Вениер

Вениер
	Вениер
Venier
Информация
Страна	Венецианска република
Титли	Дож на Венецианската република; Венециански патриций; Граф на Валица; Граф на Мацория; Граф на Каподистрия; Граф на Кастел Вениер; Господар на Парос; Господар на Чериго;
Основаване	XI век
	Вениер в Общомедия

Вениер (на италиански: Venier) е патрицианска фамилия от Венеция, днешна Италия.

История

Това е един от най-старите родове във Венеция: някои традиции го смятат за произхождащ от Виченца^[1], други дори от известния род Аврелии и император Валериан I^[2]^[3]. Това, което е сигурно е, че присъствието на сем. Вениер е документирано едва от XI век. Първото писмено сведение за рода се появява в архивите от 1031 г., регистрирали една продажба на земя в Киоджа в южната част на Венецианската лагуна.

След Четвъртия кръстоносен поход (1202–1204) те получават господството на Чериго и Парос и, заедно с родовете Мартиненго и Леони, замъците в Дземонико и Сангуинето.^[4]

През 1363 г. именията на рода на острова са конфискувани заради участието им в бунта на Кандия (о-в Крит) срещу венецианските колонизатори, но през 1393 г. част от тях са им върнати. Вениер остават владетели и на съседния остров Китира чак до 1797 г., когато Наполеон премахва Венецианската република и отнема всички титли на венецианските благородници.

Вениер от Венеция остават винаги верни на Венецианската република и имат водещи роли в политическия й живот. Сред представителите на рода има трима дожи, генерали, адмирали, посланици. Други стават видни личности на културата. В началото на XVI век клон от рода Вениер чрез женитба придобива и владението на остров Парос.

Известни представители на рода

Дожи на Венецианската република

В продължение на повече от хиляда и сто години, от 697 до 1797 г., фигурата на дожа е начело на Венецианската република: бивш херцог на византийското владение, след това изборен суверен, който през вековете се трансформира във върховен магистрат и образ на величието на държавата, дожът постепенно губи власт и се превръща само в символ на коронована република.

Антонио Вениер (ок. 1300 – 1400), 62–ри дож на Венеция (1382 – 1400);
Франческо Вениер (1489 – 1556), 81–ви дож на Венеция (1554 – 1556);
Себастиано Вениер (1496 – 1578), 86-и дож на Венеция (1577 – 1578)

Антонио Вениер
Франческо Вениер (портрет от Тициан)
Себастиано Вениер (портрет от Тинторето)

Прокурори на Свети Марк

Най-престижната пожизнена служба на Венецианската република, веднага след тази на дожа. От 1269 г. има три вида прокурориː^[5]

Прокурори de Citra Canale

Представители на Вениер са в ролята на един от двамата прокурори de Citra Canale (буквално от тази страна на канала, разбирано от Канал Гранде), които се грижат за благотворителните и завещателните задължения за кварталите Сан Марко, Кастело и Канареджо:

Алвизе Вениер (1444 – 1452)
Бенедето Вениер (1475 – 1487)
Маркантонио Вениер (1554 – 1556)
Бернардо Вениер (1557 – 1559)
Николо Вениер (1579 – 1587)

Прокурори de Supra Canale

Един от двамата прокурори de supra (буквално над или по-висши), които се занимават с управлението на базиликата Сан Марко:

Микиел Вениер (1450 – 1463)
Антонио Вениер (1472 – 1474)
Антонио Вениер (1489 – 1492)
Марин Вениер (1501 – 1502)
Андреа Вениер (1509 – 1513)

Прокурори de Ultra Canale

Един от двама прокурори de ultra (буквално винаги от другата страна на канала, като се има предвид, че са в Сан Марко), които се грижат за благотворителни и завещателни задължения за кварталите Дорсодуро, Санта Кроче и Сан Поло:

Франческо Вениер (1475 – 1486)

Религиозни лица

Лоренцо Вениер, архиепископ на Модон, Гърция (1411) и на Задар (1428 – 1449)
Деодато Вениер, каноник в катедралата на Задар, абат на Сан Кризогоно (бенедиктинско абатство, принадлежащо към реформираната конгрегация на Санта Джустина) в Задар (1459-1488)
Мафео Вениер (1550 – 1586), поет и архиепископ

Други

Пиетро Вениер (? – 1372), господар на Чериго;
Андреа Вениер (док. XV век), кастелан на Шкодра и губернатор на Венецианска Албания;
Бернардо Вениер, подест на Падуа (1476);
Дзуан Франческо Вениер (? – 1518), съгосподар на Парос;
Николо Вениер (ок. 1483 – 1530), господар на Парос;
Чечилия Вениер (? – 1543), господарка на о-в Парос;
Лоренцо Вениер (1510 – 1550), поет;
Доменико Вениер (1517 – 1582), поет;
Нурбану Султан с рождено име Чечилия Вениер-Бафо (1525 – 1583), наложница на османския султан Селим II, майка и валиде султан на Мурад III

Дворци, замъци и вили

Дворци (във Венеция)

Каза „Вениер“ на пл. „Санта Мария Формоза“;
Казино „Вениер“, близо до Риалто и базиликата Сан Марко;
Палацето „Вениер“, в квартал Дорсодуро;
Палацо „Вениер дей Леони“, сега Пеги Гугенхайм (музей);
Палацо „Вениер-Контарини“, готически дворец на Канал Гранде;
Палацо „Вениер-Манфрин“, неокласически дворец

Вили

Вила „Вениер-Контарини“, венецианска вила в Мира;
Вила „Колоредо-Вениер“ в местността Бертиоло Стерпо, Удине;
Вила „Контарини-Джованели-Вениер“ близо до Во';
Вила „Вениер“ близо до Сомакампаня

Замъци

Замък в Сангуинето

Салонът на Казино „Вениер“
Палацо „Вениер дей Леони“
Палацо „Вениер-Манфрин“
Вила „Вениер“
Палацо „Вениер Контарини“
Замък в Сангуинето

Вижте също

Венецианска република

Бележки

↑ Libro dei nobili veneti ora per la prima volta messo in luce. Firenze, Tipografia delle Murate, 1866. с. 86-87.
↑ Giuseppe Tassini, Curiosità Veneziane vol. 2, note integrative e revisione a cura di Marina Crivellari Bizio, Franco Filippi, Andrea Perego, Venezia, Filippi Editore, 2009 [1863]
↑ Famiglie, origii, nomi e notizie...
↑ Godfrey Goodwin, The Private World of Ottoman Women, Saqi Book, ISBN 0-86356-745-2, ISBN 3-631-36808-9, 2001. с. 128
↑ Chambers, D. S. (1997). "Merit and Money: The Procurators of St Mark and Their Commissioni, 1443-1605". Journal of the Warburg and Courtauld Institutes. 60: 23–88

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Venier и страницата Venier в Уикипедия на италиански и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[temple-leader-1] Libro dei nobili veneti ora per la prima volta messo in luce. Firenze, Tipografia delle Murate, 1866. с. 86-87.

[tassini-2] Giuseppe Tassini, Curiosità Veneziane vol. 2, note integrative e revisione a cura di Marina Crivellari Bizio, Franco Filippi, Andrea Perego, Venezia, Filippi Editore, 2009 [1863]

[3] Famiglie, origii, nomi e notizie...

[4] Godfrey Goodwin, The Private World of Ottoman Women, Saqi Book, ISBN 0-86356-745-2, ISBN 3-631-36808-9, 2001. с. 128

[5] Chambers, D. S. (1997). "Merit and Money: The Procurators of St Mark and Their Commissioni, 1443-1605". Journal of the Warburg and Courtauld Institutes. 60: 23–88

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]