифи до идеята, че представляват пиктографски символи.
Легенда за произхода редактиране
Според легендата китайските йероглифи са изобретени от Цан Цзе (около 2650 г. пр.н.е.) Той е бил администратор на служба в двора на легендарния император Хуанди. Има няколко варианта на легендата. Един от тях разказва, че Цан Цзи бил на лов в планината, когато видял една костенурка, чиито форми изобразени на корубата привлекли любопитството му. Вдъхновен от възможността за логическа връзка на тези форми по животното той създал символна система, наречена зи (字) – първите китайски йероглифи.
Надписи върху жречески кости редактиране
Най-старите китайски надписи, които са доказателство за безспорна писмена форма, са така наречените надписи върху жречески кости (甲骨文, jiǎgǔwén). Те са идентифицирани от учените през 1899 г. върху парчета от кости и черупка на костенурка, които са продавани като лекарство. До 1928 г. учените успяват да открият първоизточника на тези кости. Така при официални археологически разкопки близо до село Анянг в провинция Хънан, проведени през 1928 – 1937 г., са открити 20 хиляди жречески костни парчета. Надписите представляват записи на предсказания, свързани с владетелите от династията Шан.[7][8][9] Само около 1400 – 2500 известни скрипта, изобразени на костите, могат да бъдат идентифицирани с по-къснокитайски йероглифи и по този начин да бъдат дешифрирани палеографски.
Описание редактиране
В основата си йероглифната писменост е съставена от прости изобразителни и указателни знаци.
Указателни знаци редактиране
Към тези знаци се отнасят например 上 шан и 下 ся, които означават съответно „горе“ и „долу“. Вертикалното обозначение над и под хоризонталната черта показва значението на думата. Дори и при съчетаването на прости указателни знаци може да се заимства за предаване на по-сложни и дори абстрактни понятия. Така, изписването на 上... 下 шан... ся в зависимост от контекста означава не само „горе... долу“, но и „ръководители... подчинени“, както и „от една страна... от друга страна“.
Изобразителни знаци редактиране
Представляват особени примитивни рисунки. Така например устата е изобразявана като полукръг обърнат надолу с напречна линия отгоре – 口 kǒu „уста“. Изпъкнала дъга и точка под нея изобразяват небе и капка. Това е първоначалната форма на йероглифа 雨 yǔ „дъжд“. С течение на времето рисунките се схематизирали и придобили съвременния си вид, в който от първоначалната изобразителност не остава и следа. Нито един йероглиф днес не се е съхранил в тази форма, в която е бил при първоначалната си пиктографична изразителност. Значението на всички изобразителни знаци, а следователно и всички прости лексически значими елементи на йероглифите днес е съвършено условно.
Брой на йероглифите редактиране
Поради непрекъснатото и постепенното изменение на йероглифите не е възможно да се определи точния им брой. Най-често използваните йероглифи са няколко хиляди. Съгласно статистиката 1000 от йероглифите покриват 92% от печатните материали, 2000 могат да покрият повече от 98%, а 3000 йероглифа вече достигат до 99%.
- Според стандартите в КНР за грамотен се смята човек усвоил 1500 знака (в селски район) и 2000 знака (за жител от град или работещ или служител в село)[10].
- 3000 йероглифа са достатъчни за четене на вестници и неспециализирана литература.
- Големите томове тълковни или междуезични речници на китайски език[11][12] по правило включват 6000 – 8000 йероглифа. Сред тези думи обаче има и такива, които се използват много рядко като описание на ритуални предмети от древността или медикаменти от традиционната китайска медицина.
- Речникът „Чжунхуа цзъхай“ (中華字海) издание от 1994 г. съдържа 87 019 йероглифа.
Източници редактиране
- ↑ Norman, Jerry (2005). "Chinese Writing: Transitions and Transformations". От 2006-12-11
- ↑ Самые древние письмена давали прямую связь с небесами – Грани. Ру // Архивиран от оригинала на 2006-12-09. Посетен на 2011-12-13.
- ↑ Qiu Xigui, p. 31. 2000.
- ↑ БиБиСи новини | Азиатско-Тихоокеански регион | Chinese writing '8,000 years old'; Carvings may rewrite history of Chinese characters // Китайска информационна агенция Синхуа онлайн, 18 май 2007. Архивиран от оригинала на 2012-07-22. Посетен на 19 май 2007.; 'Chinese writing 8,000 years old' // БиБиСи новини, 18 май 2003. Посетен на 17 ноември 2007.
- ↑ Paul Rincon. Earliest writing'which was found in China // BBC News, 17 април 2003.
- ↑ Qiu Xigui, p. 38. 2000.
- ↑ Boltz, William G. „Early Chinese Writing“. World Archaeology, Vol. 17, No. 3, pp. 420 – 436. Early Writing Systems (1986).
The earliest known form of Chinese writing are the so-called 'oracle bone inscriptions' of the late Shang, divinatory inscriptions incised on turtle plastrons and ox scapulae, dating from about 1200 – 1050 BC. Shang bronze inscriptions from about 1100 BC constitute the second-earliest source of evidence for archaic Chinese writing.
- ↑ Keightley, David N. „Art, Ancestors, and the Origins of Writing in China“. Representations, No. 56, Special Issue: The New Erudition (1996), pp.68 – 95.
The oracle-bone inscriptions of the Late Shang dynasty (c. 1200 – 1050 BC), the earliest body of writing we yet possess for East Asia, were written in a script ancestral to all subsequent forms of Chinese writing.
- ↑ DeFrancis, John. Visible Speech. The Diverse Oneness of Writing Systems: Chinese.
- ↑ Chinese literacy (Китайска грамотност) ((en))
- ↑ „A Chinese-English Dictionary“, редактор У Цзиньжун (吴锦荣). Първоначално е публикуван в Пекин през 1978 г. и се превръща в главния китайско-английски речник в КНР. Оттогава е преиздаван многократно в Китай и извън него. 976 страници, плюс 31 страници предисловия и указатели. Едно от изданията е с ISBN 7-100-00130-7, друго ISBN 7-100-00530-2.
- ↑ Far East Chinese-English Dictionary (Hardcover), ред. Лян Шицю (梁实秋). Тайпей, 1992. Популярният тайвански китайско-английски речник е издаван многократно. ISBN 957-612-230-9. Включени са около 120 000 думи, с около 7330 йероглифа.