Нова Камена е село в Североизточна България. То се намира в община Тервел, област Добрич. До 1942 година името на селото е Шахинлар.[2]

Нова Камена
Общи данни
Население293 души[1] (15 септември 2022 г.)
8,53 души/km²
Землище34,39 km²
Надм. височина258 m
Пощ. код9493
Тел. код05752
МПС кодТХ
ЕКАТТЕ51812
Администрация
ДържаваБългария
ОбластДобрич
Община
   кмет
Тервел
Симеон Симеонов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Нова Камена
Маринела Димитрова
(ГЕРБ)

ИсторияРедактиране

Селището има многовековна история. По време на османската власт в него са пребивавали турски войски. Свидетелство за това са наименованието на селото „Шахинларь“ и унищожените стари гробове, разположени на една огромна поляна, около два, три хектара, край селото и в центъра до големия бряст. Паметниците на гробовете бяха с различна форма от необработен камък, а една малка част от тях бяха издялани във вид на цилиндър с ралична височина до 1.5 метра, върху които имаше надписи и фигури.

Последните жители от турски произход на селото, са се изселили в Турция през 1936 г. Освен тях през този период жители на селото са няколко семейства българи заселили се в началото на миналия век от с. Върбица, Котелско, (от които произхожда и пишещия тези редове) и няколко румънски фамилии, принудително заселени след окупирането на Добруджа от Румъния, които си заминават през 1940 г. През септември същата година в селото се заселват български фамилии дошли от с. Камана, Тулчанско, Румъния. Това са българи, избягали в Бесарабия по време на османската власт.

По известни фамилии през това време са от местните на Йоневи, Пейчеви, Велчеви, Златеви, Стойчеви, и от страна на каманци Флорянови, Узунята, Върбанята, Чернескови, Чакърята, баба Тонка, Зебелянови, дългия Митьо, Железови, Кабачата и най-вече Тулятя. В близост до селото се намира местността „Трите могили“, която може би датира от римско време.

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в североизточна България – област Добрич, община Тервел. В селото живеят около 500 души като 99% от тях са от български произход. По площ землището му е около 35 кв. км. Граничи със селата Кладенци (на запад), Главанци (на север) и Каблешково на североизток).

Отвсякъде селото е заобиколено от гори, планини и горски пояси с много малко дивеч. Хората от селото най-вече се занимават със земеделие, животновъдство и туризъм.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Две по-големи събития, които се отбелязват в селото, са сбора на селото на 22 септември, когато се организира всеобщо хоро пред читалището. Другото събитие е Коледа, тогава читалището организира забавление на малки и големи.

Има една традиция още която някои хора пазят и това е на Първа пролет и на Гергьоден да ходят в гората и по този начин да уважат празника.

В селото има два паметника, в парка. Единият изобразява ракета с датата на първия полет в открития космос, и символа на СССР – чук и сърп,

В селото има читалище, наречено на името на „Васил Левски“, основно училище – „Отец Паисий", стадион, 8 магазина, язовир, кооперация, църква и др.

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.

Външни препраткиРедактиране