Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Дебърско, Албания вижте Клабучища (община Дебър).

Кла̀бучища (произношение в местния говор Кла̀бучишча, на гръцки: Πολυπλάτανο, Полиплатано, катаревуса: Πολυπλάτανον, Полиплатанон, до 1926 година Κλαμπούσιστα, Клабусиста или Κλαμπούτσιστα, Клабуциста[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Кла̀бучища
Πολυπλάτανο
Гробищната църква „Успение Богородично“
Гробищната църква „Успение Богородично
Гърция
40.8778° с. ш. 21.4069° и. д.
Кла̀бучища
Западна Македония
40.8778° с. ш. 21.4069° и. д.
Кла̀бучища
Леринско
40.8778° с. ш. 21.4069° и. д.
Кла̀бучища
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областПелагония
Надм. височина588 m
Население257 души (2011 г.)
ДемонимКла̀бушчичани
Кла̀бучища в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено на 11 километра северозападно от демовия център Лерин (Флорина) и на 4 километра западно от Долно Клещино (Като Клинес), в северозападния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония.

История редактиране

В Османската империя редактиране

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКлобучище като българско село.[2] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Глабущица (Glabuschtitza) като албанско село.[3]

В началото на XX век Клабучища е смесено българо-арнаутско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 750 жители българи и 100 жители арнаути мохамедани.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Клабучища е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 61 къщи.[5]

В началото на XX век всички християнски жители на Клабучища са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 400 българи гъркомани и гръцко училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Клабучища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция редактиране

 
Къща в селото с войник от Антантата
 
Архитектурно решение за преустройство на стара българска църква в училище, Клабучища, 1922 г.
 
Училището в селото

След Междусъюзническата война Клабучища остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Клабучища (Клабучишта) има 50 къщи славяни християни и 20 къщи арнаути мохамедани.[8] Албанските му жители се изселват и в селото са настанени 181 гърци бежанци от Кавказ. В 1928 година Клабучища е представено като смесено местно-бежанско с 29 бежански семейства и 128 жители общо.[9] В 1926 година е прекръстено на Полиплатано.[10]

Селото не пострадва силно в Гражданската война и само малка част от жителите му се изселват в Югославия. Намаляването на населението след войната се дължи на емиграция отвъд океана. Според Тодор Симовски съотношението между местното население и потомците на кавказките бежанци е 3:1.[11]

Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско“, като „македонският език“ в него е запазен отлично, а понтийският гръцки слабо.[12]

Прекръстени с официален указ местности в община Клабучища на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кладенци[13] Κλάδεντσι Пигиес Πηγές[14] местност на СИ от Клабучища[13]

Преброявания редактиране

  • 1913 – 688 души
  • 1920 – 628 души
  • 1928 – 742 души
  • 1940 – 969 души
  • 1951 – 932 души
  • 1961 – 755 души
  • 1971 – 477 души
  • 1981 – 428 души
  • 2001 – 389 души
  • 2011 – 257 души

Личности редактиране

Родени в Клабучища
  •   Иван Василев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 9 велешка дружина[15]
  •   Димко Драгатис (Δημήτρης Δραγάτης), гъркоманин, андарт
  •   Георгиос Папаниколау (Γεώργιος Παπανικολάου), гъркоманин, андарт
  •   Диме Христов (Δημήτριος Χρήστου – Димитриос Христу), гъркоманин, андарт

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
  3. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110, 851.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  12. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  13. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  14. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110.