Китира (на гръцки: Κύθηρα) е остров на юг от полуостров Пелопонес, между континентална Гърция и остров Крит, където се срещат Ионийско, Егейско и Критско море. Числи се към Йонийските острови, от които е най-малкият, но в действителност географски принадлежи към Егейските острови и по-точно към Цикладите, тъй като се мие от водите на Егейско море. На юг от него е малкото островче Антикитира.

Китира
Cythera Capital and the Castle.jpg
поглед към Хора с крепостта
GR Kythira.PNG
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Акватория Егейско море
Площ 279,59 km²
Население 3354 души (2011)
12 души/km²
Greece location map.svg
36.1667° с. ш. 23° и. д.
Местоположение в Гърция
Китира в Общомедия

Китира според древногръцката митология е родното място на Афродита – най-красивата богиня на Олимп. Островът е разположен в Спартанския залив, югоизточно от Пелопонес и северно от Крит, което предопределя принадлежността му към Атика. Поради политически причини е причислен към йонийската група острови, тъй като е включен в т.нар. Република на седемте острова (1800 – 1807), прераснала в Йонийска република, още преди да бъде преотстъпен на кралство Гърция през 1864 г.

ИсторияРедактиране

Островът носи името на Китиро – цар на финикийците, които били първите заселници на острова. Местната култура и архитектура е повлияна от съвместното съжителство на гърци, венецианци, османци и британци.

Столица на острова е град Хора, разположен в южната част на острова. Това име е останало още от времето на елините и финикийците, които по аналогичен начин наричали и жителите на античния мегаполис на Картаген – картагенска хора.

През 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход превземат Константинопол и голяма част от византийските територии, включително Китира, попадат под властта им. Китира заедно с множество други острови става владение на Венецианската република, която по този начин си осигурява контрола върху търговските пътища към Ориента. Първият херцог на Китира е венецианецът Марко Вениер от патрицианския род Вениер, а впоследствие титлата става наследствена за неговите потомци.[1] По време на венецианското управление островът е наричан Чериго (на италиански: Cerigo).

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Mihail-Dimitri Sturdza, Dictionnaire Historique et Généalogique des Grandes Familles de Grèce, d'Albanie et de Constantinople, Paris: Sturdza, 1983, p. 445