Воден кладенец
Тази статия е за водоизточника. За други значения вижте Кладенец (пояснение).
Кла̀денецът[2] е хидротехническо съоръжение, позволяващо достъп до подземни води.[3] Като синоним се използва още архаичното буна̀р[4], от място където водата се вдига (ср. буна, бунт) или метонимично гера̀н – от устройство улесняващо ваденето на водата, което произхожда от новогръцката дума за жерав или чапла (γερανός).[5]
.jpg)
Кладенчовата вода обикновено съдържа повече минерали, отколкото речната и понякога изисква пречистване или преваряване преди да може да се използва за консумация. Кладенците могат значително да се различават по своята дълбочина, количество и качество на водата, съответно на тяхното предназначение – питейни нужди или напояване.
За изтегляне на водата до повърхността на земята може да се използва електрическа или механична помпа, или както в миналото – с впрегатни животни или на ръка с ведро, окачено на верига, спускано и изкачвано чрез макара или лост.
Видове кладенци
редактиранеВ зависимост от размера на отвора и необходимата техника на изграждането им, според съвременната номенклатура кладенците могат да бъдат :
- шахтови – при повече от 80 – 100 см в диаметър – провеждат се изкопни работи, изкопът е укрепен със зидария или с бетонни пръстени.
- сондажни (тръбни) – при 10 – 40 см в диаметър – под земната повърхност е прокаран сондаж и са спуснати метални, PVC, етернитови или друг вид тръби.
- набивни – изградени чрез набиване в земята на тръба с малък диаметър.[6]
Правна рамка
редактиранеСпоред българския Закон за водите, за притежаването на кладенец за „собствени потребности на гражданите“ на подземни води не е необходимо разрешително, но е задължителна регистрация на кладенеца, и ползването на вода до 10 куб.м. на денонощие от регистрираните кладенци е безплатно. Не се изисква монтаж на водомер и не се заплащат държавни такси или данъци.[6]
В народното творчество и литературата
редактиране- От девет кладенеца вода донасям: Доказвам правотата си, убеждавам с многобройни аргументи и примери.[2] В „Български притчи или пословици и характерни думи“ на Петко Р. Славейков е записано умотворението: „От девет воденици (кладенци) вода да ти докарам, за да та кандардисам.“[7]
- Копая с игла кладенец: Много трудна и бавна работа върша; или: върша безсмислена работа.[2]
- Пия вода от кладенеца: Получавам знания направо от източника.[2]
- Пил съм вода от друг кладенец: Не съм получил правилно, по истинския път, информация.[2]
Бележки
редактиране- ↑ Геранило (или също кобилица, климало, мотовилка) – висок дървен раздвоен кол с подвижно прикрепен към него прът с кофа за вадене на вода.
Източници
редактиране- ↑ Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. Геранило // Речник на българския език. Посетен на 2023-03-26.
- ↑ а б в г д кладенец // ibl.bas.bg. Институт за български език. Посетен на 2023-06-24.
- ↑ Нефтен кладенец е изричното наименование, при което се изяснява предназначението му за друг вид течност.
- ↑ бунар // ibl.bas.bg. Институт за български език. Посетен на 2023-06-24.
- ↑ [Георгиев, Вл. и др. 1971. Български етимологичен речник. Том 1. Стр. 237. https://ibl.bas.bg/lib/ber/#page/332/mode/1up]
- ↑ а б Информация от сайта на МОСВ
- ↑ Славейков, Петко. Български притчи или пословици и характерни думи. София, „Захарий Стоянов“, 2003. ISBN 954-739-428-2.